Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
София, 08.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 185 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 16.04.2007 година по гр.д. № 567/2006 година, допълнено с решение от 24.09.2007 г., е уважен иск, предявен от П. Г. С. от гр. С. против А. И. А. в качеството му на едноличен търговец с фирма „А”, гр. С., който е осъден да заплати сумата 7960 лева на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата на задължението, считано от 05.06.2003 година до окончателното и изплащане.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от А. И. А. от гр. С. с оплаквания за постановяването му при необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е провел съдебно заседание на 25.01.2007 г. при нередовно призоваване на страната – в нарушение правото и на участие в съдопроизводството, както и че изводите за дължимост на присъденото обезщетение са формирани без да се съобразят постигнатите между страните устни уговорки за ползване на имота и добросъвестността на ползувателя.
Ответникът по касационната жалба П. Г. С. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователни касационните оплаквания предвид следното:
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че в изпълнение на договор от 01.09.2001 година, ищецът П. Г. С. е предоставил на ответника А в качеството му на едноличен търговец с фирма „А”, държането на недвижим имот, съставляващ офис от две стаи и санитарен възел на втори надземен етаж в сградата на ул. „К” № 2* гр. С.. Договорът е бил сключен за времето от 01.09.2000 г до 01.09.2002 г. при месечна наемна цена от 100 лева до 01.09.2001 г., а след тази дата при договаряне на нова наемна цена съобразно средните пазарни цени за идентични обекти в същия район, като в случай, че страните не постигнат споразумение относно актуализацията на цената, договорът да се счита прекратен. След изтичане на първата година на действие на договора – след 01.09.2001 г., страните не са постигнали съгласие за наемната цена на обекта, като ответникът е продължил установената фактическа власт върху помещенията до 01.05.2003 година, без да заплаща наем.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота за периода от 01.09.2001 г. до 01.05.2003 г. е основателен. Приел е, че наемното правоотношение е било прекратено на 01.09.2001 г. при условията на чл. 6.4. от наемния договор; че след прекратяване на договора ищецът е бил лишен от гражданските плодове, които би могъл да реализира при отдаване на имота под наем за сметка на неоснователното обогатяване на ответника, предвид което е присъдил обезщетение в размер на 7960 лева, съобразно средната пазарна наемна цена.
Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Въззивния съд е провел съдебно заседание на 25.01.2007 година след редовно призоваване на въззиваемия А. И. А. в качеството му на едноличен търговец с фирма „А” – призовката за съдебно заседание е връчена на 24.11.2006 г. при условията на чл. 49 ГПК (отм.) на адреса, посочен от страната (възражение от 27.01.2004 г.), от който адрес е била редовно призовавана по делото. Доводът, че лицето, получило призовката със задължение да я предаде на адресата не е било на работа по трудов договор към предприятието на едноличния търговец е несъстоятелен – характера на правоотношението (трудов договор, договор за поръчка, за изработка и пр.) е без правно значение за редовността на призоваването при данни за получателя на съобщението, официално удостоверени от органа по връчване на книжа. Неоснователно е и релевираното касационно оплакване за допуснато нарушение на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.). Възражението на ответника, че е държал помещенията въз основа на безвъзмездно отстъпено от ищеца право на ползване, не е доказано. От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г. и С. С. е установено, че между страните са се водели преговори за актуализиране на наемната цена, без ищецът да е предоставял на ответника право да ползва собствения му имот безвъзмездно.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт с оглед правилното приложение на императивните материалноправни разпоредби, относими към спорното право (т. 10 от ТК № 1 от 17.07. 2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. ОСГК ВКС), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира следното:
При напълно изяснена фактическа обстановка и верни по съществото си изводи за основателност на претенцията за обезщетение в размер на среднопазарните наемни цени за процесния период, въззивният съд е определил неправилна квалификация на спорното право. Отговорността на наемателя, който не е освободил държането на предоставения му обект след прекратяване на наемния договор не се урежда от правилата на неоснователното обогатяване, а съобразно чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Ответникът А. И. А. , действуващ в качеството на едноличен търговец с фирма „А”, който не е върнал държането на предоставения му за ползване обект и след прекратяване на наемното правоотношение на 01.09.2001 г., дължи на ищеца наемодател за периода на ползване на обекта – до 01.05.2003 година обезщетение в размер на 7960 лева на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.) следва да бъде постановено ново решение по съществото на делото, с което предявения иск се уважи на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 16.04.2007 година по гр.д. № 567/2006 година, допълнено с решение от 24.09.2007 г., на Софийски градски съд, ІV „Б” въззивен състав, в частта му, с която А. И. А. в качеството му на едноличен търговец с фирма „А”, гр. С. е осъден да заплати на П. Г. С. с ЕГН **********, гр. С. сумата 7960 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2006 г. на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма „А”, гр. С. да заплати на П. Г. С. с ЕГН **********, гр. С. сумата 7960 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2006 г. на основание чл. 236, ал.2 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: