4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 120
София, 29.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 5739/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 10 от 20.02.2015 г. по в. т. д. № 342/2014 г. Бургаският апелативен съд отменил решение № 88 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 127/2013 г. на Бургаския окръжен съд и вместо това уважил иск по чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] [населено място], с конституиран съгласно чл. 134, ал. 2 ЗЗД съищец [фирма] [населено място], като осъдил [фирма] [населено място] да предаде на [фирма] урегулиран поземлен имот № 4254 по плана на [населено място], местността „П.”, заедно с всички подобрения в имота и построените върху него три жилищни сгради – тяло А, тяло В и тяло С, както и поземлени имоти № 004243 и № 004244 по плана на с. с.
С решение № 54 от 26.06.2015 г. по същото дело въззивният съд отхвърлил молбата на [фирма] [населено място] по чл. 250 и чл. 247 ГПК за допълване, съответно за поправяне на основното решение.
Касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК са подадени от ищеца [фирма] [населено място] и от ответника [фирма] [населено място].
От [фирма] [населено място] не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Ищецът [фирма] [населено място] е процесуален субституент, в качеството му на кредитор на [фирма] [населено място], който по силата на чл. 134 ЗЗД упражнява имущественото право на бездействащия длъжник да ревандикира принадлежащи на последния недвижими имоти.
Ответникът [фирма] е придобил спорното имущество с договор за продажба на търговското предприятие на [фирма], което, от своя страна, се легитимирало за собственик по силата на непарична вноска /апорт/ на спорните имоти с договор за продажба на търговското предприятие на [фирма] – длъжника на ищеца.
Въззивният съд приел, че ответникът не е собственик, предвид обявения за нищожен с влязло в сила решение по т. д. № 361/2007 г. на Бургаския окръжен съд апорт. Тъй като действието на нищожността е по отношение на всички, то за ирелевантни по настоящия спор са приети възраженията за непротивопоставимост на съдебното решение поради настъпило правоприемство преди завеждане на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С оглед правните последици на влязлото в сила решение и при липса на данни за повторно извършен апорт, въззивният съд приел, че сделките с апортираното имущество, извършени след апорта, са непротивопоставими на действителния собственик – [фирма].
По факта на владението въззивният съд приел, че към момента на подаване на исковата молба – 06.06.2012 г., вписана на 11.01.2013 г., ответникът е упражнявал фактическата власт, а тъй като с чл. 114 ЗС не е предвидено задължително вписване на искова молба по чл. 108 ЗС като условие за даване ход на делото, то по отношение на страните и техните правоприемници не е приложимо изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК за действието на вписването. Оттук съдът заключил, че настъпилите след завеждане на делото обстоятелства относно владението, като обусловени от извършената с договор от 22.10.2012 г. продажба на търговското предприятие на [фирма] в полза на С. П.” Е., не променят пасивната материалноправна легитимация на ответника, тъй като не се твърди приобретателят да е установил владение преди завеждане на иска.
В обобщение, с оглед обявения за нищожен апорт, въззивният съд заключил, че всички придобити впоследствие права са придобити от несобственик, поради което и правоприемникът на ответника има същото правно положение като своя праводател по отношение на действителния собственик, а ако е последвало предаване на владението, то има значение в изпълнителния процес, поради което и осъдил ответника да върне имотите на собственика им – длъжника на ищеца.
За да отхвърли молбата по чл. 247 и чл. 250 ГПК, Бургаският апелативен съд посочил, че с исковата молба е заявено искане за предаване на недвижими имоти, което се квалифицира като иск с правно основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд, като инстанция по същество, дължи произнасяне в рамките на заявения за разглеждане предмет, а освен това е ограничен от очертаните във въззивната жалба предели на правния спор, така че, ако се произнесе освен по първоначално заявения иск, но и по установителен иск за собственост, постановеното от него решение ще е недопустимо. Посочено е също, че в законоустановения срок ищецът не е поискал допълване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за предаване на недвижими имоти, и така спорът относно установителната претенция не е включен в предмета на въззивното обжалване. Не е налице и очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива на съдебното решение съдът формира воля единствено по заявеното искане, а съображенията за наличие на право на собственост в патримониума на ищеца представлява изпълнение на изискването за пълнота на мотивите относно релевантните за спора факти.
Касационната жалба, подадена от ищеца [фирма] [населено място], е насочена срещу решение № 54 от 26.06.2015 г. с оплаквания за неправилност на извода, че в петитума на исковата молба липсва искане за постановяване на установителен диспозитив и спорът относно установителната претенция не е включен в предмета на въззивното обжалване. Тъй като в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че собственик на имотите е [фирма], то неправилен е и изводът, че не е налице очевидна фактическа грешка.
Касационната жалба, подадена от ответника [фирма] [населено място], е насочена срещу основното въззивно решение с оплаквания, че същото е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяването на иск срещу него, евентуално – неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при приложението на чл. 226, ал. 3 ГПК относно действието на вписването, предвидено в чл. 112 и 114 ЗС, както и на чл. 297 и 298 ГПК. Изложено е оплакване и за нарушение на материалния закон – чл. 141, ал. 2, изр. 1 ТЗ.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че на първо място да се произнесе по касационната жалба на ищеца по следните съображения: ако е налице непълно решение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по цялото искане на страната, то и касационната инстанция не може да се произнесе по целия предмет на спора, въведен с иска по чл. 108 ЗС; пред същата пречка касационният съд ще е изправен и ако е допусната очевидна фактическа грешка, поради която въззивният съд не е изразил в диспозитива на съдебния си акт формираната в мотивите правораздавателна воля. Затова и касационната жалба на ответника, който е осъден да предаде спорното имущество на собственика му, следва да бъде разглеждана едва след изясняване на предметните рамки на спора по чл. 108 ЗС.
Във връзка с оплакванията в касационната жалба, подадена от ищеца [фирма] [населено място], в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. при постановяване на решение по ревандикационен иск с основание чл. 108 ЗС съдът дължи ли произнасяне и по двете му части – установителната и осъдителната, или дължи произнасяне само по осъдителната му част, като се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; 2. при предявен ревандикационен иск с петитум, състоящ се от искане за постановяване на решение по установителната му част и искане за постановяване на решение по осъдителната му част, ако съдът формира в мотивите си воля само по осъдителната част, доколкото установителната не представлява самостоятелен иск, а само предпоставка за осъдителния иск, налице ли са предпоставките за допълване на решението или е налице порок, който подлежи на отстраняване по реда на обжалването, като се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса липсва съдебна практика, а въз основа на него се очертават пределите на ревандикационния иск и на въззивното производство по тези искове.
И двата въпроса са от значение за делото, защото са формирали решаващите изводи на съда и е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно е налице противоречие между обжалваното решение по първия от поставените въпроси и решение № 278 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г. на ВКС, І-во г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което искът за ревандикация по чл. 108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване се налага и предвид факта, че въпросът: „следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца”, е част от предмета на т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Вторият въпрос, който в обобщен вид се свежда до процесуалното средство за защита на ищец по ревандикационен иск, когато съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик, е от значение за точното прилагане на закона и касационното обжалване следва да се допусне на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 54 от 26.06.2015 г. по в. т. д. № 342/2014 г. на Бургаския апелативен съд.
Указва на касатора [фирма] [населено място] да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд на РБ държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи доказателства за внасянето й, в противен случай жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Касационната жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 10 от 20.02.2015 г. по в. т. д. № 342/2014 г. на Бургаския апелативен съд, ще бъде разгледана след приключване на производството по жалбата на [фирма] [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: