Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
София, 12.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Илияна Рангелова и с участието прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1082 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. С. А. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 08.11.2016 г. присъда № 23 от 20.10.2016 г. по н.о.х.д. № 568/ 2015 г. на Белослатинския районен съд, ІІІ наказателен състав и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения А. в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа в Кралство Испания.
В съдебно заседание осъденият М. С. А. и неговият служебен защитник адвокат П. П. поддържат искането по развитите в него съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, лично е участвал в досъдебното производство и след това се е укрил, заради което е бил издирван.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:
С присъда № 23 от 20.10.2016 г. по н.о.х.д. № 568/ 2015 г. Белослатинският районен съд, ІІІ наказателен състав признал осъдения М. С. А. за виновен в това, че за времето от 25.01.2015г. до 04.02.2015г. в [населено място], област В., при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, след предварителен сговор с други три лица, чрез използване на техническо средство (клещи) и специален начин (покатерване на електрически стълбове), отнел чужди движими вещи, на обща стойност 253.40 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото.
Присъдата не е била обжалвана и протестирана, поради което е влязла в сила на 08.11.2016 г. Искането на осъдения М. С. А. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт.
След изпълнена Европейска заповед за арест от 28.03.2017 г. на РП-Бяла Слатина осъденият А. бил предаден на българските власти на 08.09.2017 г.
Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно.
Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения А.. Привлечен е в качеството му на обвиняем на 07.09.2015 г., в присъствието на служебен защитник и е взета мярка за неотклонение подписка. Материалите от разследването са били предявени на следващия ден, отново с участието на служебния защитник. Делото е внесено с обвинителен акт от 28.10.2015 г. Образувано е съдебното производство по н.о.х.д. № 568/ 2015 г. на Районен съд – Бяла Слатина, ІІІ наказателен състав, по което осъденият бил търсен многократно, но не бил намерен на известните по делото адреси. От бележките в призовките, от справката на кмета на Борован и от докладна справка на служител при ОЗ „Охрана – Враца“ се установява, че осъденият А. не пребивавал на регистрирания адрес и по сведение на родственици заминал в чужбина, но не знаели точното му местонахождение и телефон за връзка. Не бил намерен в затворите и следствените арести на страната. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 11351 от 12.03.2016 г. на ГДНП.
След като съдът не успял да връчи лично съдебните книжа решил делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК.
Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият А. се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняването на предоставените му по закон права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъденият А. е знаел за повдигнатото му обвинение, привлечен е към наказателна отговорност, но се е укрил и поради това не е получил препис от обвинителния акт и не е участвал лично в съдебното производство, което приключило в негово отсъствие.
Не са налице законовите основания за възобновяване на приключилото пред Белослатинския районен съд наказателно производство.
Искането за възобновяване като неоснователно следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. А. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 568/ 2015 г., по описа на Белослатинския районен съд, ІІІ наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.