1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4241 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 128 от 03.04.2019 г. по гр. д. № 844/2018 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение № 65 от 23.04.18 г. по гр. д. № 190/2017 г. на Свищовския районен съд и е уважен предявеният от „Омега Агро инвест” ЕООД срещу И. К. И., Х. И. И., К. Г. И. и Т. Г. И. положителен установителен иск за собственост на 1/3 идеална част два недвижими имота в землището на [населено място], [община]: нива от 5,350 дка, представляваща имот № …….. и нива от 2,998 дка, имот № ……..
Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:
Ответникът И. К. И. е бил длъжник по изпълнително дело 20067300400250 на ЧСИ М. Г. с район на действие ОС В.Т.. На 23.05.2014 г. е била вписана възбрана върху процесните имоти, а с нотариален акт от 04.11.2014 г. И. К. И. е извършил разпореждане заедно с останалите съсобственици на имотите, като е продал своята 1/3 ид. част от тях на другите трима ответници по настоящото дело Х. И. И., К. Г. И. и Т. Г. И.. По изпълнителното дело е била проведена публична продан и с възлагателно постановление от 27.11.2014 г. процесните имоти са били възложени на дружеството-ищец „Омега Агро инвест” ЕООД. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 18.09.2015 г. и е вписано в службата по вписванията на 15.01.2016 г.
При тези данни въззивният съд е приел, че дружеството-ищец е собственик на процесните имоти, тъй като ги е придобило на публична продан. Съгласно чл.452, ал.1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорирана вещ или вземане след запора е недействително спрямо взискателя и присъединените кредитори, а съгласно чл.496, ал.2, изр.2 ГПК, правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да се противопоставят на купувача на публичната продан, ако не могат да се противопоставят на взискателите. В настоящия случай продажбата, извършена с нотариалния акт от 04.11.2014 г., е непротивопоставима на взискателя по изпълнителното дело „Банка ДСК” АД, съответно тя е непротивопоставима и на купувача на публичната продан „Омега Агро инвест” ЕООД, който е придобил собствеността върху имотите по възлагателното постановление.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Х. И. И., К. Г. И. и Т. Г. И..
Жалбоподателите считат че съдът неправилно е приложил материалния закон. Позовават се на решение на ВКС, като считат, че приетото в него по отношение на взискателя – че може да се позовава на чл.452, ал.2 и чл.453, т.1 ГПК само в рамките на изпълнителния процес, следва да се приложи и по отношение на купувача на публичната продан. На следващо място – нямало доказателства, че длъжникът И. И. е бил собственик на процесните имоти, за да може купувачът на публичната продан от своя страна да придобие собствеността върху тях. Освен това – по делото не бил установено кой е взискателят в изпълнителното производство.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК :
1. Какви са правните последици от разпореждане от страна на длъжника с възбранен недвижим имот и по-конкретно дали те са свързани с правната възможност само в изпълнителния процес да се насочи изпълнение върху вещта, която вече не принадлежи на длъжника, или има и други правни последици, които придобилият недвижим имот с постановление за възлагане при публична продан на същия може да се противопостави извън изпълнителния процес;
2. Следва ли съдебният изпълнител да се увери преди налагане на възбраната, че вещта е собственост на длъжника. При липсата на конкретни доказателства по делото, доказващи правото на собственост на длъжника в изпълнителното производство, може ли съдът, при постановяване на своя съдебен акт, да приеме, че купувачът, в чиято полза е издадено постановлението за възлагане, е придобил права върху недвижимия имот;
3. Противопоставими ли са правата на приобретателите по сделка, вписана преди вписването на исковата молба по установителен иск за собственост.
Посочената от жалбоподателите практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, I-во г.о.
Ответникът в производството „Омега Агро инвест” ЕООД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ? до разглеждане по същество.
Ответникът И. К. И., чрез особения си представител адвокат М. К., изразява становище, че следва да се допусне касационно обжалване и жалбата да бъде уважена.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е за правните последици от разпореждане от страна на длъжника с възбранен недвижим имот. Отговор на този въпрос дават разпоредбите на чл.452, ал.2, чл.453, т.1 и чл.496, ал.2, изр.2 ГПК. Въззивният съд е съобразил решението си с тях, като е приел, че продажбата по нотариалния акт от 04.11.2014 г., извършена от длъжника И. К. И., е непротивопоставима на взискателя по изпълнително дело № 20067300400250 на ЧСИ М. Г., който преди това, на 23.05.2014 г., е вписал възбрана върху същите имоти, а оттук е непротивопоставима и на купувача на публичната продан „Омега Агро Инвест” ЕАД. Посоченото от жалбоподателите решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, I-во г.о., е неотносимо към настоящото дело, тъй като разглежда съвсем различна хипотеза. По това дело взискателят е придобил имота на длъжника на публична продан, като възлагателното постановление впоследствие е било отменено по реда на чл.435, ал.3 ГПК. Тъй като междувременно взискателят е бил въведен във владение на имота, придобит на публичната продан, срещу него е бил предявен иск за собственост от лицата, които са придобили същия имот от длъжника след вписване на възбраната и преди публичната продан. Въпросът, който е разрешен от ВКС по това дело, е дали взискателят, който е и купувач на публичната продан, /впоследствие отменена/, има право да задържи имота, като в предявения срещу него иск по чл.108 ЗС противопостави възражение по чл.452, ал.2 и чл.453, т.1 ГПК, или следва да бъде осъден да предаде владението на този имот, като реализира правата си в изпълнителното производство, като го изнесе повторно на публична продан. Отговорът, даден от ВКС, е че правата на взискателя следва да се реализират в изпълнителния процес. Настоящият случай не е такъв, тъй като от една страна няма идентичност между взискател и купувач на публичната продан; правата на взискателя вече са реализирани в изпълнителния процес, а издаденото възлагателно постановление не е отменено. Не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между обжалваното въззивно решение и посоченото решение на ВКС, поради което не може да се допусне касационно обжалване на това основание. Не е налице и другото поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в ГПК има ясна уредба как се решава конкуренцията на права между лицата, които са придобили от длъжника собствеността на възбранен имот и лицето, което е закупило този имот на публична продан. Тази правна уредба не създава проблем в съдебната практика, затова разглеждането на настоящото дело от ВКС няма да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Вторият въпрос е свързан с оплакването в касационната жалба, че в настоящия процес ищецът „Омега Агро инвест” ЕООД е следвало да докаже не само обстоятелството, че е придобил процесните имоти с влязло в сила постановление за възлагане след извършена публична продан, но и обстоятелството, че длъжникът в изпълнителното производство И. И. е бил собственик на имотите. Въпросът не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с преклудирано възражение на жалбоподателите, което те не са направили в срока за отговор на исковата молба. Само ако в този срок те бяха възразили, че длъжникът И. И. не е бил собственик на имотите и по аргумент на чл.496, ал.2, изр.1 ГПК купувачът на публичната продан също не е могъл да стане техен собственик, в тежест на последния би било да докаже правата на своя праводател. Липсата на подобно възражение изключва възможността съдът да изследва правата на праводателя, а оттук изключва и втория въпрос от кръга на относимите въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Нещо повече, самите жалбоподатели черпят права от същия праводател, от който с нотариалния акт №…/2014 г. от 04.11.2014 г. те са закупили спорните имоти, затова като отричат правата на „Омега Агро инвест” ЕООД по съображение, че длъжникът в изпълнителния процес И. К. И. не е бил собственик, те отричат и собствените си права. Поради липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не може да се допусне и по този въпрос.
По третия въпрос – не съществува колебание в съдебната практика, че вписването на исковата молба по иск за собственост има само оповестително, но не и оповестително-защитно действие. И тъй като за противопоставимост на права може да се говори само във втория случай, този въпрос също не е обуславящ изхода на правния спор и по него не може да се допусне касационно обжалване.
Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилно е това съдебно решение, от което при пръв прочит, без обсъждане на доказателствата по делото, може да се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Тези условия в случая не са налице, затова не е налице и условието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника в производството „Омега агро инвест“ ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 03.04.2019г. по гр.д.№ 844/2018г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. И. И., К. Г. И. и Т. Г. И., тримата с адрес [населено място], [община], [улица], да заплатят на „Омега агро инвест“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 150 лв. основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: