Р Е Ш Е Н И Е № 166
София, 15.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1129 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК по молба с № 12298/26.02.2018 г. по вх. рег. на Пловдивски районен съд /ПРС/ от Н. Г. М. от [населено място] за отмяна на решение № 3377/08.11.2016 г. по гр.д. № 1575/2015г. на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от Н. М. против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 15000 лв. – част от вземане с общ размер 75000 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването от ответника в периода 01.01.2005 г. – 31.12.2014 г. на собствен на ищеца трафопост – сграда и съоръжение, с идентификатор по кадастрална карта 5678.519.864.1, находящ се в [населено място] на [улица].
Молителят обосновава отмяната на решението с основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК като твърди в първоначалната молба и уточнителна такава, че са налице новооткрити писмени доказателства – крепостен акт № 1 на името на И. А. К. и последвалите го крепостен акт № 2 на А. Ф. К., крепостен акт № 3 на И. Ф. К. и крепостен акт № 4 на Т. Ф. К., издадени на 08.08.1892 г. по нотариално дело № 295 и номер по регистър № 2780 /или 2783/. С крепостен акт № 1, за който за разлика от другите се е снабдил на 29.11.2017 г. от Служба по вписванията, било видно, че магазия № 207 на И. А. К. е тази, която граница към 08.08.1892 г. на магазията, която А. Ф. К. и брат му И. Ф. К. със сестра си – Т. Ф. К. – по мъж В. Велебни са наследили от родителите си Ф. К. и Д. К.. Тази магазия под номер 207 била с площ 168.67 кв.м. – толкова, колкото П. И. К. е придобил и собствеността му е описана в крепостен акт № 44/24.02.1901 г. – за имот купен на публична продан. Имотът, за който са издадени крепостен акт № 2, 3 и 4, от които № 2 е на името на А. Ф. К. и № 4 – на Т. Ф. К. са записани и в издадена скица от 9-то кметство по плана на [населено място], кн. „Капана”, одобрен със заповед № 1155/29.11.1982 г. и в която скица имот пл. № 982 в кв. 31 на адм. Адрес – [улица] като основание на собствеността, което било магазията, описана в крепостен акт № 1, а не тяхната магазия, която била номер 205. Молителят е представил крепостен акт № 1, удостоверение от [община] от 26.08.2014 г. и ксерокопие от скица на АГКК.
Ответната страна в производството – „Електроразпределение ЮГ” ЕАД /предишно наименование „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД/ оспорва молбата като недопустима и неоснователна по съображения в писмени отговор и становище.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок от деня в който молителят твърди, че се е сдобил с новото писмено доказателство – крепостен акт № 1.
Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД, ПРС се е позовал на постановеното от друг състав на същия съд решение по гр.д. № 1779/2011 г., потвърдено с решение от 11.03.2014 г. по гр.д. № 3392/2013 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което е отхвърлен иск по чл.124 ал.1 ГПК, предявен от М. П. –М., починала в хода на процеса и заместена от своите наследници, един от които ищецът Н. М. /съпруг/, против [община], „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата, респ. наследниците й, са собственици на поземлен имот № 5678.519.864. Посоченото решение е влязло в сила на 19.02.2015 г., а с решение от 29.01.2016 г. на ВКС е оставена без уважение молба за неговата отмяна по реда на чл.303 ГПК. При разрешаване на спора по иска с правно основание чл.59 ЗЗД ПРС е съобразил, че в исковата молба ищецът е обосновал претенцията си за заплащане на обезщетение с твърдение, че правото му на собственост върху трафопоста произтича от собствеността върху имота № 5678.519.864, т.е. легитимирал се е като собственик на трафопоста по силата на приращение съгласно чл.92 ЗС. Изхождайки от твърдяното придобивно основание, съдът е направил извод, че отричането на правото на собственост върху терена с влязло в сила съдебно решение изключва собствеността върху трафопоста, а оттук – и правото на обезщетение по чл.59 ЗЗД. Съдът е изложил мотиви, че влязлото в сила решение по установителния иск формира сила на пресъдено нещо в отношенията между ищеца и ответника и по аргумент от чл.297 ГПК препятства възможността в производството по иска с правно основание чл.59 ЗЗД да се установява нещо различно от това, което произтича от отхвърлянето на иска за собственост върху терена, в който е изграден трафопоста. Предвид силата на пресъдено нещо, с която е отречено ищецът да е собственик на терена, Пловдивски районен съд е преценил, че не следва да обсъжда събраните в хода на делото доказателства относно правото на собственост върху поземлен имот № 5678.519.864 и върху построения в него трафопост с идентификатор 5678.519.864.1.
Отмяната по реда на чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК причини. За да е налице това отменително основание, аналогично на въведеното с чл.231 б.„а” ГПК /отм./, то следва новооткритото доказателство, респ. новооткритото обстоятелства, на което молителят се позовава да не му било известно при разглеждането на спора в инстанционното производство, или дори и да му е било известно да не е бил обективно в състояние да го посочи, респ. се снабди със съответния документ, въпреки положената от него процесуална дисциплина и дължима грижа за добро водене на делото и единствено по тази причина да не е могъл да го представи пред решаващия съд. Същевременно съдържащите се в соченото новооткрито доказателство данни за юридически или доказателствени факти е необходимо да са относими към изхода на спора т.е. да са от съществено значение за същия и да обосновават различен от постановения краен правен резултат.
В случая с представеното от молителя писмено доказателство –крепостен акт, се цели установяване право на собственост, което обстоятелство не отговаря на изискването на чл.303 ал.1 т.1 ГПК да е от съществено значение за делото, т. е за правилното решаване на спора по чл.59 ЗЗД. За да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД, Пловдивския районен съд не е обсъждал събраните по делото доказателства относно принадлежността на правото на собственост върху имота, в който е изграден ползваният от ответника трафопост. Решаващите изводи на съда за неоснователност на исковата претенция са основани на влязлото в сила решение между същите страни, с което е отречено ищецът да има качеството на собственик /по силата на наследствено правоприемство/ на имота, а съответно и на построения в него трафопост. Като се имат предвид решаващите изводи на съда, обусловили отхвърлянето на иска по чл.59 ЗЗД, твърдените от молителя обстоятелства и предоставените в производството за отмяна доказателства нямат значение за постановения с влязлото в сила решение правен резултат и не могат да доведат до отмяна на решението. Освен това забраната на чл.299 ГПК за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, изключва възможността след отмяна на решението съдът да уважи иска по чл.59 ЗЗД на база представените в настоящото производство доказателства при наличие на влязло в сила решение по друго дело между страните, което със сила на пресъдено нещо отрича правото на собственост на молителя върху обекта, за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване.
Поради липса на предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК молбата с № 12298/26.02.2018 г. по вх. Р.. На ПРС на Н. Г. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ПРС, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата претендираното юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с № 12298/26.02.2018 г. по вх. рег. на Пловдивски районен съд на Н. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.1, за отмяна на влязлото в сила решение № 3377 от 08.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1575/2015 г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ състав.
ОСЪЖДА Н. Г. М. да заплати на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД /предишно наименование „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД/ с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 300 лв. /триста лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.