5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр. София, 12.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 60 по описа за 2010г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „В. група България” ООД, гр. София чрез процесуалния му представител адв. П. М. срещу решение от 03.08.2009г. по гр. дело № 4145/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Г състав в частта, с която решението от 29.06.2007г. по гр. дело № 21421/2006г. на Софийски районен съд, 52 състав е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В останалата част, с която първоинстанционният съдебен акт е обезсилен по иска с правно основание чл. 87 ЗЗД и производството по делото в тази част е прекратено, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за неправилно тълкуване на чл. 87 и сл. ЗЗД, поради което неправилно въззивният съд е приел, че липсва изявление за разваляне на договора. Поддържа становище за нарушаване на материалния закон поради несъобразяване на въззивната инстанция със закона и съдебната практика, съгласно която ответникът се счита уведомен за разваляне на договора с получаване на препис от исковата молба, в която е обективирано изявлението на ищеца за разваляне на договора. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът Частен професионален колеж „Е. бизнес колеж Ф. И.” не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 290/19.05.2010г. по т. дело № 60/2010г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос относно извънсъдебния начин на разваляне на договора: възможно ли е договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор с предмет обучение на трима курсисти, което е следвало да завърши с издаване на свидетелство за професионална квалификация след средно образование за придобиване на професия по специалността „Икономист издател”, трета степен на професионална квалификация съгласно ЗППО. Решаващият съдебен състав е констатирал, че възложителят – ищец е изпълнил своите задължения по договора, посочвайки кои лица да бъдат обучени и заплащайки тяхното обучение, но изпълнителят – ответник след срока на обучение не е издал договорените свидетелства, като дори не е подал молби до М. за определяне на пълномощник, който да участва при провеждане на държавните зрелостни изпити, съгласно чл. 62, ал. 1 ППЗНП. За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е неоснователен, въззивният съд е приел, че обективираното в исковата молба изявление за разваляне на договора не следва да се счита като изявление до кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е отправено до насрещната страна по договора като адресат на изявлението, а до съда.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайноустановена практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.
Нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. При неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за която отговаря, изправната страна има право да претендира реално изпълнение, обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора. Развалянето е крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне.
Нормалното развитие на правоотношението и целеният с договора резултат е в интерес на гражданския, респективно търговския оборот, поради което нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД предвижда, че развалянето е допустимо, ако длъжникът не изпълни задължението си след предоставения от изправната страна срок. Когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай, предупреждението трябва да се направи също в писмена форма. Предизвестие за разваляне не е необходимо при безполезност на престацията, или ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време – чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
По релевантния за спора материалноправен въпрос дали е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника е налице противоречива съдебна практика.
Според едното становище, застъпено в обжалваното въззивно решение, обективираното в исковата молба изявление за разваляне на договора не следва да се счита като изявление до кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е отправено до насрещната страна по договора като адресат на изявлението, а до съда.
Другото разбиране е в смисъл, че в исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, имплицитно се съдържа предупреждение и волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на другата страна. В решение № 286/26.02.1996г. по гр. дело № 1294/1995г. на ВС на РБ, V г. о. са изложени съображения, че исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са налице останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните последици, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора.
Настоящият съдебен състав приема за правилно второто становище. Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля догора. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че същата не се отнася до ответника. Когато ищецът е направил искане за разваляне на договора от съда поради неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне на възникналото между страните правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния за спора материалноправен въпрос относно извънсъдебния начин на разваляне на договора: при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника.
В настоящия случай правилно, въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е счел за доказано неизпълнението на основно задължение на ответника, а именно не е организирал и провел държавните зрелостни изпити на завършилите обучението лица, като дори не е подал молби до М. за определяне на пълномощник, който да участва при провеждане на държавните зрелостни изпити, съгласно чл. 62, ал. 1 ППЗНП, и не е издал на завършилите обучението лица свидетелства за професионална квалификация след средно образование и за придобиване на професия по специалността „икономист – издател“, трета степен на професионална квалификация съгласно ЗПОО.
Неправилно въззивният съд е приел, че обективираното в исковата молба изявление за разваляне на договора не следва да се счита като изявление до кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е отправено до насрещната страна по договора като адресат на изявлението, а до съда. Препис от исковата молба е връчен на ответника на 10.01.2007г., от когато следва да се счита, че е уведомен за волеизявлението на ищеца за разваляне на договора и до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция ответникът не е организирал необходимите държавни зрелостни изпити и не е изпълнил основни задължения по сключения между страните договор.
С разваляне на договора за обучение поради неизпълнение на задължения на ответника е отпаднало основанието, на което последният е получил сумата 5 867,51 лв. въз основа на представените три броя авизо по платежни нареждания от 22.12.2003г., 08.10.2004г. и 27.12.2005г., представляваща левовата равностойност на уговорените с договора за обучение 3 000 евро. Получената от ответника сума е получена на отпаднало основание, поради което подлежи на връщане. Налице са предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – ищецът е доказал плащане на уговореното възнаграждение, а ответникът не е доказал, че е налице основание да задържи получената сума, тъй като не е изпълнил основни задължения по договора – не е организирал и провел държавните зрелостни изпити на завършилите обучението лица и не е издал на завършилите обучението лица свидетелства за професионална квалификация след средно образование и за придобиване на професия по специалността „икономист – издател“, трета степен на професионална квалификация съгласно ЗПОО. Искът за връщане на платената сума в размер 5 867,51 лв., представляваща левовата равностойност на 3 000 евро е основателен и следва да се уважи, като се присъди и законната лихва от датата на предявяването на иска – 18.10.2006г. до окончателното плащане.
Предвид изложените съображения въззивнто решение следва да се отмени и да се постанови друго, с което се отмени първоинстанционния съдебен акт и искът да се уважи. С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца сумата 552,20 лв. – направени разноски по делото за всички инстанции. Присъдените разноски обхващат платените държавни такси за трите съдебни производства. Уговореното в представения пред СРС договор за правна помощ адвокатско възнаграждение не се присъжда, тъй като не са налице данни, че същото е изплатено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 03.08.2009г. по гр. дело № 4145/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Г състав по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ решение от 29.06.2007г. по гр. дело № 21421/2006г. на Софийски районен съд, 52 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Частен професионален колеж „Е. бизнес колеж Ф. И.”, гр. София, ул. „Лавандула“ 45А да заплати на „В. група България” ООД, гр. София, бул. „Ц. шосе“ на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сума в размер 5 867,51 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща левовата равностойност на 3 000 евро /три хиляди евро/, платена на отпаднало основание поради разваляне на договора за обучение, сключен на 12.12.2003г., със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2006г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 78 ГПК сумата 552,20 лв. /петстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/ – направени разноски по делото за всички инстанции
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.