5
определение по гр.д.№ 3697 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3697 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. В. срещу решение № 2678 от 30.04.2018 г. по в.гр.д.№ 4008 от 2017 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 30.09.2016 г. по гр.д.№ 50579 от 2013 г. на Софийския районен съд, 57 състав по втората фаза на делбата, с което на съделителката Л. Д. И. е възложен на основание чл.349, ал.1 ГПК апартамент № …. , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и същата е осъдена да заплати на другите двама съделителите С. А. В. и М. А. В. суми за уравнение на дяловете им.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът С. В. твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от него практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 65 от 12.09.1977 г. по гр.д.№ 38 от 1977 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 67 от 23.06.1986 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 7 от 27.12.1965 г./ по следните правни въпроси:
1. Кой е посоченият в чл.349, ал.4 ГПК преклузивен срок, в който може да се предяви възлагателна претенция ?
2. Кой съделител има право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК на сънаследствен неподеляем имот ?
3. При възлагане на недвижим имот, изхожда ли се от броя на членовете на семейството и дава ли се предпочитание на съделителя с най-многочленно семейство ?
4. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства ?
5. Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановеното решение ?
Освен това, касаторът счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответниците по жалбата Л. Д. И. и М. А. В. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за извършване на делбата чрез възлагане на делбения имот на съделителката Л. Д. И. по реда на чл.349, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че Л. И. е направила искане за възлагане на имота своевременно- много преди първото по делото заседание след допускане на делбата, още с подаването на исковата молба за делба. Счел е, че Л. И. е доказала наличието на предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на имота: имотът е неподелаяем; представлява жилище, което е било съпружеска имуществена общност между съделителката и наследодателя на страните А. В. И.; съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на А. И. на 13.12.2008 г. и Л. И. няма собствено жилище.
Въззивният съд е приел, че липсата на нарочно определение на първоинстанционния съд за приемане на заявената от Л. И. още в исковата молба претенция за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК не може да обуслови извод, че тази претенция не е заявена от съделителката. Приемането на възлагателната претенция с нарочно определение било необходимо само за внасяне на яснота относно предмета на делото. А в случая, в първото по делото заседание след допускане на делбата съделителят и въззивник С. В. изрично е оспорил възлагателната претенция на Л. И., следователно не е била налице неяснота и за страните, че в предмета на делото е включена и тази претенция по чл.349, ал.1 ГПК.
Приел е за недоказани доводите на въззивника, че съделителката Л. И. има и друго жилище. От приложените пред първоинстанционния съд искова молба и решение по допускане на делба на недвижим имот в [населено място], Оощина Дупница по гр.д.№ 693 от 2014 г. на Кюстендилския окръжен съд не можело да се направи извод, че Л. И. притежава и друг жилищен имот. Приложената към въззивната жалба разпечатка на съдебно решение за извършване на делбата на имота в [населено място], чрез възлагане на жилищен имот по чл.349, ал.1 ГПК на Л. И. /решение от 15.04.2016 г. по гр.д.№ 2503 от 2013 г. на Дупнишкия районен съд/ не била приета като доказателство по делото, тъй като въззивникът не е поискал това. Освен това, представеното решение не било подписано и нямало данни дали е влязло в сила. Дори и да се приемело, че това решение е влязло в сила на 27.05.2016 г., както е твърдял въззивника и което твърдение не е било оспорено от Л. И., отново не можело да се приеме за доказано, че Л. И. притежава друго жилище, тъй като не било доказано възложената с решението на Дупнишкия районен съд вилна сграда да отговоря на изискванията на чл.40 ЗУТ и пар.1, т.30 ДР на ЗУТ за жилище, нито било доказано, че тази вилна сграда може да се ползва целогодишно.
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд поради следното:
1. По първия поставен въпрос /кой е посоченият в чл.349, ал.4 ГПК преклузивен срок, в който може да се предяви възлагателна претенция/ приетото в обжалваното решение съответства както на закона, така и на съдебната практика. В съответствие с тях е прието, че Л. И. е предявила претенцията си за възлагане на делбения имот преди изтичане на посочения в чл.349, ал.4 ГПК преклузивен срок- преди приключване на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата.
2. Вторият поставен въпрос /кой съделител има право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК на сънаследствен неподеляем имот/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение или въпрос, по който е бил длъжен да се произнесе. Въззивният съд се е произнесъл само по заявената от Л. И. претенция за възлагане на делбения имот по чл.349, ал.1 ГПК, като напълно в съответствие с приетото в т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС е приел, че в този случай въобще не следва да разглежда и се произнася по претенцията на съделителя С. В. по чл.349, ал.2 ГПК.
3. Третият поставен въпрос /при възлагане на недвижим имот, изхожда ли се от броя на членовете на семейството и дава ли се предпочитание на съделителя с най-многочленно семейство/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като също не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Този въпрос касае претенцията на съделителя С. В. по чл.349, ал.2 ГПК, по която, както бе посочено и по-горе, въззивният съд въобще не се е произнасял и не е бил длъжен да се произнася.
4. По четвъртия и петия поставени въпроси /4. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства и 5. Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановеното решение ?/ няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, възражения и доводи на страните, включително и доводът, че съделителката Л. И. притежава друго жилище.
II. По посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага явна необоснованост на решението с оглед правилата на формалната логика или видимо тежко нарушение на закона: такова явно нарушение на материалния или процесуалния закони, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл или до приложението на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма.
В конкретния случай обжалваното решение е очевидно неправилно /необосновано/ по въпроса притежава ли съделителката Л. И. друго жилище като отрицателна предпоставка за уважаването на възлагателната претенция. По този въпрос в мотивите на обжалваното решение напълно в противоречие с правилата на формалната логика съдът е приел за установени взаимно изключващи се твърдения: от една страна- че с решение от 15.04.2016 г. по гр.д.№ 2503 от 2013 г. на Районен съд- Дупница на съделителката Л. И. е било възложено на основание чл.349, ал.1 ГПК дворно място със сграда в [населено място], а от друга страна- че правилно първоинстанционният съд е приел, че съделителката Л. И. не притежава друго жилище и поради това на същата следва да бъде възложен на основание чл.349, ал.1 ГПК процесният апартамент, находящ се в [населено място],[жк].
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2678 от 30.04.2018 г. по в.гр.д.№ 4008 от 2017 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора С. А. В. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 178,88 лв. /сто седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.