Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
София, 03.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 816 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по к. жалба на Н. М. Н. и на А. п. –Варна против решение № 216 от 28.11.2007 г., постановено по гр.д. № 353 по описа за 2007 г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 707 от 21.06.2007 г. по гр.д. № 27/2007 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Н. М. Н. 15000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди – опозоряване на доброто име, злепоставяне в обществото, болки и страдания, влошаване на здравословното състояние в резултат на повдигнати му обвинения по сл.д. № 13-1/2001 г., производството по което е прекратено, поради недоказаност с постановление на Варненска военно-окръжна п. от 9.05.2005 г., на основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2005 г. до окончателното изплащане и за отхвърляне на иска за разликата между 1 лв. до претендираните 30000 лв.
Ищецът Н. М. Н. атакува решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск с доводи за неправилно приложение на материалния закон – не са дооценени претърпените неимуществени вреди, поради което присъденото обезщетение не отговаря на критерия по чл.52 от ЗЗД. Иска да се отмени решението на апелативния съд в отхвърлителната част и да се уважи изцяло предявения иск като му се присъдят направените по делото разноски.
А. п. –Варна атакува решението в частта, с която е уважен предявения иск с доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – липса на разграничение на вредите от воденото срещу ищеца процесно следствено дело и другото, водено срещу него наказателно производство и присъждане обезщетение за вреди от медийното отразяване на наказателното производство, въпреки липсата на причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата. Иска отмяна решението в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Представителят на В. к. п. прокурор С. поддържа жалбата на прокуратурата и оспорва жалбата на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Не се спори между страните, че е налице основанието по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, резултат от водено срещу него наказателно производство по сл.д. № 13-1/2001 г. Апелативният съд е отчел продължителността на воденото наказателно производство – обвинението е повдигнато на 25.01.2001 г. за престъпления по чл.301, ал.1 от НК и е определена мярка за неотклонение „парична гаранция”, внасяно е било в съда, оправдателната присъда от 27.01.2004 г. е била отменена по протест на прокуратурата и делото върнато на прокурора за ново разглеждане, като наказателното производство е прекратено с влязло в сила на 22.06.2005 г. постановление, поради недоказаност на обвинението – тежестта на обвинението, чистото съдебно минало на ищеца, длъжността, която е заемал /полицай/ и свързаното с това високо правосъзнание, силно влошеното здравословно състояние /установено от съдебно-психиатричната експертиза/ и отражението, което осъществената срещу ищеца наказателна репресия е дало върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото и е приел, че е доказана причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и заболяването. Изложени са съображения, че влошеното здравословно състояние на ищеца се дължи и на друго, водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл.269, ал.1 от НК, обвинение за което е повдигнато на 20.12.2001 г. Прието е, че прокуратурата следва да отговаря и за вредите, настъпили от медийното отразяване на процеса, макар да не го е инициирала или поддържала, тъй като разгласяването в средствата за масова информация е естествена последица от незаконосъобразно осъществената наказателна репресия с наличие на пряка причинно-следствена връзка. Счетено е, че сумата 15000 лв. обезщетява причинените неимуществени вреди.
Решението на апелативния съд е постановено при правилно приложение на критериите по чл.52 от ЗЗД, изискващи паричния еквивалент да съответства на продължителността и интензитета на душевните страдания, следствие от незаконното обвинение, като са отчетени всички релевантни обстоятелства. Неоснователен е довода на прокуратурата, че не следва да носи отговорност за публикациите по а. на ищеца в средствата за масово осведомяване. Посочените публикации са следствие от предприетото разследване, като са направили обществено достояние обвиненията към ищеца и са част от крайния вредоносен резултат, поради което правилно съдът е приел, че и тези вреди подлежат на обезщетяване.
Неоснователни са и твърденията на касаторите, че съдът не е разграничил вредите, настъпили от двете водени срещу ищеца наказателни производства и не е дооценил претърпените неимуществени вреди. Обосновани са изводите, че негативните изживявания на ищеца, включително и вследствие на полученото невротично разстройство, са резултат не само от воденото с години процесно сл.д. № 13-1/2001 г., но и на другото наказателно производство, водено в същия период /вредите от което се претендират в друго гражданско производство/, поради което правилно е прието, че сумата 15000 лв. съответства на продължителността и интензитета на негативните изживявания, резултат от наказателното производство, предмет на настоящия спор.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед неоснователността на двете жалби разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 28.11.2007 г., постановено по гр.д. № 353 по описа за 2007 г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: