ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
София, 04.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.дело № 443 поописа за 2012 год. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати Т.Й. и Д.Д. като процесуални представители на И. В. Н. и Г. Х. Н., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд /СОС/ от 20.ХІІ.2011 год. по в.гр.дело № 775/2011 год.
Ответникът по касационната жалба [фирма], С. не е дал отговор по реда на чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СОС е отменил решението на Ихтиманския РС от 27.VІІ.2011 год. по гр.дело № 133/2011 год. и вместо него е отхвърлил предявените от И. В.Н. и Г. Х.Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.2, изр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради невъзможен предмет на сключения на 21.VІ.200* год. с нот.акт № **/200* год. между страните договор за прехвърляне на 10.081 дка земеделски недвижим имот в землището на [населено място] б., м.”Д. д.”, съответно индивидуализиран, срещу задължението на ответното дружество да построи за своя сметка и да прехвърли правото на собственост на три къщи, по негов избор, снабдени с разрешение за ползване, ведно с прилежащия терен към тях, в срок до две години от сключването на договора.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за замяна, като вещно-транслативният му ефект в частта за прехвърляне от страна на дружеството е отложен по волята на страните – обусловен от възникването на вещите, като ищците са договаряли на свой риск – да получат имотите безусловно /изпълнението на задължението им за прехвърляне на правото на собственост върху земята не е поставено в зависимост от изпълнението на задължението на ответника като продавач/; основанието за нищожност „невъзможен предмет” предпоставя първоначално състояние на фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора към момента на неговото сключване, предметът е невъзможен не когато не съществува, а когато не може да възникне; в случая към момента на сключване на договора не е съществувала обективна невъзможност за възникване на уговорените бъдещи вещи – предназначението на земята е било променено и е бил одобрен проект за застрояването му с жилищна сграда, задължението на ответника е родово определено – посочени са само неговите общи, абстрактни признаци, без да са конкретизирани, което е възможно, въпреки че вещите са незаместими; уговорено е индивидуализацията на престацията да бъде извършена от дружеството; не може да се приеме, че в негова тежест са възникнали задължения с право на избор или т.н. алтернативни задължения, при които престациите са различни, а не еднородни, както е в случая; при това положение не е налице въведеното основание за нищожност на договора – не съществува начална невъзможност на задължението на дружеството; предаването на вещта в договорения вид е задължение на продавача, неизпълнението на което е основание за разваляне на договора.
В изложението на И. В.Н. и Г. Х.Н. по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че при постановяване на решението въззивният съд се произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС и ВС, а именно: неправилност на решение поради нарушение на материален закон и необоснованост; налице е произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и на ВС и решаван противоречиво от съдилищата, който е от значение за точното прилагане на закона и има значение за развитие на правото. Приложени са решения на Ихт.РС по гр.дело № 132/2011 год. и потвърждаващото го решение на СОС по гр.дело № 828/2011 год., влязло в сила. Твърди се, че разрешеният с представените решения казус е идентичен с този по настоящото дело, което показвало противоречиво решаван от съдилищата спор по приложението на чл.26, ал.2 ЗЗД. Спорът бил с основание за нищожност „невъзможен предмет” и с оглед оскъдната практика по това основание, решаването на казуса би било от особено значение за развитие на правото. Представени са и съдебни решения, с които се признавало наличието на предварителен договор, а не договор за замяна, както и теоретични разработки в сп.”Търговско право”, бр.3/2011 год. за предварителен договор за продажба на бъдещ недвижим имот и договор за строителство, предварителен договор за учредяване на право на строеж и договор за проектиране.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО намира, че са налице в случая предвидените в чл.280, ал.1, т.2 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. С представеното от касаторите влязло в сила решение по гр.дело № 828/2011 год. на СОС, постановено по подобен на разглеждания по настоящото дело спор, се установява противоречива практика по приложението на чл.26, ал.2 ЗЗД и по тълкуването на договора – за замяна ли е той или е предварителен договор за продажба на недвижим имот.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
На касаторите следва да бъде указано в едноседмичен срок да внесат по сметката на ВКС 96 лева държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, № 585 от 20.ХІІ.2011 год. по гр.дело № 775/2011 год.
УКАЗВА на И. В. Н. и Г. Х. Н. от [населено място] в едноседмичен срок да представят доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 96 лева държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: