О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1253
София, 17.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1253 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Е. Р. и Б. Е. Р. против решение от 18.03.2009г., постановено по гр.д. № 4023/2007г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 02.11.2007г. по гр.д. № 11768/2005г. на СРС С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от двамата касатори против П. П. Г. за делба на апартамент № 1* находящ се в гр. С., кв. “К” ул. “Б” бл. 238, вх. Ж, ет.4.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесния апартамент не е съсобствен между страните по делото, защото с н.а. № 55,т.І/05.04.2001г., издаден по обстоятелствена проверка трети за спора лица са признати за собственици на същия апартамент по давност. Въззивният съд е отказал спиране на производството по настоящото дело до приключване на спора за собственост между ищците /сега касатори/ и посочените в нот. акт трети лица. Той е потвърдил решението на РС без да разгледа наведеното от ответницата възражение, че ищците не са приели наследството в петгодишен срок. РС е приел това възражение за основателно в нарушение на задължителната практика на ВКС ТР № 1/1998г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 50 /отм/ от ЗН и допуснати съществени процесуални правила, защото не е било спряно производството по делото на основание чл. 182, ал.1 б. “г” от ГПК /отм/
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК тези доводи са формулирани като основни правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/17.07.2001г., т.8 и ТР № 1/1998г. на ОСГК – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с изложението към касационната жалба правен въпрос е следва ли да се спре производството от въззивния съд и служебно на основание чл. 182, ал.1 т. “г” от ГПК /отм/, респ. чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК, когато разрешаването на този спор е обусловено от разрешаването на друго дело, висящо пред този, или друг съд и какво е решението, ако съдът не е сторил това. Разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2001г. т.8 от ГПК, което налага допускане до касация на обжалваното решение на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Вторият формулиран въпрос е за допустимостта на възражението за не приемане на наследството в петгодишен срок след отмяната на чл. 50 от ЗН по отношение на наследства, открити преди 1992г. Въззивният съд, действащ при условията на отменения ГПК като инстанция по същество е следвало да обсъди това възражение. Като не го е сторил и е потвърдил решението на РС, с което е формиран извод в противоречие с ТР № 1/1998г., въззивният съд е нарушил освен този задължителен съдебен акт и ТР № 1/2000г. относно характера на въззивното обжалване по отменения ГПК Това също налага допускане на обжалваното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2009г., постановено по гр.д. № 4023/2007г. на СГС по касационна жалба, подадена от Л. Е. Р. и Б. Е. Р.
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. и да предсави квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: