О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 23.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.01.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3472/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4628/04.06.2018г.,подадена от Р. Г. В.,чрез пълномощника й адвокат Н. А.,против Решение №81/25.04.2018г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№295/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава Решение №194/24.02.2017г. по гр.д.№872/2015г. по описа на Окръжен съд,гр.П.,в частта му-за отхвърляне на предявения от Р. Г. В., иск да бъде признато по отношение на К. Й. Ч. , че е собственик на основание наследствено правоприемство от Ф. И. К., починала на 25.10.2013г., на апартамент №3, заснет с ИД № **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92,74кв.м., намиращо се в сграда №1 на адрес [населено място], ул.“.П.”№4, състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9,40кв.м., таванско помещение №5 от 12,10кв.м., както и ведно с 12,74% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с ИД №.**** на посочения адрес /УПИ ****,кв.330-нов по плана на [населено място], III гр.част, съгласно НА №74,т.ХVІІ/1987г., при описани в решението съседни самостоятелни обекти в сградата;за отхвърляне на предявения от Р. Г. В., иск да бъде осъдена К. Й. Ч. , да й отстъпи собствеността и предаде владението върху апартамент №3, заснет с ИД №**** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92,74кв.м., намиращо се в сграда №1 на адрес [населено място], [улица], състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9,40кв.м., таванско помещение №5 от 12,10кв.м., както и ведно с 12,74% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с ИД №**** на посочения адрес /УПИ VІ,кв.330-нов по плана на [населено място], III гр.част, съгласно НА №74/1978г./, при описани в решението съседни самостоятелни обекти в сградата.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,като се иска неговата отмяна,в обжалваната му част.
Постъпила е и касационна жалба вх.№5145/18.06.2018г.,подадена от К. Й. Ч.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която се потвърждава решение №194/24.02.2017г. по гр.д.№872/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд-за признаване за установено по отношение на К. Й. Ч., че Р. Г. В., е собственик на основание наследствено правоприемство от Ф. И. К.., починала на 25.10.2013г., на 1/2ид.част от гараж, заснет с ИД№**** съгласно одобрената кадастрална карта на [населено място], със застроена площ от 17,40кв.м., разположен в сграда №1, построена в гореописаното място – ПИ с ИД №**** при описани в решението съседни самостоятелни обекти.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. В.,чрез пълномощника си адвокат Н. А.,в депозирания по делото писмен отговор на жалба,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на възивното решение в посочената част и моли същото да не се допуска,като претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че предявените от Р. В. против К. Ч. обективно съединени искове по член 108 ЗС,по отношение на апартамент №3 и гараж в [населено място],ул.”П. „№4,се основават на изложените в исковата молба твърдения от ищцата,че същата е собственик на 1/2 идеална част от процесните обекти по наследство от Ф. И. К.-поч.25.10.2013г.,които последната придобила по време на брака си с В. Д. К.-поч.1996г. и след извършена след смъртта му делба с протокол от 11.12.1996г.,поставен в неин дял и изключителна собственост.В молбата се посочва,че ответницата Ч. след смъртта й завладяла процесните имоти,позовавайки се на саморъчно завещание в нейна полза от завещателката Ф. К.,изготвено на 24.10.2013г.,един ден преди да почине,като се твърди,че от текста му не става ясно какво е завещано,същото не е написано и подписано от завещателката К.,която към момента на съставянето е била в тежко здравословно състояние,поради което саморъчното завещание е недействително и не е налице правно основание ответницата да държи имотите,като в първото съдебно заседание ищцата В. е оспорила завещанието с твърдението да не е написано и подписано от завещателката, евентуално да е изготвено в състояние, в което тя не е можела да мисли разумно.Съдът е посочил, че е спорен въпроса относно предмета на завещанието, с оглед индивидуализацията на разпореденото с него имущество,като доколкото посочената не е достатъчно пълна относно съществените белези и обуславя неяснота, действителната воля на завещателя в тази насока подлежи на тълкуване по общото правило на чл.20 от ЗЗД, приложимо и за едностранните сделки на основание чл.44 от ЗЗД,което тълкуването, обаче, е ограничено в рамките на писмения текст, с оглед строго формалния характер на саморъчното завещание, съгласно чл.25,ал.1 от ЗН,както и не е налице нормативно изискване за описание на завещания имот с всички негови белези относно точно местонахождение, площ, граници, идентификатор и други, но описанието му следва да е такова, че да може той да бъде определяем и отграничен като обект.Съдът е отбелязъл,че в процесното завещание имота е описан като апартамент №3 на втория етаж, които характеристики съвпадат с тези на процесния, който завещателката е притежавала и който в завещанието е посочила като свой адрес в [населено място], [улица],като при това положение е стигнал до извода,че несъмнена е волята й за завещателно разпореждане именно с процесния апартамент.Във връзка възражението на ответницата Ч.,че навсякъде в титулите за собственост, в подадената данъчна декларация, както и в приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от дата 24.10.2013г., съвпадаща с тази на завещанието, апартамента е описван заедно с гаража,съдът е посочил,че гаражът, съставлява самостоятелен обект на вещно право, а не принадлежност към жилището с несамостоятелен статут, независимо, че в случая те са разположени в една и съща сграда,като принадлежности към апартамента са избеното и таванското помещение, предназначени да го обслужват, но не и гаража.Съдът е приел,че след като в писмения текст на завещанието не е упоменат гараж, нито други изрази, които да дадат основание за извод такъв да се включва в неговия предмет,а записаното в текста „собствения си имот“, формулираното уточнение собствения й имот, който завещава, да е само апартамента, не дава основание за тълкуване на волята й като касаеща и гаража, тъй като той е отделен самостоятелен обект.Съдът е посочил,че във връзка с автентичността на завещанието,са допуснати и приети от първоинстанционния съд,по искания на страните две съдебно-почеркови експертизи и една разширена тройна съдебно-почеркова експертиза,а във въззивната инстанция е била назначена и депозирана по делото нова тройна съдебно-почеркова експертиза,като според първата единична и третият окончателен вариант на първата тройна експертизи, завещанието най-вероятно е написано и подписано от Ф. К., за изписване на първия абзац от него от нея е и изводът на втората единична експертиза, а според втората тройна експертиза то не е написано и подписано от К., подписването му и изписването на втория и третия абзац от което се отрича и от втората единична експертиза.В тази връзка,след като почерковите експертизи не дават еднозначен отговор на въпроса за автора на текста и подписа на оспореното завещание и сами по себе си не установяват по категоричен начин неговото авторство,съдът е съобразил, че експертното заключение е само едно от допустимите от ГПК доказателствени средства за установяване авторството на оспорен документ, като то се преценява от съда наред с всички други събрани доказателства, съгласно чл.202 от ГПК.Съдът е обсъдил данните по заключението са съдебно-медицинската експертиза отнасящи се до здравословното състояние на завещателката К.,приетата медицинска документация за това,както и показанията на свидетелите,посочени и от двете страни по делото,които установяват заболяванията й,същата страдала от хронични дългогодишни заболявания,като според вещото лице няма данни за процеси и състояния,ангажиращи централната нервна система,и след преценка на така събраните по делото доказателства,съдът е приел за установена фактическа обстановка, според която след влошаване на здравословното състояние на Ф. К., наложило лечение в болница през м.септември.2013г., и след като разбрала, че племенницата й Р. В., която живеела в [населено място], няма да поеме непосредствените грижи за нея, от каквито вече е имала нужда, тя е решила да си обезпечи такива срещу прехвърляне на имота на ответника К. Ч., или нейния син като нейни непосредствени съседи на етажа, които и до момента й оказвали помощ по конкретни поводи, предприемайки действия в тази насока – консултация с адвокат, подготовка на документи, нотариална заверка на пълномощно за прехвърлянето,но поради немощното й състояние вследствие заболяванията, характеризиращо се с трудна подвижност заради задух и тремор, което, обаче, не се е отразило на способността й да държи химикал и да пише, в деня на нотариалната заверка на пълномощното и непосредствено след нея, за да ускори нещата по прехвърлянето, тя променила волята си, решавайки то да стане чрез завещание, като присъстващият на заверката адвокат съставил примерен образец, по който тя била оставена да го напише собственоръчно.Съдът е приел,че състоянието, в което се е намирала към този момент и ползването на образец, очевидно е повлияло на начина на изписване на текста и полагане на подписа върху процесното завещание, нещо, което се отчита от всички съдебно-почеркови експертизи,като посочените обективни обстоятелства около съставяне на завещанието,обуславят крайните изводи на въззивния съд, да възприеме като кореспондиращи на доказателствата, посредством които са установени по безспорен начин, заключенията на първоначалните единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, според които текстът и подписът в него са изпълнени от завещателката Ф. К.. При това положение,съдът е приел за неоснователно възражението на ищеца завещанието да е нищожно на основание чл.42,б.Б от ЗН поради неспазване на формата по чл.25,ал.1 от ЗН.Наред с това, съдът е посочил,че по делото липсват каквито и да било доказателства състоянието на К., към момента на съставяне на завещанието, да не й е позволявало да разбира и ръководи постъпките си и да се грижи за своите работи,а напротив, събраните доказателства са в обратна насок,тъй като заболяванията на последната са били от естество, което не засяга нейната психика и способността й да действа разумно.В това отношение съдът е посочил,че предхождащите съставянето на завещанието действия от нейна страна са последователни и целенасочени към това да си осигури необходимите й след болничното лечение и предвид влошеното й здравословно състояние грижи срещу прехвърляне на имота, поради което е неоснователно и възражението на ищеца за унищожаемост на завещанието като съставено от неспособно да завещава лице по смисъла на чл.43,ал.1,б.А от ЗН.Съдът е отбелязъл,че наведеното едва в писмената защита от ищеца,поддържано и във въззивната жалба, основание за недействителност на завещанието съгласно член 42 б.В ЗН с твърдение единствения мотив,поради който то е направено да е завещателката да бъде издържана и гледана от ответницата Ч.,във връзка с текста в завещанието”в знак на благодарност на грижите и към мен”,е несвоевременно заявено,а също така и е неоснователно.
По жалбата на Р. Г. В.:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част,касаторът Р. В.,твърди че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и ал.2 ГПК.
В изложението си касаторът формулира правни въпроси,относно:чия е тежестта за доказване на автентичността и валидността на оспореното саморъчно завещание,във връзка с неговото авторство,за което са приети няколко съдебно-почеркови експертизи,съответно в първата инстанция и тройна съдебно-почеркова експертиза във въззивната инстанция,чийто заключения на вещите лица са противоречиви,които въпроси са разрешени в хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като се позовава на съдебна практика на ВКС-решения,постановени по реда на член 290 ГПК,приложени към изложението.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваната част от въззивното решение,касационният съд намира,че по формулираният процесуалноправен въпрос/т.2 от изложението/,свързан с преценката на експертните заключения,когато становищата на вещите лица са противоречиви,относно изискването да мотивира преценката си причините, поради които възприема или не съответно депозираното заключение, е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС/ в този смисъл приетото с решение по гр.д.№408/2010г. по описа на ВКС,І гражданско отделение/,,поради което е налице основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената от касатора част.
По жалбата на К. Й. Ч.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване в посочената в жалбата част,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправен въпрос,във връзка със/цитирам/: „Разпоредбата на член 20 ЗЗД изисква при тълкуването на договорите да се търси обща воля на страните,а при едностранните сделки,каквато е завещанието,следва да се търси действителната воля на автора на волеизявлението,в случая на завещателката.”,като се излагат аргументи,че/цитирам/:” съдът неправилно е приложил материалния закон и необосновано е стеснил действителната воля на завещателката,приемайки,че завещанието се отнася до индивидуална вещ,а не до цялото имущество”,и в подкрепа се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Касационният съд намира,че не е налице соченото от касатора основание по член 280,ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част,за което според приетото с т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Аргументи в тази посока липсват в изложението на касатора.
Ето защо,не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №81/25.04.2018г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№295/2017г. по описа на съда в частта му, с което се потвърждава Решение №194/24.02.2017г. по гр.д.№872/2015г. по описа на Окръжен съд,гр.П.,в частта му-за отхвърляне на предявения от Р. Г. В., иск да бъде признато по отношение на К. Й. Ч. , че е собственик на основание наследствено правоприемство от Ф. И. К., починала на 25.10.2013г., на апартамент №3, заснет с ИД № **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92,74кв.м., намиращо се в сграда №1 на адрес [населено място], ул.“.П.”№4, състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9,40кв.м., таванско помещение №5 от 12,10кв.м., както и ведно с 12,74% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с ИД №.**** на посочения адрес /УПИ ****,кв.330-нов по плана на [населено място], III гр.част, съгласно НА №74,т.ХVІІ/1987г., при описани в решението съседни самостоятелни обекти в сградата;за отхвърляне на предявения от Р. Г. В., иск да бъде осъдена К. Й. Ч. , да й отстъпи собствеността и предаде владението върху апартамент №3, заснет с ИД №**** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009г., представляващ жилище със застроена площ от 92,74кв.м., намиращо се в сграда №1 на адрес [населено място], [улица], състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9,40кв.м., таванско помещение №5 от 12,10кв.м., както и ведно с 12,74% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с ИД №****на посочения адрес /УПИ ****,кв.330-нов по плана на [населено място], III гр.част, съгласно НА №74/1978г./, при описани в решението съседни самостоятелни обекти в сградата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба вх.№4628/04.06.2018г.,подадена от Р. Г. В..
Да се уведоми касатора Р. Г. В.,лично и чрез пълномощника й адвокат Н. А.,в едноседмичен срок от получаване на съобщението,да внесе по сметка на ВКС 423,27 лева-държавна такса,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата и представи по делото документ за внасянето й,в противен случай жалбата ще й бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: