Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
София, 29.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 668/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
Пловдивският районен съд с решение по гр. д. № 3174/2006 г. е отхвърлил предявеният от Д. Г. и Н. Г. против И. Ч. , всички от гр. Х., иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ 41.25/310 ид. ч. от имот № 850 в кв. 18 по плана на гр. Х.. Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 10. 10. 2007 г. по гр. д. № 1600/2007 г. е оставил в сила решението на районния съд.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Д. Н. Г. и Н. Н. Г.
Ответникът И. П. Ч. счита жалбата за неоснователна.
При касационната проверка се установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по съображения, че ищците са собственици само на 4/16 ид. ч. от имота, останалите 12/16 ид. ч. от същия имот принадлежат на други собственици, от което следва, че ищците не доказват да са собственици на частта от 41.25/310 ид.ч. от имота, призната за собственост на ответника Ч с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 19. 10. 2005 год.. Съдът е посочил, че преценката, дали ответникът действително е собственик на посочената част от имота, може да бъде направена при предявен от ищците отрицателен установителен иск, но не и в настоящия случай.
Изводите и решението на въззивния съд са неправилни.
Ревандикационната претенция на ищците е обоснована с правото им на собственост върху част от имот № 850 в кв. 18 по плана на гр. Х. и твърдението, че ответникът не притежава вещни права върху имота или части от него, поради което го владее неоснователно. Възражението на ответника е, че той е придобил по давност съответна идеална част от имота. При така заявените от страните правопораждащи фактически обстоятелства, съставляващи основанието на спора, решаващият съд следваше да се произнесе по въпроса за притежанието на собственост от ответника върху частта от имота. При положение, че той не е такъв собственик, няма пречки за ищците да ревандикират владяната от ответника част от имота, в качеството им на съсобственици, т. е. фактът, че те не притежават изцяло правото на собственост, не означава, че не могат да водят иск по чл. 108 ЗС срещу лице, което държи имота без правно основание. В този смисъл въззивният съд не се е произнесъл по основния спорен въпрос, както изисква чл. 2, ал. 1 ГПК /отм./, във връзка с чл. 188, ал. 1 ГПК./отм./ Въззивният съд не е изпълнил изискването за пълно изясняване на делото – чл. 186 ГПК./отм./ В хода на производството ответникът е заявил, че спорният терен в минало време е представлявал улица, впоследствие придаден по регулация към на имот на лицето Х. М. , който е прехвърлил съседен имот № 852 на П. Ч. , баща на ответника и поел задължение да му осигури право на преминаване през спорния терен за достъп до улица, тъй-като имот № 852 не е имал лице към улица. С оглед на тази уговорка, бащата на ответника, а впоследствие и самият ответник са започнали да упражняват владение върху терена в продължение на 30 години. За изясняване на тези обстоятелства, съдът е следвало да изслуша заключение на техническа експертиза, която да проследи хронологично регулационния статут на имот № 850 и на тази основа съдът да прецени твърдяното от ответника придобиване по давност на конкретната идеална част – 41.25/310 ид. ч..
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 120. 10. 2007 г. по гр. д. № 1600/2007 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: