Решение №414 от 8.7.2014 по нак. дело №171/171 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 414

София, 08.07. 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1169/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по подадена от И. Г. Б. от [населено място] в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба срещу определение № 8111 от 13.12.2013 г. по ч. гр. д. № 900/2013 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която производството по делото е прекратено.
От ответника [фирма] е постъпил писмен отговор със становище, че ако производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК, частната жалба е неоснователна; ако се касае за частна касационна жалба, то не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С определение № 258 от 09.05.2014 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 4/2013 г. от ОСГТК на ВКС по някои въпроси, свързани с проблемите на заповедното производство.
Прието е ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отпаднало основанието за спиране на производството и същото следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С въззивното определение в обжалваната част е прекратено производството по частна жалба на И. Г. Б. срещу заповед № 2516 от 16.08.2013 г. по ч. гр. д. № 1012/2013 г. на Ботевградския районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Въззивният съд приел, че при наличие на законова забрана за обжалване на заповедта за изпълнение, не може да разгледа частната жалба, тъй като би излязъл извън обхвата на предоставените му от процесуалния закон правомощия в заповедното производство; жалбата не съдържа самостоятелни доводи за незаконосъобразност на заповедта в частта за разноските, затова не може да се приеме, че е налице надлежно сезиране на въззивния съд за отмяна на заповедта в тази част.
Определението е постановено за първи път от въззивния съд по въпроса дали е допустима частна жалба срещу заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. То подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Съобразно приетото в т. 8 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тази частна жалба е допустима.
Поддържа се от жалбоподателя, че подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК неправилно е възприето от Ботевградския районен съд като частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение, и вместо да изпълни задълженията си по чл. 415 ГПК, заповедният съд изпратил възражението на Софийския окръжен съд. Последният, от своя страна, се е произнесъл, без да е бил надлежно сезиран, поради което обжалваното определение е недопустимо, постановено при съществени нарушения на процесуални правила. Иска се то да бъде обезсилено и делото да се изпрати на Ботевградския районен съд, който да се произнесе по възражението.
Подадената частна жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Данните по делото сочат, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение с вх. № 8206/24.10.2013 г. срещу заповедта по чл. 417 ГПК. Не се установява да е подадена и частна жалба срещу разпореждането, с което молбата за незабавно изпълнение е уважена, но от пространното изложение /в случая длъжникът не е използвал образец – приложение № 7 към чл. 7 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство/ става ясно, че се касае за възражение по смисъла на чл. 414 ГПК и частна жалба по чл. 419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирани в един документ. При това положение основателно се поддържа от жалбоподателя, че въззивният съд не е сезиран с частна жалба срещу самата заповед за изпълнение, която, ако беше подадена, би била недопустима. Определението, с което съдът се е произнесъл по такава жалба, е недопустимо и ще бъде обезсилено, а делото ще бъде върнато на заповедния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК, както е указано и в мотивите на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 1169/2014 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
ОБЕЗСИЛВА определение № 8111 от 13.12.2013 г. по ч. гр. д. № 900/2013 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по частна жалба срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ИЗПРАЩА делото на Ботевградския районен съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК по подаденото от И. Г. Б. възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед № 2516 от 16.08.2013 г. по ч. гр. д. № 1012/2013 г. на Ботевградския районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар