4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. София, 12.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 705 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. В. против решение от 25.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 608/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната обжалване е допуснато с определение № 429/26.03.2014 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновало допустимостта на касационното обжалване е, налице ли е проява на непризнателност по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД в случаите, в които надарения не предостави исканата издръжка, поради обективната невъзможност да я дава, без да постави себе си или лицата, на които дължи издръжка по закон, в по-лошо положение от дарителя. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на разрешението, дадено от въззивния съд на така поставения правен въпрос, със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/2013 г. на ОСГК на ВКС.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Това разрешение на правния въпрос е дадено в ТР№1/2013 г. на ОСГК на ВКС и представлява задължителна съдебна практика, предвид тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, която се споделя и от настоящия състав на ВКС.
По касационната жалба, съдът приема следното:
Между страните е бил сключен договор за дарение, като ищцата е надарила ответницата с недвижим имот. Твърденията по исковата молба се, че ищцата е изпаднала в нужда от издръжка, поискала е такава от ответницата, а последната е отказала даването й. Съдът е приел, че основателността на предявения иск предполага наличието на кумулативно дадени предпоставки, които в случая са налице – дарителя да е изпаднал в състояние да има нужда от издръжка, да е поискал такава от надарения, а последния да е отказал даването й. Съдът е приел, че обективната възможност на надарения да дава издръжка е без значение за основателността на предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, тъй като издръжката се дължи докато трае нуждата от издръжката, до размера на подареното.
Правния извод за основателност на предявения иск е неправилен, предвид дадения по-горе отговор на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване и противоречието на даденото разрешение от въззивния съд със задължителната съдебна практика.
Видно от данните по делото, надарената е била безработна до м.февруари 2012 г., но периода преди тази дата е ирелевантен към спора, доколкото нотариалната покана, обективираща поканата на дарителя към надарения за заплащане на издръжка и представляваща искане по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за заплащане на такава, е отправена пред м.май същата година, поради което за периода след този месец, до завеждането на иска, следва да се изследва обстоятелството, дали даването на издръжка от страна на надарената, би представлявало обстоятелство, при което надарения ще постави себе си или лица, на които дължи издръжка по силата на закона в по-лошо положение от това на дарителя. Видно от представеното удостоверение от работодателя на ответника, за периода от получаването на поканата, до предявяването на иск – м.юли 2012 г., надарената е получавала брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 818 лева, а нетно – 641,22 лева. Установява се от събраните по делото доказателства, че доходите на ищцата – дарителка по договора за дарение са в размер, по-нисък от необходимите й средства за осигуряването на нормален и спокоен живот, предвид както възрастта и – 67 г. към предявяването на иска, така и предвид множеството и заболявания, налагащи закупуването на лекарства, извън тези, които получава безплатно. Доходите на ответника-надарен, са в размер, които за относимия към спора период са позволявали даването на издръжка на дарителя, без това да постави надарения в по-неблагоприятно битово и материално положение и да затрудни неговия нормален живот в тази насока. Налице са предпоставките за отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, тъй като са налице кумулативно дадените законови предпоставки за това – дарителя е изпаднал в състояние, налагащо получаването на допълнителни средства за издръжката му, надарения е разполагал със средства за даване на издръжката, без това де е обстоятелство, което ще го постави в по-неблагоприятно материално положение то надарения, както и надарения е отказал, респ. не е давал издръжка, ако не е налице изричен отказ за това след поканата.
По изложените съображения, различни от тези на въззивния съд, решението на последния следва да се остави в сила.
В полза на пълномощника на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА в размер на 200 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 608/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Г. В. В. от [населено място], [улица] да заплати на адв. З. В. от КАК, сумата 200 лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.