Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
гр. София, 08.05..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 895/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на А. Т. П. от гр. П. срещу решение № 725 от 27.11.2007г. по в.гр.д. № 955/07г. на П. окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 836 от 19.07.2007г., постановено по гр.д. № 335/07г. на П. районен съд, с което А. Т. П. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на “С”Б”” , гр. П. сумата 7 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.03г. до окончателното й изплащане.
По делото е установено, че с влязла в сила присъда № 408 от 08.06.06г., постановена по н.о.х.д. № 1696/05г. ответникът в първоинстанционното производство А. П. е признат за виновен в това, че за периода от 20.03.03г. до 31.07.03г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – председател на В. клуб”Б”, е присвоил чужди движими вещи – сумата 7 200 лв., който са му били връчени в това му качество да ги пази и управлява – престъпление по чл.201, ал.1 НК, вр. с чл.26, ал.1 НК. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че съгласно чл. 222 ГПК предявеният иск по чл.45 ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което е на основание чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е оставил в сила първоинстанционното решение, с което същият е уважен.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касатора, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е разгледал делото на 14.11.07г. в негово отсъствие са неоснователни. Независимо от факта, че на 13.11.07г. същият е представил в канцеларията на съда молба за отлагане на делото поради внезапно заболяване, в случая предпоставките на чл.107, ал.2 ГПК/отм./ за това не са били налице, тъй като молбата не е била подкрепена с доказателства за наличие на такова (болничният лист е представен едва с касационната жалба), а освен това той е имал редовно упълномощен адвокат по делото, поради което съдът не е имал никакво основание да отлага разглеждането на делото. След като жалбоподателят е бил призован лично за заседанието на 01.11.07г. и срокът по чл.41, ал.5 ГПК/отм./ е спазен, обстоятелството дали той е уведомил адвоката си за това своевременно или не е правно ирелевантен, поради което и направеният довод в тази насока е неоснователен. Оплакването, че по делото не е доказан размерът на причинените вреди и че въззивният съд е следвало да назначи вещо лице по този въпрос е също неоснователно. Във връзка с него въззивният съд правилно е приел, че след като жалбоподателят с влязла в сила присъда е признат за виновен и осъден за длъжностно присвояване, размерът на присвоената сума е елемент от престъпния състав по чл.201, ал.1 НК и е подлежал на доказване в наказателния процес, а гражданският съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние със съставомерен резултат, е длъжен да възприеме същия размер на вредите съгласно чл.222 ГПК/отм./ . Ето защо окръжният съд не е допуснал нарушение на чл.157, ал.1 ГПК/отм./ като не е назначил вещо лице за установяване размера на причинените на ищеца имуществени вреди и правилно е приел, че предявеният иск е доказан, както по основание, така и по размер.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в касационното производство в размер на 580 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение № 725 от 27.11.2007г. по в.гр.д. № 955/07г. на П. окръжен съд.
О с ъ ж д а А. Т. П. от гр. П. да заплати на “С”Б”” , гр. П. сумата 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/ разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: