4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
С., 30,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………………..……. и с участието на прокурора……….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 563 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2563/15.ІІІ.2010 г. на [фирма] – С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против решение № 83 на С. апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 9.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2272/09 г., с което е било потвърдено в осъдителната негова част първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-2, от 11.ІІ.2009 г., както и допълнителното такова от 26.VІ.2009 г., постановени по гр. дело № 587/08 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор да заплати на ищцовото [фирма]-гр. Г. – на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД – сума в размер на 11 635.87 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо възнаграждение по сключен помежду им на 20 юни 2007 г. договор за изработка, мораторна лихва в размер на сумата от 596.29 лв., дължима за периода от 8.Х.2007 г. до датата на подаване на исковата молба, а също и законната лихва върху горепосочената главница, считано от последната дата /5.ІІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, както и 1 832.36 лв. съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на касатора [фирма] – С. са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на всяко едно от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но също и предвид нищожността му /чл. 281, т. 1 ГПК/, с оглед което се претендира обявяване на нищожността му или касирането му – като неправилно – и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно съединените искови претенции на [фирма]-гр. Г. да се отхвърлят изцяло, ведно с присъждане на всички направени от касатора съдебно-деловодни разноски в трите инстанции, вкл. изплатеният хонорар за един адвокат.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като „Раздел І” в текста на жалбата му, дружеството касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл „необосновано” по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка са цитирани и представени от касатора в ксерокопия три решения на отделни състави от ГК на ВКС, постановени в периода 1999-2008 г., както следва: 1/ Р. № 1661/6.ХІІ.1999 г. по гр. д. № 972/99 г. на V-то г.о.; 2/ Решение № 595/12.І.2007 г. по гр. дело № 333/06 г. на І-во г.о.; 3/ Р. № 1012/25.ХІ.2008 г. по гр.д. № 150/08 г. на ІІІ-то г.о.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Г. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за нищожност и неправилност на обжалваното въззивно решение и като претендира присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на 1 000 лв., този търговец изтъква липсата на ясна формулировка на онези материалноправни въпроси, които касаторът счита, че са били от значение за изхода по конкретното дело.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационния контрол – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В изложението на касатора [фирма] – С. липсва не само каквато и да било формулировка на релевантния материалноправен въпрос, но и оплакването му по чл. 281, т. 1 ГПК, свеждащо се до терминологичната бележка, че вместо думата „потвърждава”, въззивният съд бил длъжен да използва израза „оставя в сила” по отношение осъдителната част на първоинстанционните две решения на СГС /първоначално и допълнително/, очевидно не е в съгласие с текста на чл. 272 ГПК и затова също не обосновава допустимост на касационния контрол. В заключение, само за пълнота на настоящето изложение, ще следва да се отбележи, че съгласно т. 2 от разясненията на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК, постановените от отделни състави от гражданската и търговската колегии на ВКС решения при действието на отменения процесуален закон, на каквито касаторът [фирма] – С. в случая се позована, нямат естеството на „практика на ВКС” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК на ответното по касация [фирма]-гр. Г., съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ще следва да бъдат присъдени направените в същото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, видно от приложеният към отговора му по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна помощ, сключен на 26.ІV.2010 г. с адв. А. Ал. Ц. от САК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 на С. апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 9.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2272/09 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със съдебен адрес:[населено място], ул. „Хан Крум” № V, ет. І – адвокат М. З., ДА ЗАПЛАТИ на ответното по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща платено от последното възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 563 по описа за 2010 г.