1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1381
гр.София, 03.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5501 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. п. „Д. г. с. Г. Д.” към Ю. д. п. – [населено място] срещу въззивно решение № 1979/23.05. 2013г., постановено по възз. гр.д. № 360/2013 г. на Окръжен съд Благоевград, в частта, с която е потвърдено Решение № 4484/19.12.2012 г. по гр.д. № 82/2012 г. на Районен съд – гр. Гоце Делчев. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. И. Х. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ, поради непосочване в същата на времето /респ. периода/ на извършване на нарушенията, за които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение”.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е релевирал доводи за наличието на основания за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Поддържа, че по обуславящите изхода на делото въпроси /след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР №1/2010г. ОСГТК ВКС/, а именно – за задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е нарушено изискването за посочване в същата на време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие; за мотивирането на заповедта съобразно изискванията на чл. 195 ал.1 КТ, включително чрез препращане към друг документ – тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. Х. в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подал писмен отговор и не е заявил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че издадената Заповед № 76/28.12.2011г. на директора на ТП „Д. г. с.” – [населено място], с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ, определяща изискванията към съдържанието на заповедта. Конкретно съдът е посочил, че в оспорената заповед липсва отразяване на времето, респ. периода на извършване на нарушението, изразяващо се в неупражнен контрол при осъществена незаконна сеч, която работникът не е констатирал и докладвал до извършването на проверка на 24.11.2011г. от назначена от работодателя комисия. Прието е, че такива данни не се съдържат и в Заповед №117/21.11.2011г., която е цитирана в уволнителната заповед, а не е допустимо фактът – кога е извършено нарушението /допуснатата незаконна сеч/ – да се установява със свидетелски показания в хода на процеса. Поради констатираната липса на задължителен реквизит от съдържанието на уволнителната заповед е направен извод, че същата е незаконосъобразна и подлежи на отмяна само на това основание, без да е необходимо да се обсъждат доводите по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение на окръжен съд Б.. Повдигнатите от касатора въпроси са правно релевантни, тъй като обуславят крайното решение. Същите са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, създадена по приложението на императивната разпоредба на чл.195 ал.1 КТ, определяща необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. По изведените в изложението на касатора въпроси са постановени по реда на чл.290 ГПК – Решение № 642/12.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009г. ІV г.о., Решение № 676/12.10.2010г. по гр.д. № 999/2009г. ІV г.о., Решение № 857/25.01.2011г. по гр. д. № 1068/2009г. ІV г.о., Решение №322/07.11.2012г. по гр.д.№278/ 2011г. ІІІ г.о., Решение №377/26.10.2011г. по гр.д. № 1962/2010г. ІV г.о., Решение №30/08.02.2012г. по гр.д.№388/2011г. ІІІ г.о., Решение №69/07.05. 2013г. по гр.д.№372/2012г. ІV г.о. на ВКС и др. – в противоречие, с които е постановено атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1979/ 23.05.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 360/2013 г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му, с която е потвърдено Решение №4484/ 19.12.2012г. по гр.д.№82/2012г. на Районен съд – гр. Гоце Делчев.
УКАЗВА на жалбоподателя Т. п. „Д. г. с. Г. Д.” към Ю. д. п.- [населено място], със седалище и адрес на управление на поделението – [населено място], п.к. , [улица], представлявано от директора Т. Г., чрез адв. И. К., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 66 лева, като в противен случай при неизпълнение на разпореждането, касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на документа за внесена държавна такса в посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.