Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. София, 23.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 591/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на К. С. П. от гр. Б. срещу въззивно решение от 10.07.07г. по гр.д. № 2875/04г. на Софийския градски съд, ІІа г.о. в уважителната му част. Жалбоподателката е поискала да се отмени решението като поддържа, че същото е постановено по недопустими искове и е процесуално недопустимо – касационно основание по чл.218б, ал.1, б. ”б”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационното основание, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 04.05.2001г., постановено по гр.д. № 1544/2000г. на Софийския районен съд, 45 с-в, и вместо него е признал за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на К. С. П., че С. И. С., С. И. С., В. П. Н. , И. П. С., Ю. Л. Ф. , Г. Л. П. , И. Е. Т., А. Г. А., А. Г. Т. , В. М. И., Р. Х. В., Т. Х. И., Н. Г. Б. , Т. Г. Б. , Н. Т. И., Н. П. Д. и И. П. Д. са собственици на имот пл. № 98 по к.л. А-3 -10-Г на гр. Б. с площ от 2010 кв.м., идентичен с възстановения с решение № 1* от 10.07.98г. на наследниците на Х. М. П. имот пл. № 13, обозначен с жълт контур на комбинираната скица към допълнителната техническа експертиза на вещото лице Т. Б. , представляваща неразделна част от решението и е осъдил ответницата да предаде на ищците владението върху имота. В останалата му част, с която са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС до пълния предявен размер на имота от 2 100 кв.м., първоинстанционното решение е оставено в сила, като в полза на ищците са присъдени и разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот. акт № 153/46г. и записка за вписване от 16.07.1946г. общите наследодатели на ищците в първоинстанционното производство – братята С. И. Д. , П. И. Д. и Т. И. Д. са закупили от К. М. е получила в свой дял при извършена делба от 20.07.1943г. Правото на собственост върху този имот, чийто собственици не са били член-кооператори и който не е включван в блок на ТКЗС, е възстановено с решение № 1* от 01.07.98г. и скица от 15.07.98г. към него на наследниците на Х. М. П. , която при делбата от 1943г. е получила в дял друг имот, а ответницата като неин наследник е въведена във владение на същия. През 1971г. между Т, П. Д. и наследниците на С. Д. е сключена съдебна спогодба, по силата на която закупеният от тримата братя имот е разделен на три части и всеки от тях, респ. неговите наследници, е получил реален дял, но и след делбата те са продължили да владеят целия имот съвместно. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на имота и че ответницата го владее без основание, поради което предпоставките за уважаването на ревандикационния иск са налице. По отношение решенето на поземлената комисия, с което собствеността върху имота е възстановена на наследниците на Х. П. , е прието че същото е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав на комисията.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касаторката, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като са предявени от ищците като съсобственици на целия имот, така както е закупен през 1945 г. от техните наследодатели, без да е отчетен фактът, че понастоящем такава съсобственост не съществува, предвид извършената през 1971г. делба на имота, не са основателни. Това е така, тъй като по делото липсват данни след сключване на съдебната спогодба съделителите да са предприели някакви последващи действия по обособяването на делбения имот на три самостоятелни имота с различни планоснимачни номера по действащия кадастрален план и понастоящем същият е заснет като един имот. Наред с това, с оглед данните по делото, че съделителите, респ. техните наследници и след делбата са продължили да владеят целия имот общо в продължение на повече от 10 години, се налага изводът, че те отново са го придобили в съсобственост по давност съгласно чл.79, ал.1, вр. чл.69 ЗС, в каквато насока са и направените по делото доводи от страна на ищците. Ето защо се налага изводът, че не е имало пречки ищците да предявят иска си общо за целия имот и че същият не е недопустим, респ. че постановеното решение е процесуално допустимо.
С оглед изложеното не е налице релевираното основание за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение от 10.07.07г. по гр.д. № 2875/04г. на Софийския градски съд, ІІа г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: