Решение №133 от 23.10.2017 по нак. дело №689/689 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

гр. София, 23 октомври 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Искра Чобанова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 689/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд № 189/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
В искането се твърди, че присъдата по горепосоченото дело в частта, с която е определено подсъдимият К. И. да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим в затвор, е постановена при съществено нарушение на материалния закон. Сочи се, че съгласно действащите към момента на обявяване на първоинстанционния съдебен акт разпоредби на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр. 25/2009 г.), на И. е следвало да бъде определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип. Отправя се искане нохд № 189/2016 г. по описа на Окръжен съд – Монтана да бъде възобновено, постановената по него присъда от 25.01.2017 г. да бъде изменена и да бъде определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения и моли да бъде уважено.
Осъденият К. М. И., редовно призован, явява се лично и със служебен защитник адв. Д.. Последната намира изложените в искането доводи за правилни и претендира неговото уважаване.
В последната си дума подс. И. моли искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на Главния прокурор, становищата на страните от съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:
С присъда от 25.01.2017 г., постановено по нохд № 189/2016 г. Окръжен съд – Монтана признал подсъдимия К. М. И. за виновен в това, че на 10.11.2015 г. в [населено място] причинил по непредпазливост смъртта на баща си М. И. М., чрез умишлено нанасяне на две средни телени повреди, причинили трайно затруднение на движението на снагата за срок над един месец и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на две години и осем месеца „лишаване от свобода“, което наказание да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор. Със същата присъда признал подс. И. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 7 от НК.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал времето на предварително задържане по мярката за неотклонение „задържане под стража“ от 16.11.2015 г. до влизане на присъда в сила и възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по чл. 420, ал. 1 от НПК и се отнася до влязъл в сила съдебен акт от визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Същото не е обвързано със срок, доколкото е в интерес на осъдения.

Разгледано по същество, искането на Главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО.

При определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ съдът е допуснал нарушение на закона. Видно от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС / ред. ДВ, бр. 25/2009 г./, осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, се настаняват в затворнически общежития от открит тип. Съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС /отм. – ДВ, бр. 13/2017 г./ настанените в затворническите общежития от открит тип изтърпяват наказанието при първоначален „общ” режим. Законовите текстове на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС са изменени със ЗИДЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г., но към момента на постановяване на присъдата те са били приложимото право. К. И. е осъден за престъпление, извършено по непредпазливост, поради което съдът е следвало да постанови той да търпи наказанието „лишаване от свобода“ в затворническо заведение от открит тип, при първоначален „общ” режим.
Допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено по реда на възобновяването на наказателни дела от ВКС, чрез изменение на присъдата, което е в полза на осъдения. В същото време, възобновяването на производството създава висящност на процеса, а това налага да бъдат съобразени измененията на чл. 41, ал. 6 от НК, съгласно който отпадна правомощието на съда да определя типа затворническо заведение. Режимът, при който първоначално осъдените търпят наказанията лишаване от свобода вече е уреден в чл. 57 от специалния закон, който регламентира първоначален „общ” режим за осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. Затова касационният състав намира, че следва да бъде изменена присъдата, като се определи първоначален „общ” режим на изтърпяване на наложеното на К. И. наказание „лишаване от свобода“.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда от 25.01.2017 г., постановена по нохд № 189/2016 г. на Окръжен съд – Монтана, само в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на К. М. И., като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален „общ” режим .
На основание чл.46 ал.6 от НК и чл.58 от ЗИНЗС отменя присъдата в частта относно определения тип пенитенциарно заведение, в което наказанието следва да се изтърпи.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/

Оценете статията

Вашият коментар