Р Е Ш Е Н И Е
№ 630
София, 13.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2338 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 17.12.2007 година по гр.д. № 85/2007 г. е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 25.10.2006 г. по гр.д. № 2940/2006 г., с което предявеният от Б. К. Б. със съдебен адрес в гр. С. против П. В. Д. от гр. С. иск за делба на недвижим имот, съставляващ апартамент в гр. С., ж.к. “Д”, бл. 24, вх. Е, ет.2 е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Б. К. Б. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е ценил свидетелските показания едностранчиво; дал вяра на показанията на свидетелите на насрещната страна, въпреки противоречията в показанията им и е формирал неправилни изводи относно адресата на дарственото намерение на ответника В. Д. Д..
Ответниците по касационната жалба П. В. Д. и В. Д. Д. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата Б. К. Б. и ответникът П. В. Д. са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 10.11.1988 г. е бил прекратен с влязло в сила решение № 19 от 12.02.2003 година по гр.д. № 329/2002 г. на Софийски районен съд. По време на брака, с договор от 23.04.1992 г., по реда на Наредбата за държавните имоти, ответникът П. В. Д. и неговия баща В. Д. Д. са закупили от военния жилищен фонд процесния апартамент № 4, находящ се гр. С., ж.к. “Д”, бл. 24, вх. Е, ет.2, ведно с принадлежащото му избено помещение, ид. части от сградата и от правото на строеж върху терена срещу сумата 11259 лева, заплатена напълно от купувачите. Апартаментът, преди закупуването му, се е обитавал от семейството на ответника В. Д. Д., настанен със заповед № 643 от 31.10.1972 г., издадена от началника на ГЖЧ, гр. С.. Стойността на апартамента е била внесена изцяло от ответника В. Д. Д. по сметка на МНО и ГЖЧ, София на 22.04.1992 г. в ДСК район “И” с операционна бележка № 679/8 за покупка на жилище. Покупката на жилището е била извършена с изцяло лични средства на ответника В. Д. Д. в размер на 11256 лева, получени в заем от взаимоспомагателната каса по местоработата му.
При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за делба на апартамент № 4 в бл. 24 на ж.к. “Д”, гр. С. е неоснователен. Приел е, че ? ид. част от имота е придобита лично от ответника В. Д. Д., а по отношение на останалата ? ид. част е оборена презумпцията по чл. 19, ал.1 СК; че макар и придобит по време на брака между ищцата и първия ответник, имотът съставлява изключителна собственост на П. Д. – лично имущество по смисъла на чл. 20 СК(отм.), придобито по дарение от неговия баща ответникът В. Д. , поради което не е налице подлежаща на делба съсобственост.
Решението е правилно.
Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е формирал изводите си за фактите по делото след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, в т.ч. показанията на разпитаните свидетели. Формирал е извод за произхода на средствата, съпоставяйки представените по делото писмени доказателства – документ за внасяне на продажната цена от ответника В. Д. Д. и показанията на свидетелите П(касиер на взаимоспомагателната каса по месторабота на ответника), имащи непосредствени впечатления за тегления от ответника заем от взаимоспомагателна каса, целта на заема и внасянето на получената сума за покупка на процесния имот. Съобразил е и обстоятелството, че свидетелите, разпитани по искане на ищцата нямат преки впечатления за произхода на средствата, вложени за покупката на процесния имот; че впечатленията им как е изплатена стойността на имота са базирани върху обяснения на ищцата, което го е мотивирало да възприеме обоснования извод, че участието на ищцата със средства в покупката на процесния имот не е установено.
Неоснователно е и касационното оплакване за постановяване на решението в нарушение на чл. 19, ал.1 СК и чл. 20 СК поради формирани неправилни изводи за дарственото намерение на ответника В. Д. Д.. Дарственото намерение на ответника В е изразено със самия договор за покупката на жилището, в което като съсобственик е вписан само синът му П. Д. , без това му намерение да е опровергано с други доказателства по делото, сочещи за намерение за облагодетелстване и на ищцата по делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.12.2007 година по гр.д. № 85/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “г” въззивен състав на гражданска колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: