ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 456
гр. София, 28.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1837/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „Б. ІІІ“ООД-София срещу решение от 10.09.2012 по гр.д. № 15401/2011 на СГС, с което е потвърдено първоинстанцинното решение от 23.08.2011 г. по т.д. № 59 695/2010 г.на СРС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] за сумата от 21 681 лева-обезщетение по имуществена застраховка на самосвал „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] и за 1256,45 лева-лихва за забава за периода 13.05.2010 г. -08.12.2010 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване изцяло на исковете .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което приема, че така предявените искове са неоснователни, съставът на въззивния съд излага следните съображения:
Ищецът „Б. ІІІ“ООД е лизингополучател по договор за финансов лизинг с [фирма] сключен на 20.12.2007 г. за отдаване на лизинг на самосвал „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] . На 21.02. 2010 г., при осъществяване на разтоварителна дейност вследствие на пропадане на една от гумите в дупка и преобръщане на камиона е настъпило повреждане на двигателя и външни части, за което е заведена щета при ответното застрахователно дружество, доколкото между лизингодателя и последното е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Бонус Каско“ с предмет същия камион.На база анекс от 15.11.2011 г. към договора за лизинг ищецът като лизингополучател по договора с Р. Лезинг България“ ООД е отстранил за своя сметка повредите на камиона. С договор за прехвърляне на вземане лизингодателят е прехвърлил на лизингополучателя-ищец по настоящото дело „Б. ІІІ“ООД вземането си, което има срещу застрахователя по имуществената застраховка и на тази цесияа ищецът основана иска си срещу застрахователя. При тези факти,съдът приема иска за неоснователен по няколко съображения:
Първо: към датата на цедирането на вземането по цесионния договор, същото не е съществувало в патримониума на цедента-лизингодател, доколкото с поправката на вредите вещта е възстановена в нейната цялост и следователно липсва основание за плащане на застрахователно обезщетение в полза на собственика-лизингодател за вече отстранени за сметка на трето за застрахователното правоотношение лице-ищеца-лизингополучател.
На второ място, дори и да съществуваше вземането-предмет на цесията, то същата няма действие по отношение на застрахователя,тъй като не се доказва, че цедирането е било съобщено на последния като длъжник от страна на самия цедент, каквото е изискването в чл.99 ал.3 ЗЗД, доколкото от съдържанието на самата товарителница не става ясно, какво е съдържанието на пратката до застрахователя.
Относно това, дали въобще имуществената застраховка покрива и риска от повреда на двигателя вследствие хидравличен удар , въззивният съд е препратил към мотивите в решението на първата инстанция относно отрицателния отговор, който следва от съдържанието в ОУ на застрахователя за клауза „Пожар,природни бедствия и ПТП“-т.5 от раздел ІІ-изключения.
От изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя може да се конкретизира като правен въпрос,обуславящ изхода на спора, който да се подложи на селекция с оглед допълнителните основания за дискреция, уредени в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, въпросът за това : Погасява ли се правото на обезщетение на лизингодателя като страна по договор със застрахователя по имуществена застраховка „Каско” на МПС в случаите, когато настъпилата от застрахователно събитие щета се отстранява за сметка на лизингополучателя по силата на постигнато между страните по договора за финансов лизинг споразумение.
По така формулирания правен въпрос е налице необходимост от тълкуване на разпоредбите на чл.208 ал.1-3 КЗ и чл.211 от КЗ, което налага извода за наличие за предпоставките за допускане до касация, съгласно чл.280 ал. 1, т.3 ГПК: същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/т.4 от ТР №1/2010 по тълк.дело №1/2009 г./.
Следователно е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.09.2012 по гр.д. № 15401/2011 на СГС.
УКАЗВА на касатора „Б. ІІІ“ООД-гр.София да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 458,78 лева в едноседмичен срок, след изпълнението на което делото да е докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.