О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 12.04.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 379 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 20821 от 25.11.2015 г. на С. С. С. чрез адвокат М. О. против решение № IV – 111 от 20.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 1328/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С него е потвърдено решение № 890 от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 4231/2014 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на С. С. С. за приемане на установено по отношение [община], че на основание Постановление № 26 от 23.04.1987 г. на МС и ОФ (обн. ДВ, бр. 37 от 15.06.1987 г.) му е било предоставено правото на лично ползване на терен с площ от 1 дка в м. „А. т.“, отдел 246 „н“, понастоящем УПИ III – 165 в кв. 30 по плана на в.з.„Р.“, [община].
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи, че допустимостта на свидетелските показания по чл. 165, ал. 1 ГПК не е обусловена от изричната индивидуализация на документа, от който страната черпи правата си. Подържа се, че дори и да се възприеме противната теза, съдът е бил длъжен на основание чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК да укаже на ищеца да конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях.
Ответникът по жалбата [община] не депозира отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че само Изпълнителните комитети към Общинските народни съвети са могли да предоставят право на ползване на земеделски земи или земи от горския фонд по реда на ПМС № 26 от 23.04.1087 г. и тъй като Горското стопанство Бургас не е било органът, на който е възложено извършването на действия по предоставяне правото на ползване върху посочените земи, то представеното от ищеца писмено доказателство – Удостоверение № 807 от 21.08.1995 г. на Директора на Горско стопанство Бургас не доказва, че в полза на касатора надлежно е учредено претендираното в исковата молба право на ползване върху процесната земя. Наред с това въззивният съд е приел, че в исковата молба изначално липсват твърдения за наличието на друг документ, който може да послужи като доказателство за претендираното право. Независимо от това съдът е обсъдил събраните пред първа инстанция показания на свидетеля И. и въз основа на тях е заключил, че липсват каквито и да е индиции за съставен по надлежия ред документ за предостявяне правото на ползване, който в последствие да е бил изгубен или унищожен.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че изведеният от касатора въпрос „Обусловена ли е допустимостта на свидетелските показания в случаите по чл. 165, ал. 1 ГПК от точната индивидуализация от страната, която се ползва от свидетелските показания, на документа, от чието съставяне същата черпи правата си ?“ няма изискваното съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд е обсъдил по същество събраните по делото гласни доказателства, а не ги е игнорирал като процесуално недопустими. Поставеният въпрос „При липсата на достатъчна конкретизация на искането за допускане на свидетелски показания на основание чл. 165, ал. 1 ГПК длъжен ли е съдът да укаже на страната да конкретизира твърденията си, относими към допустимостта на свидетелите, или може да се произнесе по допустимостта на гласните доказателства със съдебното решение ?“ пък преповтаря оплакването за наличие на отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на обсъждане при евентуално допускане на касационното обжалване, но не може едновременно с това да обоснове и самото му допускане.
Независимо от горното, към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следва да се пристъпи едва в случай, че Върховният касационен съд даде отрицателен отговор на въпроса дали е налице основание за допускане на касационното обжалване при условията на т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК – за проверка на допустимостта на съдебното решение. Произнасяне, касаещо допустимостта на претенцията, е налице – Определение № 23 от 12.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 5560/2014 г. на ВКС, ІV г.о. С последното е преценен правния интерес от предявяването на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК предвид депозираната от С. С. С. молба за придобиване на собствеността върху настоящия УПИ III – 165 в кв. 30 по плана на в.з.„Р.“, [община]. В предмета на това произнасяне не е включена преценката дали такъв интерес е налице, при положение че построената в този УПИ сграда от касатора е узаконена на негово име с произтичащия от това друг път за защита на субективно гражданско право. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне, за да се провери допустимостта на въззивното решение при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 20821 от 25.11.2015 г. на С. С. С. чрез адвокат М. О. против решение № IV – 111 от 20.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 1328/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора С. С. С. чрез адвокат М. О. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: