10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
С., 28.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2543/ 2013 година
Производството е по чл. 47 т. 2 пр. 2, т. 3 пр. 2 и т. 6 ЗМТА.
Образувано е по иск на [фирма] – [населено място] срещу Министерство на околната среда и водите на Република България – [населено място] за отмяна на Решение от 09.01.2013 г. на АС при Б. по В. № 293/2010 г. с правно основание чл. 47 т. 2 пр. 2, т. 3 пр. 2 и т. 6 М..
На основание чл. 47 т. 2 пр. 2 ЗМТА ищецът поддържа, че е недействително арбитражното споразумение по под-клауза 20.6 от Особените условия на Договора, поради липса на предмет и поради липса на съгласие. Сочи, че съгласно под-клауза 20.6 ал. 1 ”в случай на спор между работодател и български изпълнител, спорът ще бъде отнесен към АС при Б.”, а съгласно под-клауза 20.6 ал. 2 ”в случай на спор между работодател и изпълнител от страна, различна от Република България, спорът ще бъде отнесен към АС към М. в П.”. Затова счита, че когато страни по делото са италианското дружество – съдружник в консорциума и възложителя МОСВ, всяка от страните има право на възражение по компетентността на уговорения арбитраж – така, при участие на МОСВ в делото, компетентен се явява АС при Б., съгласно под-клауза 20.6 ал. 1 от ОсУ, а когато в спора участва съдружникът „Униланд С.К.а.Р.Л.”- Италия, съгласно под-клауза 20.6 ал. 2 спорът се отнася към АС при М. – П.. Затова счита, че страните взаимно си създават пречки за разглеждане на спора от един съд и доколкото уговорената арбитражна клауза не установява един безпротиворечив арбитражен съд, който да гледа спора за всички страни, да бъде компетентен за всички, ищецът поддържа, че тя е без предмет, тъй като съществен елемент от предмета на договора за арбитраж е определянето на компетентния съд, така страните не са постигнали безпротиворечиво съгласие кой е компетентният арбитражен съд. Като излага, че при пасивна процесуална легитимация на гражданско дружество съдружниците са задължителни другари в процеса, при възражението по под-клауза 20.6 ал.2 ОсУ на италианския съдружник – липса на съгласие по арбитражното споразумение спорът да се разгледа от АС при Б., тъй като в арбитражното споразумение този съдружник е изразил съгласие с друго съдържание – спорът да се гледа от АС при М. в П., ищецът счита, че арбитражната клауза не може да обезпечи надлежен компетентен съд за всички страни по договора, същата материализира изявления с противоречиво съдържание, като липсва насрещна съвпадаща воля на всички страни относно компетентния съд – тя е недействителна и нищожна на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД – делото е гледано от некомпетентен съд и при липса на арбитражна клауза. Указание затова, че опорочената клауза води до неправилно решаване на спора, ищецът установява в заведения от италианския му партньор иск за своята част от вземането пред АС при Б., което дело е прекратено при възражение на МОСВ на основание под-клауза 20.6 ал.2 ОсУ – така въз основа на нищожната арбитражна клауза, е наложена принудителна разделност за двамата съдружници – единият пред АС при Б., другият – отпратен към АС при М. в П., като ищецът не може да предяви вземане и за частта на другия съдружник – за цялото вземане на консорциума, с който аргумент е отхвърлен предявения иск. Като заключава, че арбитражната клауза е лишена от предмет и сключена при начална липса на съгласие на страните относно компетентния съд, поради което е нищожна, ищецът изразява недоволство от постановеното решение – с оглед арбитражната клауза никога двамата съдружници в ГД не биха могли да отнесат спора за вземането си към компетентния съд, различен за всеки един от тях и при заявена от италианския съдружник претенция, неговото право съгласно българското законодателство не може да бъде реализирано от другия съдружник – от ищеца.
2. Ищецът поддържа основание по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА, което обосновава с посочения в чл. 2 ГПК основен принцип на правопорядъка в Република България: съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена молба за защита и съдействие на имуществени интереси, във връзка с чл. 5 ГПК, съгласно която разпоредба съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум, и при липса на закон основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Въз основа на тези принципи, които гарантират правото на съдебна защита на всяко лице, като обезпечават правото на ефективна защита, снабдена с държавна санкция, ищецът поддържа, че в никакъв случай държавата не отказва да удовлетвори претендирано право, когато то е основателно от фактическа страна, като АС при постановяване на решението си не се е съобразил с тези разпоредби и е постановил акт, който лишава ищеца от правото на съдебна защита и съдействие. Изразява несъгласие с мотивите на арбитражното решение, които квалифицира като абсурдни, неоснователни и пряко противоречащи на чл. 2 и чл. 5 ГПК, и излага подробни съображения, за да обоснове, че е неправилен изводът на АС, че ищецът не разполага с процесуалноправна легитимация за предявяване на исковете и че неправилно е прието, че ищецът няма право на иск за стойността на изпълнените СМР, мотивира, че всеки от съдружниците има материално и процесуално право на иск за заплащане на извършената от него работа, респ. за възстановяване на разходите за извършване. Ищецът поддържа, че изводите, направени от АС, са изцяло неправилни и в нарушение на установения правопорядък в Република България, довели до необосновано отхвърляне на иск, установен и доказан, с което е погазен правовия ред – като е излязъл извън рамките на разума, обичая и морала, които изискват да се удовлетвори една претенция, щом според обстоятелствата изглежда разумна, обоснована и справедлива, недопустимо АС е поставил ищеца в положение да зависи от волята на друго лице, в нарушение на установения правопорядък го е лишил от възможност свободно, по своя воля и преценка да упражнява субективните си права, лишил го е от адекватна съдебна защита и от правораздаване, което е недопустимо и в нарушение на правовия ред на Република България. Ищецът подробно обосновава, че като съдружник в ГД, е самостоятелна страна по облигационното правоотношение по договора с МОСВ, че той е носител на права и задължения, като съдружник в ГД, че на основание Договора за учредяване на консорциум има право да реализира парично притезание спрямо ответника, а Договорът за строителство е източник на права и задължения за страните, поради което всеки от съдружниците в консорциума е активно процесуално легитимиран да предяви претенциите си по Договора за строителство.
3. Ищецът поддържа основание по чл. 47 т. 6 ЗМТА, като обосновава, че всеки от съдружниците в гражданското дружество е носител на права и задължения, никой не може да предявява от свое име чужди права и че АС не се е съобразил с диспозитивното начало съгласно Договора за учредяване на консорциум. Сочи, че в под-клауза 20.6 от ОсУ са уговорени различни компетентни арбитражни съдилища и АС, като е приел, че е компетентен да разгледа спора, е следвало да съобрази арбитражната процедура, уговорена в под-клауза 20.6 от ОсУ за този спор, а тази, която е провел, не е съобразена с арбитражното споразумение – под-клауза 20.6 т.1 и т.2, която дава право на отделен иск на всеки от съдружниците, разграничени като такива, регистрирани в различни държави.
Ответникът по делото Министерство на околната среда и водите на Република България – [населено място] с писмен Отговор оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че:
не е налице основанието по чл. 47 т.2 пр.2 ЗМТА, тъй като компетентността на АС при Б. е основана на оттегляне от ответника МОСВ на възражението по компетентността на АС при Б. и съгласието му с компетентността на РО. Ответникът сочи, че е отразено в арбитражното решение, че клауза 20.6 следва да се счита отменена или изменена до степента на противоречието й с Приложението към тръжната оферта, което предвижда компетентност на АС при М./П. по всеки спор, свързан с договора, независимо от ищеца. И тъй като ищецът е завел исковете си пред АС при Б., считайки, че е налице компетентност на този орган, компетентността на последния е обоснована с изявлението на ответника, съдържащо се в протокола, на основание чл. 7 ал. 2 пр. 3 ЗМТА, в който случай няма значение коя и каква точно е арбитражната клауза. Ответникът поддържа, че ищецът, като е съгласен с арбитража, независимо дали има клауза или не, защото е подал иска и така се е позовал и е потвърдил компетентността на този арбитраж, няма възможност да оспори арбитражната клауза, каквото право има само ответникът. Излага и съображения, че не се прилага между страните арбитражно споразумение по клауза 20.6 от ОсУ на договора, за което се позовава и на постановените за правоотношения между страните, основани на Договора от 03.07.2007 г.: определение на АС при Б. по В. № 362/2012 г. по иск за неустойка и на определение по М. № 25/2010 г., въз основа на които поддържа, че за ищеца няма съмнение коя е валидната арбитражна клауза.
По основанието по чл.47 ал.3 пр.2 ЗМТА ответникът възразява, че ищецът изгражда исканията си на това, че АС е отхвърлил иска вместо да прекрати делото и че иска сега ВКС да реши въпроса има ли ищецът право само за своя дял от вземането, като поддържа, че за да реализира правото си, следва ищецът да заведе иска правилно – от името на двамата съдружници за цялото вземане, което е за съвсем друго право. Възразява по изложените от ищеца доводи по правилността на изводите на АС, които счита, че не могат да се предявят в производството по иска по чл. 47 ЗМТА, както и че липсва нарушение на обществения ред.
По основанието по чл. 47 т. 6 ЗМТА ответникът сочи, че ищецът не е изложил никакви твърдения, нито доказателства в подкрепа на поддържаното основание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните от ищеца основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното:
Искът е процесуално допустим – предявен е на 24.04.2013 г. от надлежна страна в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА, видно от приложеното към исковата молба Удостоверение № 1376/ 03.06.2013 г., издадено от АС при Б., в което е посочено, че на ищеца е връчено на 24.01.2013 г. копие от решението по В. №293/2010 г.
С Решение от 09.01.2013 г. по В. № 293/2010 г. на АС при Б. са отхвърлени предявените от [фирма] – [населено място] срещу Министерство на околната среда и водите – [населено място]: иск за установяване, че между страните съществува правоотношение с предмет подлежащи на извършване от ищеца СМР за 2 366 084.59 евро по Договор за разширяване на ПСОВ-Шумен за вторично пречистване, сключен между ищеца, като изпълнител и ответника, като възложител, иск за 56 590.60 евро-неизплатено възнаграждение за СМР, предявен като частичен от възнаграждение в пълен размер 1 457 142 евро и иск за 96 804 евро – обезщетение за пропуснати ползи от прекратяване на Договора. В арбитражното производство с отговора на исковата молба от 14.07.2010 г. ответникът е възразил, че липсва компетентност на АС при Б. – [населено място] да разгледа част от предявените искове, но след извършените уточнения от ищеца и постановяването на Определение от 27.07.2010 г. за приемане на три от тях (посочени по-горе), изрично ответникът, чрез процесуалните си представители, в съдебно заседание на 11.10.2010 г. е заявил, че приема компетентността на АС при Б. – [населено място]. В решението е изложено, че клаузата на т.2 от процесния договор предвижда следната последователност (с оглед приоритета при тълкуването им и прилагането им) на приложенията, които са неразделна част от него:1)меморандум за поясняване на договора, 2)писмо за участие в търга и приложение към него, 3)специфични условия на договора по ФИДИК, 4)общи условия на договора по ФИДИК, 5)изисквания и технически спецификации на възложителя, 6)попълнени графици, 7)предложение на изпълнителя и 8) други приети от страните документи. Посочено е, че процесният договор съдържа арбитражна клауза в т.20.6 от Приложението към писмото за участие в търга, според която се прилагат Арбитражните правила на Международната търговска камара. РО е приел, че ищецът е предявил исковете пред АС при Б., основавайки се на под-клауза 20.6 от Специалните условия на ФИДИК, но според установеното в клаузата на т.2 от процесния договор, тази клауза следва да се счита изменена или отменена (съобразно степента на несъвместимост) от т.20.6 от Приложението към тръжната оферта. РО е съобразил, че ответникът, чрез процесуалния си представител, изрично е приел компетентността на АС при Б. да реши спора – затова е заключил, че е налице арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 ал. 3 пр. 1 ЗМТА и чл. 2 ал. 2 пр. 1 от Правилника на АС при Б..
По основанието по чл. 47 т. 2 пр. 2 ЗМТА – арбитражното споразумение е недействително:
Ищецът поддържа, че това основание е налице поради липса на предмет на арбитражното споразумение, и поради липса на съгласие у страните относно компетентния арбитражен орган. Излага, че с под-клауза 20.6 от ОсУ на ФИДИК страните взаимно си създават пречки за разглеждане на спора от един АС и уговорената арбитражна клауза не установява един безпротиворечив АС, който да гледа спора за всички страни по договора, да бъде компетентен за всички страни – арбитражната клауза е без предмет. Като сочи, че клаузата материализира изявления с противоречиво съдържание и липсва насрещна съвпадаща воля на всички страни относно компетентния съд и приложимите правила, ищецът счита, че страните не са постигнали безпротиворечиво съгласие кой е компетентният арбитражен съд – клаузата е недействителна и нищожна на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД – делото е гледано от некомпетентен съд и при липса на арбитражна клауза.
С оглед обстоятелството, че под-клауза 20.6 от ОсУ на ФИДИК, на която ищецът обосновава недействителност на арбитражното споразумение, следва според установената в т.2 от процесния договор поредност и приоритет на документите, съставляващи споразумението на страните, да се счита изменена или отменена (съобразно степента на несъвместимост), се прилага т.20.6 от Приложението към тръжната оферта, в която страните са уговорили приложение на Арбитражните правила на М. – П.. Офертата и приложението към нея са документи, които изключват приложението както на Общите условия, така и Специалните условия на договора по ФИДИК, затова неоснователно ищецът се позовава на съдържащата се в ОсУ под-клауза 20.6. Тъй като посочената от ищеца клауза не се прилага, въз основа на доводите му за недействителност на същата, не може да се приеме, че е налице поддържаното основание. Действащото между страните арбитражно споразумение е това по т.20.6 от Приложението към тръжната оферта – уговорения арбитраж е М.-П.. Ищецът е предявил исковете си пред АС при Б., но ответникът изрично е заявил, че приема компетентността на АС при Б. – налице е воля на страните за арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ал. 3 пр. 1 ЗМТА.
Решението, чиято отмяна се иска, е постановено въз основа на валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ал. 3 ЗМТА -абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия спор, поради което не е налице основанието за отмяна по чл. 47 т. 2 пр. 2 ЗМТА. Изразено е съгласие на страните за арбитриране на спора от АС при Б., оформено в протокола от арбитражното заседание и е спазена предвидената писмена форма за валидност с отбелязване в протокола на арбитражното заседание заявлението на ответника, че приема спора да се разгледа от сезирания орган. Предявените пред АС при Б. искове са за разрешаване на правен спор, който възниква от неизпълнение на договор за строителство, и са допустими, а дали решението е правилно и как ищецът, като съдружник в консорциум, може да реализира правата си по договора срещу възложителя, са въпроси извън предмет на иска по чл. 47 ЗМТА.
По основанието по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА – арбитражното решение противоречи на обществения ред:
Ищецът обосновава поддържаното основание с установените принципи на правопорядъка Република България в чл. 2 и чл. 5 ГПК, които гарантират правото на всяко лице на съдебна защита, и поддържа, че в нарушение на тези принципи, АС е отказал да удовлетвори основателно от фактическа страна претендирано право, и е постановил акт, който лишава ищеца от правото на съдебна защита и съдействие. Ищецът счита, че разполага с процесуалноправна легитимация за предявяване на исковете, като един от съдружниците в консорциума, а направените от АС изводи са неправилни и в нарушение на установения правопорядък, довели до необосновано отхвърляне на иск, установен и доказан, с което е погазен правовия ред. Ищецът сочи, че АС недопустимо го е поставил в положение да зависи от волята на друго лице, в нарушение на установения правопорядък го е лишил от възможност свободно да упражнява субективните си права, лишил го е от адекватна съдебна защита и от правораздаване – недопустимо за правовия ред.
Соченото основание не е налице, тъй като арбитражното решение не противоречи на обществения ред по смисъла на чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА. Понятието ”обществен ред” включва онези императивни правни норми, които изразяват основни идеи и ценности, чието зачитане е гаранция за нормалното и свободно функциониране на държавата и обществото. Поради тяхната значимост, с императивни правни норми в Конституцията и в законите, са закрепени принципите, които се свързват с изискванията за законност, с равнопоставеността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало, правото на справедлив процес и др. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само онези, които бранят права и ценности, общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния субект, които са от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички, което е в интерес на цялото общество. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост се има предвид в чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА, като основание за отмяна по реда на чл. 48 и сл. от ЗМТА, каквото накърняване на обществения ред не е извършено с постановеното арбитражно решение. Основание за отмяна по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА би било налице, ако с решението беше уважен иск, недопустим съгласно законодателството или ако начинът, по който е взето решението от арбитражния съд, противоречи на обществения ред (решението е взето следствие престъпление, извършено от арбитър – например подкуп, или въз основа на лъжливо заключение на вещо лице), каквото не е налице.
Решаващият орган, като е изложил съображения, че е допустим предявеният от участник в неперсонифициран консорциум иск за установяване, че дадено правоотношение, по което консорциумът е страна, съществува или несъществува, изложил е съображения, че е налице субективно право на ответника за едностранно прекратяване на договора на предвидени в закона основания, и съображения за неоснователност на предявените осъдителни искове, е отхвърлил всички искове, с което не е постановил решение, което да противоречи на обществения ред на Република България. Правилността на направените в решението изводи, за да отхвърли АС предявените от ищеца искове, е извън предмета на иска по чл. 47 ЗМТА и не обуславя поддържаното от ищеца основание.
По основанието по чл. 47 т. 6 ЗМТА – образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните:
За да обоснове това основание, ищецът счита, че страните са уговорили в под-клауза 20.6 от ОсУ различните компетентни арбитражни органи и че АС, като е приел, че е компетентен да разгледа спора, е следвало да съобрази арбитражната процедура, уговорена в под-клауза 20.6 от ОсУ, като зачете самостоятелното право на иск на ищеца, като съдружник в консорциума за своята част от вземането. От под-клауза 20.6 т.1 и т.2 на ОсУ ищецът извежда правото на отделен иск на всеки от съдружниците, разграничени съобразно тяхната самостоятелна правосубектност като лица, регистрирани със седалища в различни държави. Поддържа, че АС, като е провел арбитражната процедура по делото, не е съобразил това арбитражно споразумение на страните.
Поддържаното основание не е налице. Както се изложи по-горе, с т.20.6 от Приложението към тръжна оферта страните са уговорили приложимост на арбитражните правила на М. – П., с което Приложение, съгласно установеното в т.2 от процесния договор, се счита изменена или отменена под-клауза 20.6 от ОсУ на ФИДИК, на която ищецът основава искането за отмяна на решението по чл. 47 т. 6 ЗМТА. Искането е неоснователно. РО с оглед уговорената от страните арбитражна клауза и предвид приемане от ответника спорът да се разгледа от АС при Б., е приложил чл. 7 ал. 3 ЗМТА, така е разгледал спора в съответствие с постигнатото споразумение на страните.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 47 т. 2 пр. 2, т. 3 пр. 2 и т. 6 ЗМТА е неоснователен, затова следва да се отхвърли.
С оглед този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника 3150 лв. по представената фактура – разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] – [населено място] срещу Министерство на околната среда и водите на Република България – [населено място] иск за отмяна на Решение от 09.01.2013 г. на АС при Б. по В. № 293/2010 г. с правно основание чл. 47 т. 2 пр. 2, т. 3 пр. 2 и т. 6 М..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Министерство на околната среда и водите на Република България – [населено място] 3150 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: