Решение №747 от 17.11.2008 по търг. дело №476/476 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

РЕШЕНИЕ
 
N 747
 
София, 17.11.2008 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на  7  ноември  две хиляди и осма година в състав:
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
                                             ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА
                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА
 
при секретар  Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 476-2008 година.
 
Производството е по чл.218а ал.1 б.”б” ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК/нов/.
Образувано е по касационна жалба на А. П. К., Ц. С. К. и П. Ц. К., всичките от г. София срещу въззивното решение от 6.08.07 година по гр.д.172/07 година на АС-г. София,г.отд.ІІ-ри с-в и решението от 13.03.08г. по гр.д.172/07 година на АС-г. София,г.отд.ІІ-ри с-в, постановено на основание чл.192 ал.2 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка.
Оплакванията, развити в касационната жалба са за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата “И”ЕООД-г. София не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК от страна в процеса имаща право на жалба и е процесуално допустима.
ВКС-Търговска колегия, ІІ-ро отд. като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационната жалба отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 ГПК намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 12.01.06г. по г.д. № 118/04г. на СГС, в частта му която е отхвърлен предявеният от П. Ц. К. срещу “И”ЕООД-г. София иск с правно основание чл.93 ал.2 предл.2-ро ЗЗД за заплащане на сумата 3113.60 лв., представляваща двоен размер на платения задатък по допълнителното споразумение №3/02г. и вместо него е постановено друго, с което е осъден “И”ЕООД-г. София да заплати на П. Ц. К. сумата 3113.60 лв. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 12.01.06г. по г.д. № 118/04г. на СГС, в частта му с която са отхвърлени предявените от А. П. К. и Ц. С. К. искове за заплащане на двойния размер на платения от тях задатък.
Основното оплакване, което релевират касаторите в касационната жалба е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното:
Въззивният съд е квалифицирал предявените от ищците в субективно и обективно съединение искове като такива, черпещи своето правно основание в разпоредбата на чл.93 ал.2 предл.2-ро ЗЗД, т.е. като претенции за връщане на двойния размер на предоставения от ищците задатък на основание сключените между страните предварителен договор и допълнителни споразумения.
С молба от 24.06.04г. ищците на основание чл.116 ал.1 ГПК/отм./ са поискали изменение на основанието на така предявените искове, предвид направеното от тях изявление за разваляне на договорите на основание чл.87 ал.2 ЗЗД като същите са ги предявили като кондикционни на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Вярно е, че молбата за изменение на исковете не е била прецизно формулирана, като размера на претендираните от ищците суми, предмет на петитума е намален с претендирания преди това задатък, но съдът не е обвързан с дадената от ищеца правна квалификация на претенцията.
Въззивният съд е следвало на основание чл.100 ГПК/отм./ да остави без движение молбата от 24.06.04г. на ищците, подадена на основание чл.116 ал.1 ГПК/отм./, с която са поискали изменение на основанието на предявените от тях искове и да им укаже да уточнят своите претенции. В зависимост от изпълнение на указанията той е следвало да разгледа основателността на въззивната жалба. Тъй като това не е сторено от въззивният съд с оглед трайно установената съдебна практика, изразена в т.4 от ТР№1/01г. на ОСГК на ВКС обжалваното решение на въззивният съд следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на същия съд за отстраняване нередовността на молбата, с която е поискано изменение на исковете, предявени от ищците.
Водим от горното ВКС-ТК
 
Р Е Ш И :
 
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение от 6.08.07 година по гр.д.172/07 година на АС-г. София,г.отд.ІІ-ри с-в и решението от 13.03.08г. по гр.д.172/07 година на АС-г. София,г.отд.ІІ-ри с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-г. София.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар