9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
София, 31.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1247 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2116/22.01.2018г., подадена от М. Г. Ш. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.И. К. И. от АК-В., срещу решение №1897/15.12.2017г., постановено от Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, II-ри състав по в.гр.д.№1964/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Ш. срещу Н. С. Д. иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на индивидуален имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в местонста „А.“, землище на Община Варна, съставляващ имот №X.-514 по КП за местността от 1977г. при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в него стопанска постройка, състояща се от една стая и веранда с площ от 8 кв.м. на основание чл.54, ал.2 ЗКИР и в тази част производството по делото е прекратено, а в частта, с която е отхвърлен искът на М. Г. Ш. за приемане за установено, че е собственик на същия имот по отношение на С. Д. Д. и Д. С. Д. решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
С определение №492/29.10.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса в производството по чл.53, ал.2 ЗКИР подлежи ли на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би могло да обуслови трансформирането на регулационните граници в имотни, следва ли да се извърши преценка и с оглед на какви обстоятелства, дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота, какъв е предметът на доказване в това производство и какво е необходимо да установи предявилото иска лице за доказване на активната си материалноправна легитимация, само в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на М. Г. Ш. за приемане за установено, че е собственик на индивидуален имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в местонста „А.“, землище на Община Варна, съставляващ имот №X.-514 по КП за местността от 1977г. при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в него стопанска постройка, състояща се от една стая и веранда с площ от 8 кв.м. на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на С. Д. Д. и Д. С. Д..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон, както и в противоречие със събрания доказателствен материал по делото. Излагат се съображения, че въззивният съд не е извършил безпристрастна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и не е съобразил правилата, установяващи причинно-следствената връзка между събитията и установените факти.
Касаторът поддържа, че въззивният съд не е изследвал въпроса дали е налице идентичност между имотните граници и актуалната кадастрална основа, неправилно е обезсилил решението на първоинстаницонния съд в частта по предявения срещу Н. С. Д. иск. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Д. Д. чрез процесуалния си представител адв.Г. Б. А. от ВАК, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Ответниците по касационна жалба Д. С. Д. и Н. С. Д. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
М. Г. Ш. е предявил иск за установяване, че е собственик на имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в м.А., землището на Община Варна, съставляващ имот №X.-… по КП за местността от 1977г., при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в имота сграда, с твърдението, че при изработване на кадастралната карта за местността е допусната непълнота, като имотът, придобит от него въз основа на постановление за възлагане по изп.д.№4043/2000г. на СИС при В., не е отразен като самостоятелен, а вместо това е включен в имот с идентификатор …………………., целият с площ от 2010кв.м. Първоначално в исковата молба като ответници са посочени С. Д. Д., Н. С. Д. и Д. С. Д.. С молба-уточнение от 06.07.2016г. ищецът е посочил, че с н.а.№…., том I, рег.№371, дело №47 от 2005г. /преди завеждане на делото/ Н. Д. е дарила собствената си част от имота на С. Д. Д., поради което оттегля исковите си претенции спрямо Н. С. Д.. В частта, с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Ш. срещу Н. С. Д. иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на индивидуален имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в местонста „А.“, землище на Община Варна, съставляващ имот №X.-….. по КП за местността от 1977г. при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в него стопанска постройка, състояща се от една стая и веранда с площ от 8 кв.м. на основание чл.54, ал.2 ЗКИР и в тази част производството по делото е прекратено, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че предявеният срещу С. Д. Д. и Д. С. Д. по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск е неоснователен.
От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че с договор за покупко-продажба от 18.09.1958г. /н.а.№44, том III, дело 602/1958г. С. Д. Д. е придобил собствеността върху имот с площ от 2010кв.м. в м.А., землище на [населено място]; дарил е на дъщеря си Н. С. Д. на 17.12.1974г. /н.а.№.., том …, дело №6005/1974г./ 1000кв.м. от имота, целият с площ от 2010кв.м., при граници на дарената част: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д.; на 23.02.1989г. /н.а.№.., том III, дело №858/1989г./ С. Д. Д. и съпругата му Д. И. Д. са дарили на сина си Д. С. Д. 1000кв.м. идеални части от имота, представляващ лозе, целият с площ от 2010кв.м., находящ се в м.Б., землището на [населено място], заедно с построената в него стопанска постройка; с постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.2002г. по изп.д.№4043/2002г. на СИС при В. на М. Ш. е възложен имот, представляващ 1000кв.м. идеални части от имот, целият с площ от 2010кв.м., ведно с построената стопанска постройка, находящ се в СО „С.“, същият под №514; с решение №1392/22.04.2010г., постановено по гр.д.№426/2005г. на В., потвърдено с решение №1529/09.12.2010г. по в.гр.д.№1158/2010г. на В., е отхвърлен предявеният от Н. С. Д. срещу М. Ш. иск за приемане за установено, че последният не е собственик на ? ид. част от ПИ с идентификатор ….. със стар №514.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ е прието, че за процесната територия са били изработени: кадастрален план от 1956г. на местност „Крайбрежието“, кадастрален план от 1977г. за местност „С. Н. и А.“, кадастрален план на ползвателите, помощен кадастрален план, план на новообразуваните имоти и кадастрална карта, действаща към настоящия момент, като процесният имот №… за пръв път е бил заснет и съответно отразен в КП от 1977г. с посочена площ в разписните листове от 1885кв.м., която е изчислена графично, при съседни имоти №№…, …, …., ……, …. и …..
Въз основа на експертизата е прието за установено също така, че имот X.-… е посочен за пръв път в изработен през 1990-1991г. проект за застроителен и регулационен план на местност „Р. о.“, който проект за ЗРП е бил изработен въз основа на действащия КП от 1977г., но заповед, с която да е бил одобрен не е издавана; графично изчислена площта на имот X.-… възлиза на 908кв.м., но не е установено в КП от 1977г. този имот да е отразен като самостоятелен. Прието е, че към момента на дарението от 1989г. в сила е бил КП от 1977г., където процесният имот е посочен под №…, а към момента на дарението от 1974г. действащ е бил КП от 1956г., при действието на който имот №…., а по КК имот с идентификатор ……, се ситуира върху два имота – …… и ……
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с оглед твърденията в исковата молба, че собствения на ищеца имот е заснет в действащата кадастрална карта като част от имот с идентификатор ………, а по предходен план е съставлявал самостоятелен поземлен имот, то е налице правен интерес от защита на претендираното право на собственост, още повече, че ответниците не са дали съгласие за провеждането на административна процедура по ЗКИР, а и в отговора на исковата молба С. Д. изрично е оспорила претендираното от М. Ш. право на собственост.
Изложени са съображения, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР има за предмет установяване точното местоположение на имотната граница между два съседни имота, която не е била заснета или е била неправилно заснета в действащия кадастрален или регулационен план, въз основа на която е била одобрена кадастралната карта, като несъответствието между действителните пространствени характеристики на имота и отразените в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР, включително и когато несъответствието се дължи на спор за принадлежността на правото. Изрично е посочено, че съдебното решение, с което този иск се уважава, е основание за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри.
Изложени са обаче и съображения, че в производството по чл.54, ал.2 ЗКИР се установява собствеността на ищеца към минал момент, а именно момента на влизане в сила на кадастралния или регулационен план, възприемани като графичен начин на отразяване на пространствените предели на правото на собственост, като ищецът, който твърди, че пространствените граници са погрешно отразени /или изобщо неотразени както е в настоящия случай/ наред с факта на несъответствие с последния приложен план следва да установи и основанията си за притежаване на правото на собственост в твърдяните параметри при спор и за нарушено материално право.
Отнасяйки тези свои съображения към конкретиката на спора, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че по КП за местността А. от 1977г. е отразен самостоятелен имот с планов номер X.-…, който е идентичен с придобитата от ищеца по силата на постановлението за възлагане от публична продан 1000кв.м. идеална част от имот под № … и че по действащите КККР на [населено място] този имот е неправилно заснет като част от съсобствен на страните имот с идентификатор …….. вместо като самостоятелен обект на собственост.
Посочено е, че според заключението на приетата по делото СТЕ имот с №X.-…. изобщо не е бил нанасян в КП за местност „С. Н. и А.“ от 1977г., като този имот е отразен единствено в проект за ЗРП на местността, изработен през 1990-1991г., който макар да е бил приет и обявен, не е влязъл в сила, с оглед на което е прието, че предвидената по плана регулация не следва да се счита за приложена, а оттам и твърденията на ищеца, че имотът е отразен в КП на местността от 1977г. като самостоятелен обект следва да се приемат за недоказани. Прието е, че такъв имот не е отразен в никой от относимите и влезли в сила кадастрални планове и имотът никога не е бил отреждан за регулация, което според въззивния съд препятства възможността на съда да пристъпи към разглеждането на въпроса дали праводателят на ищеца е бил собственик на конкретно посочения в исковата молба самостоятелно обособен имот, а не на идеални части от друг съсобствен между страните по делото, респ. дали с оглед разпоредбата на чл.384, ал.2 ГПК/отм./, аналогична на чл.496, ал.2 от сега действащия ГПК, ищецът като купувач на публичната продан е придобил правата, които длъжникът е имал върху този самостоятелен обект на собственост.
С оглед на това е прието, че ищецът не е установил чрез главно и пълно доказване активната си материалноправна легитимация по спора, чийто предмет собствено е очертал с твърденията, изложени в исковата молба.
Така изложените от въззивния съд съображения са обосновали наличие на основание за допускане на касационното обжалване, като по поставения въпрос настоящия състав приема следното:
В мотивите към ТР №8/2014 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС са изложени съображения досежно предмета на предявения по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР иск /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, като е прието, че предмет на делото по този иск може да бъде и установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на кадастралната карта/. Прието е също така, че когато предмет на вещното право е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. Съгласно пар. 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР, поземлен имот е част от територията /земната повърхност/, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. За да бъде разграничен един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. Следователно, липсата на техническо отразяване на границите на един имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост, като именно чрез иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, се цели да бъде установен безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Тези съображения, според настоящия състав, следва да намерят приложение в настоящия случай, като по поставения при допускане на касационното обжалване въпрос се приеме, че при разрешаване на спор по чл.54, ал.2 ЗКИР /при твърдения, че имотът, за който предявилото иска лице претендира права, въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта/, при липса на предхождащи одобряването на кадастралната карта регулационни планове, съдът следва да извърши преценка досежно основателността на твърдението за непълнота на кадастралната карта, като съобрази посоченото в представените по делото актове за собственост и по-специално дали при извършването на разпоредителни сделки или делба от един имот не са били обособени няколко самостоятелни недвижими имота. Ако такива доказателства бъдат представени по делото, съдът следва да извърши и последващата преценка дали ищецът се легитимира като собственик на вече обособена след извършването на разпоредителните сделки реална част от нанесения в кадастралната карта имот, посочена в исковата молба, като я индивидуализира според границите по актовете за собственост.
В настоящия случай, след като по делото е представен договор за дарение /н.а.№.., том X., дело №6005/1974г./, с който С. Д. Д. е дарил на дъщеря си Н. С. Д. 1000кв.м., т.е. реално обособена част при посочени в договора граници, от притежавания от него имот с площ от 2010кв.м., неправилно въззивният съд не е взел предвид така извършеното обособяване и е приел, че неотразяването на тази част като самостоятелен обект в никой от относимите и влезли в сила кадастрални планове и неотреждането му като самостоятелен по силата на регулационен план, препятства възможността съдът да пристъпи към разглеждането на въпроса дали праводателят на ищеца, а оттам и самият ищец, е бил собственик на конкретно посочения в исковата молба самостоятелно обособен имот.
Както беше посочено по-горе, релевантно при разрешаване на спор за непълнота на действащата кадастрална карта е не само обстоятелството дали реални части от нанесен в картата недвижим имот са били отразени като самостоятелни имоти в предхождащи одобряването на кадастралната карта планове /кадастрални и регулационни/, но и дали тези реални части не са били обособени като самостоятелни имоти чрез извършването на разпоредителни сделки или делба. Дори ищецът да е твърдял в исковата молба, че имотът, както е в настоящия случай, е бил нанесен като самостоятелен в предходен план, и от изслушаната по делото СТЕ да се установи, че е бил изработен само проект за ЗРП, който не е влязъл в сила, съдът не може да приеме само въз основа на съдържащите се в експертното заключение данни, че имотът не съществува като самостоятелно обособен обект на право на собственост, без да извърши преценка и въз основа на представените по делото нотариални актове, обективиращи извършването на разпоредителни действия с реални части от имот. В подобни хипотези съдът е длъжен да извърши преценка на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и ако установи, че твърденият от ищеца факт /нанасяне на имота като самостоятелен обект в предходен план/ не се е осъществил, но е налице обособяване на реално обособена част от имота като последица от извършена разпоредителна сделка, да вземе предвид това обстоятелство, включително като индивидуализира имота в диспозитива на решението според установените по делото граници на реално обособената част.
В настоящия случай действително от заключението на изслушаната по делото СТЕ е установено, че посоченият в исковата молба като реално обособен имот с №X.-… изобщо не е бил нанасян в КП за местност „С. Н. и А.“ от 1977г., а е отразен единствено в проект за ЗРП на местността, изработен през 1990-1991г., който макар да е бил приет и обявен, не е влязъл в сила, но от представения по делото н.а.№.., том X., дело №6005/1974г. е установено /и това изрично е посочено от съда при излагане на фактическата обстановка/, че на 17.12.1974г. С. Д. Д. е дарил на дъщеря си Н. С. Д. 1000кв.м. от собствения си имот, целият с площ от 2010г. /за който имот е установено по категоричен начин, че е нанесен в действащата кадастрална карта с идентификатор ………../, при посочени граници на дарената част. Установявайки тези обстоятелства, неправилно въззивният съд е индивидуализирал имота в диспозитива на решението си като лозе-овощна градина, съставляващо имот № X.-… по КП за местността от 1977г. без да постави допълнителна задача на назначеното по делото вещо лице да посочи и графично да обозначи на скица разположението на претендираната от ищеца част от имот с идентификатор 10135.2522.503 според данните, съдържащи се в представените по делото документи за собственост, а при необходимост да събере и други доказателства. Вследствие на допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила делото е останало неизяснено от фактическа страна и тъй като е необходимо допълнително събиране на доказателства, по реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане, при което да бъде допуснато изслушването на СТЕ със задача вещо лице да посочи и графично да обозначи на скица разположението на претендираната от ищеца част от имот с идентификатор ………. според данните, съдържащи се в представените по делото документи за собственост и по-специално при съобразяване местоположението на дарената през 1974г. реална част /доколкото ищецът претендира, че притежава права върху реалната част, която е останала неразпоредена след извършеното през 1974г. дарение/, след което да бъде извършена преценка дали праводателят на ищеца е притежавал право на собственост върху реално обособена част от имота и придобил ли е ищецът такава част въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.2002г. по изп.д.№4043/2001г. на СИС при В.. При извършването на тази преценка съдът следва да вземе предвид и обстоятелството, че спорът за принадлежността на правото на собственост върху ? идеална част от ПИ с идентификатор …………, ведно с построената в него стопанска постройка, кладенец и насаждения е разрешен с влязлото в сила решение №1392/22.04.2010г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д.№426/2005г., вкл. при определяне местоположението на реалните части от ПИ, доколкото наличието на сила на пресъдено нещо съдът не може да игнорира, нито може да преценява в исково производство правилността на влязлото в сила решение.
При извършването на преценката за обособимостта на реални части от ПИ съдът следва да има предвид, че в кадастралната карта като самостоятелен следва да бъде нанесен всеки един имот, който е бил обект на извършена разпоредителна сделка и съответства на изискванията на устройствения закон, действащ към момента на сключването ?, както и че не съществува пречка предявеният по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск да бъде уважен и ако се установи, че предявилото иска лице притежава само идеална част от самостоятелен, реално обособен имот, който обаче не е нанесен като такъв в действащата кадастрална карта.
Тъй като делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, разноски в полза на спорещите страни в настоящето производство с оглед разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК не следва да бъдат присъждани.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №1897/15.12.2017г., постановено от Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, II-ри състав по в.гр.д.№1964/2017г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на М. Г. Ш. за приемане за установено, че е собственик на индивидуален имот с площ от 1000кв.м., представляващ лозе-овощна градина, находящ се в местонста „А.“, землище на Община Варна, съставляващ имот №X.-514 по КП за местността от 1977г. при граници: Г. И., К. К., А. К. К. и С. Д. Д., ведно с построената в него стопанска постройка, състояща се от една стая и веранда с площ от 8 кв.м. на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на С. Д. Д. и Д. С. Д. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: