О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 11.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 600 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. Й.-К. против решение № 474 от 14.10.2015г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено решение № 435/ 21.03.2015г. по гр.д.№ 8/2015г. на РС-Плевен. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск за делба против Л. Х. Й. на дворно место от 860 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-1424 в кв. 100 по плана на Долни Дъбник.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 210 ЗУТ и нарушение на процесуалните правила, защото е отказано изследване на въпроса за разделянето на процесния УПИ без сградите в него във фазата по допускане на делбата.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: може ли да се допусне делба на дворно съсобствено място, в което има сгради, индивидуална собственост на съсобствениците и следва ли предварително да е проведена и приключила процедурата по чл. 201 ЗУТ, или тя може да се проведе в рамките на делбеното производство. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал., т.2 ГПК поради противоречие между въззивното решение и решение от 17.10.2013г. по гр.д.№ 2111/2013г. на Русенски РС.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
С н.а. № 41,т. ІІ/1990г. Х. Й. И. е признат за собственик на процесното дворно место и сградите в него. Той е починал на 08.04.1991г. и е наследен от преживяла съпруга Д. Т. Й. и дъщери Г. и Л.. С н.а. № 176,т. І/1993г. Д. Й. дарява на дъщеря си Г. Й. собствените си 4/6 ид.ч. По гр.д.№ 2572/1996г. сестрите са постигнали спогодба и са разделили само постройките, които са останали индивидуална собственост. Те не са предмет на иска за делба.
Въззивната инстанция е възприела изводите на РС, че е недопустима делба само на дворното место, защото то има статут на обща част към хоризонтална етажна собственост. В тези случай делба е допустима само ако преди предявяване на иска е проведена процедурата по чл. 201 ЗУТ и делбения УПИ е разделен на отделни уригулирани поземлени имоти, съобразно индивидуалната собственост върху постройките в тях.
Поставеният правен въпрос е относим към предмета на спора. От отговорът му зависи допустимостта на делбата. С решение от 17.10.2013г. по гр.д.№ 2111/2013г. на Русенски РС е прието, че когато е установено с помощта на СТЕ, че е възможно, съгласно изискванията на чл. 19 ЗУТ разделянето на дворното место, в което има сгради-индивидуална собственост на съделителите, предварителното разделяне на дворното место по реда на чл. 201 ЗУТ не е необходимо. В този смисъл към настоящия момент е налице и практика по чл. 290 ГПК. С Р № 201/19.10.2015г. по гр.д.№ 2585/2015г. І гр.о. е прието, че допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно место, в което има постройки-индивидуална собственост се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ и действащият ПУП. бъде изменен, така, че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект. Делбата е недопустима ако не съществува такава възможност. За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ, ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 14.10.2015г. на Окръжен съд-Плевен по касационна жалба, подадена от Г. Х. Й.-К..
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: