О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.958
гр. София, .26.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 858 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 19.03.2009 год. по гр. д. № 785/2008 год. Шуменският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 28.08.2008 год. по гр. д. № 91/2008 год. на първоинстанционния Великопреславски районен съд в обжалваната част, с която е отменен нотариален акт № 1* т. VІІ, рег. № 2* нот. д. № 1496/2007 год. на ВПРС, с който Ф. С. О. е признат за собственик по давностно владение на имот, представляващ УПИ * в кв. 14 по плана на с. Я., с построените в него гараж и навес.
Въззивното решение е обжалвано в срок от ответника Ф, с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му и вместо това предявеният срещу него иск за отмяна на нотариалния му акт бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като представя и цитираната в него съдебна практика, в която въпросът, касаещ предпоставките за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност, е противоречиво решаван. Счита, че същият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед спецификата на конкретната житейска хипотеза, водеща до липса на идентични случаи в съдебната практика.
Ищците Ф. С. Г. и А. Х. Д. оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касатора, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, с която е отменен нотариалния му акт, издаден по обстоятелствена проверка, въззивният съд приел, че доказателствената му сила е оборена. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че спорният имот е останал в наследство от бащата на общия на страните наследодател Х, починал през 1975 год., от когато съсобствеността е възникнала за всички негови наследници, като страните са част от тях, като наследници на починалия през 1990 год. негов син С. Д. Освен това, съдът приел, че последните са ползували спорния имот заедно, с оглед родствената им връзка и липсата на материализирана граница с другите имоти, предмет на разпоредителна сделка в полза на С. Д. от неговия баща. Тези фактически изводи обосновали и правния извод за липса на осъществяване на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС от обективна и субективна страна в полза на ответника, сега касатор, и то конкретно върху спорния имот, с оглед обособяването му като отделен такъв през 2007 год., с одобряване на промяната на ПУП. С оглед на това, независимо от изхода на спора по предявения установителен иск за собственост /който е отхвърлен по изложените съображения за принадлежност на правото на собственост на всички наследници на Х. Д. /, въззивният съд е отменил издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост за спорния УПИ * – 97 в кв. 14 по плана на с. Я..
С. , изводът на въззивния съд е обоснован от произнасяне по въпроса за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10 години, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Този материалноправен въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата, както неправилно поддържа касаторът, и това се установява от представената от него съдебна практика. Във всички приложени решения е залегнало разбирането, че придобиването на собствеността на основание давностно владение предпоставя установяване на фактическа власт, която се упражнява спокойно, явно и несъмнено в предвидения от закона срок, и намерение владелецът да свои за себе си, което да е обективирано в съответни действия и манифестирано по отношение на останалите сънаследници в случаите на владение на наследствен имот от един от сънаследниците. Въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС съответно на съдебната практика, поради което и не се констатира наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросът да е противоречиво решаван от съдилищата. Не е налице и другото поддържано основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по разглеждания материалноправен въпрос за придобивната давност е налице отдавна утвърдена и непротиворечива съдебна практика, а така също и редица теоретични разработки. Спецификата на настоящия казус, доколкото такава е налице, не е основание за обосноваване на значението му за обогатяване на практиката с разглеждането му от касационния съд, а основания за приложението на т. 3 е наличие на непълна или неясна правна норма, която обуславя необходимост от тълкуване, липса на съдебна практика по дадения въпрос, когато съдът се произнася за първи път по такъв въпрос. Такива доводи не се поддържат от касатора, а оплакванията му се свеждат до касационни основания за неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, неподлежащи на разглеждане в настоящето производство.
В заключение следва извода, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.03.2009 год. по гр. д. № 785/2008 год. по описа на Ш. окръжен съд по подадената от Ф. С. О., чрез адвокат Сн. Т. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: