3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. София, 11.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7832 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. К., против въззивното решение № 229 от 9 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 438 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на М. С. С. в частта й, с която се обжалва решение № 185 от 20 март 2013 г., постановено по гр.д. № 3237 по описа на районния съд в гр. Перник, за даване на разрешение на детето К. да пътува извън пределите на страната, без за това да е уведомен бащата М. С..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 165 от 4 февруари 2014 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса изявлението, че първоинстанционното решение е неправилно в частта му по иска по чл. 127а, ал. 2 СК с обяснение на самия въззивник, че е дадено заместващо съгласието на бащата разрешение за издаване на документ за задгранично пътуване на малолетно дете, без за това да бъде уведомяван бащата, означава ли, че е обжалвано решението в частта му по иска по чл. 127а, ал. 2 СК.
С решението си в допуснатата до касационно обжалване част въззивният съд приема въззивната жалба на С. в частта й относно даването на разрешение на детето да пътува извън пределите на страната, без за това да е уведомен бащата, за процесуално недопустима, поради липса на предмет, тъй като подобно произнасяне липсвало в обжалваното решение, а първоинстанционният съд е разрешил пътуване на детето, без да е необходимо съгласието на бащата.
Относимите обстоятелства са следните:
С решението на първоинстанционния съд е разрешено малолетната К., родена на 3 септември 2009 г., да се издаде документ за задгранично пътуване, без за това да е необходимо съгласието на бащата М. С. С., както и малолетната К. да пътува извън пределите на страната с майката Д. П. И., без за това да е необходимо съгласието на бащата М. С.. Във въззивната жалба на М. С. е заявено, че се обжалва решението на първата инстанция, като още в първия абзац на жалбата е посочено какво е решението на районния съд – да се издаде документ за задгранично пътуване на К. и тя да пътува извън пределите на страната, без за това да е необходимо съгласието на бащата. В изложението на въззивните оплаквания се твърди, че разрешаването К. да получи документ за задгранично пътуване, с който детето да пътува в чужбина без да бъде уведомяван бащата, е неправилно, като оплакването е основано на изключително обтегнатите отношения между родителите на детето, желанието на майката да предотврати каквато и да е емоционална връзка с бащата, той да не знае къде, с кого и за какъв период се намира дъщеря му. Твърди се, че бащата не се е противопоставял на издаването на международен паспорт на детето, а на искането да не бъде уведомяван къде, кога, с кого и за какъв период от време ще пътува дъщеря му.
Касационната жалба е основателна.
Съвкупността на изложените от касатора в качеството му на въззивник съображения във въззивната жалба за обжалване на първоинстанционното решение, водят до извода, че се обжалва и решението на първоинстанционния съд по предявения иск по чл. 127а, ал. 2 СК, а изложените обяснения в жалбата представляват мотивите на бащата да се противопоставя на искането за издаване на документ за задгранично пътуване. Предвид изложеното, въззивният съд е следвало да съобрази действително изявената воля на въззивника (или, евентуално, ако е намирал за необходимо, е следвало да остави въззивната жалба без движение за отстраняване на неяснотата по смисъла на чл. 260, т. 4 ГПК) и е дължал постановяване на решение по съществото на спора и по тази обжалвана част от решението на първата инстанция.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 229 от 9 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 438 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на М. С. С. в частта й, с която се обжалва решение № 185 от 20 март 2013 г., постановено по гр.д. № 3237 по описа на районния съд в гр. Перник, за даване на разрешение на детето К. да пътува извън пределите на страната, без за това да е уведомен бащата М. С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: