О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 17.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 733/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Апелативна прокуратура-София чрез прокурор Б. С. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІV-ти състав № 425 от 14.03.2011 г., постановено по гр. д. № 766/2010 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, ГК, І-11 състав, постановено на 28.07.2010 г. по гр. д. № 11041/2008 г., с което е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на П. Н. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 12 500.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ, ведно със законна лихва, считано от 12.12.2005 г. до окончателното заплащане; осъдена е Прокуратурата на РБ да заплати на Р. Ж. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 12 500.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ, ведно със законна лихва, считано от 12.12.2005 г. до окончателното заплащане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с формулиран правен въпрос за определяне размера на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика съгласно т. 11 от ППлВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г., както и на т. 19 от ТР № ?.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Същият материалноправен въпрос е поставен и в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение, че по прилагането на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към която разпоредба препраща чл. 4 ЗОДОВ съдебната практика на съдилищата в страната е противоречива-с различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с последица различно разрешаване на еднородни случаи, а именно: Р. № 37/11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 536/2007 г., І г. о.; Р. № 284/9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 599/2008 г., ІІ г. о.; Р. № 159/15.07.2009 г. на П. по гр. д. № 441/2009 г., копия от които са приложени.
За ответници по касация П. Н. К. и Р. Ж. П. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор, изготвен от процесуален представител адвокат И. Л..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Предварителното производство срещу ответниците по касация e образувано на 25.09.1997 г. по сл. д. № 264/1997 г. на НСлС. На 8.10.1997 г. ответниците по касация са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК в съучастие като съизвършители за нарушение на служебни задължения в качеството на длъжностни лица – главен изпълнителен директор на ТБ „Славяни”/К./ и изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на ТБ „Славяни” /П./, затова че са допуснали настъпване на значителни вредни последици за Банката, като са отпуснали неправомерно кредити на фирми на членове на Съвета на директорите и икономически свързани фирми. По следственото дело срещу тях е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”. На 18.06.1997 г. в домовете им са извършени действия по претърсване и изземване. Впоследствие /25.01.1999 г., 24.01.2000 г. и 9.03.2000 г./ са привлечени като обвиняеми и за други престъпления със същата правна квалификация.Обвинителен акт е внесен в съда на 29.03.2000 г. С присъда от 27.02.2003 г. СРС, НК, 22 с-в по н. о. х. д. № 3336/2000 г. ответниците по касация са били оправдани. Не е оспорено твърдението им в исковата молба, че присъдата е влязла в сила на 12.12.2005 г. Прието е от въззивния съд, че от обективна страна не е извършено престъпление по чл. 282 НК; че не е възможно съставът на това престъпление да бъде конкретизиран в актове без нормативен характер каквито са вътрешните наредби, правила и устав на Банка „Славяни”, за нарушение на които подсъдимите са били обвинени; че правилата, нарушение на които се твърди, че подсъдимите са извършили се отнасят до кредитната дейност на Банката, а договорите, за които е внесен обвинителния акт нямат характер на договори за кредит, както и че за Банката не са настъпили вредни последици. Обсъдени са показанията на разпитани по делото /по чл. 2 ЗОДОВ/ свидетели-близък приятел на П. К. и син на Р. П.. Въззивният съд е приел, че са доказани по делото неимуществени вреди, претърпени от двамата ищци в резултат на наказателното преследване, а именно: преживяно напрежение, неудобство и срам пред околните, проблеми в семейството, ограничаване на възможностите за пълноценна професионална реализация, както и че ищците са поименно посочени като престъпници от главния прокурор на Републиката на публично заседание на Народното събрание, което изказване е широко отразено в медиите.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения от касатора и прецизиран от касационната инстанция правен въпрос за методологията на определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което съдът извършва след задължителна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства на конкретния случай с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд по т. 11 на ППлВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11, абзац 2 от ТР № 3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав № 425/14.03.2011 г., постановено по гр. д. № 766/2010 г. по описа на същия съд по касационна жалба от Апелативна прокуратура – София.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България, за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: