Р Е Ш Е Н И Е
№ 236/2009
София, 28.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1820 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Образувано е по к. жалба на К. за з. и. на населението, гр. С., представляван от председателя си В. В. против решение № 1 от 24.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение от 12.06.2007 г. по гр.д. № 1031/2006 г. на Софийски градски съд, І-3 състав и е прекратено съдебното производство.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на изводите на апелативния съд за нередовност на исковата молба и се иска отмяна на атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба С. о. не изразява становище по същата.
Представителят на В. к. п. прокурор Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Исковата претенция е предявена от В. И. В. като председател на „К. за з. на и. на населението”, седалище гр. С., адрес на управление ул.”М” № 4 против С. о. за присъждане на сумата 25 000 лв. за нанесени неимуществени вреди /болки и страдания, причинени от това, че живее в държава, в която отговорно длъжностни лица преднамерено не изпълняват поети ангажименти пред населението/ и е основана на твърденията, че улицата пред адреса е с липсваща 70 % настилка, дупки с недопустима големина и дълбочина, като битовите отпадъци не се събират редовно и допълнително замърсяват уличното платно, липсват бордюри и тротоари; ремонт не е извършван от 10 години, въпреки, че наскоро се извършило тотално асфалтиране на улиците в кв. Суходол, но ул.”М” била асфалтирана до № 6; на няколко пъти били писани жалби и молби до С. о. , но без резултат, като действията на С. о. са преднамерени, предвид дейността на К. , „който се бори против незаконни действия на сметището в С. ”, като с молба от 10.04.2006 г. е уточнено, че ищец е физическото лице В. И. В. Исковата молба е квалифицирана от първоинстанционния съд по чл.1 от ЗОДОВ и е отхвърлена, поради неконкретизиране на претенциите. С определение от 23.10.2007 г. апелативният съд е оставил исковата молба без движение с указания да се посочи кой е ищец по делото – физическото лице В. В. или юридическото лице сдружение „К. за з. и. на населението”; да се посочат фактите, от които произтича претендираното материално субективно право – дали претендира обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ или по общия ред, кои конкретни незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответника какви вреди са му причинили, като конкретизира вредите по вид – имуществени или неимуществени и посочи конкретния размер на обезщетението, претендирано за всяка една от претърпените вреди; да посочи конкретния размер на всяко от нарушеното право или права, което трябва да съответства на изложеното от ищеца основание на иска му. С атакуваното решение е прието, че с молбата от 31.10.2007 г. констатираните нередовности не са отстранени – посочването, че ищец е юридическото лице противоречи на посоченото в молбата от 10.04.2006 г. и не е съпроводено нито с искане за поправка на явна фактическа грешка в първоинстанционното решение, нито с искане за изменение на предявения иск, а следователно не е индивидуализиран ищеца по делото; не е индивидуализаран предмета на спора, тъй като изписаното в молбата от 31.10.2007 г. „поети и неизпълнени обещания на С. о. да приведе улицата и тротоара пред адрес улица „М” № 4 във вид удобен за ползване” не представлява посочване на конкретни незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответника, даващи основание за присъждане на обезщетение за вреди; посочването, че се претендират две суми от по 12500 лв. внася допълнителна неуточненост на спора, тъй като ищецът не е предявил два иска, а само един за сумата 25000 лв. – и е направен извод, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.
Решението на апелативния съд е постановено в съотвествие с процесуалния закон. Чл.98 от ГПК /отм./ регламентира изискванията, на които следва да отговаря исковата молба, вкл. изискванията за индивидуализация на страните по спора, изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и посочване в какво се състои искането. Исковата молба е нередовна, ако изложените в нея твърдения са противоречиви или недостатъчни, което не позволява да се определи някоя от страните по спора, да се квалифицира предявения иск и съответно препятства противната страна да организира защитата си. В случая изложените в исковата молба и подадените по делото молби-уточнения твърдения не позволяват да се индивидуализира спорното право – в молбата от 10.04.2006 г. изрично е уточнено, че ищец е физическото лице В. В. , а същевременно се претендират неимуществени вреди от непривеждането на улицата и тротоара на адреса, на който се намира юридическото лице „К. за з. и. на населението”. Изявлението в молбата 31.10.2007 г., че в действителност ищец е юридическото лице „К. за з. и. на населението” не съответства на твърдението, че са причинени неимуществени вреди, доколкото последните представляват негативни физически или емоционални изживявания и могат да бъдат претърпени само от физически лица. Същевременно липсва уточнение на какво основание С. о. дължи ремонтиране на улицата – дали защото се касае до път общинска собственост или се касае до неизпълнение на договорно задължение, в какъвто смисъл би могло да се тълкува уточнението в молбата от 31.10.2007 г., че са налице „поети и неизпълнени обещания от С. о. ” или се касае до умишлени вредоносни действия с оглед дейността на юридическото лице, в какъвто смисъл са твърденията в исковата молба – а това е релевантно с оглед квалификацията дали се твърди бездействие при упражняване на административна дейност, в който случай спорът подлежи на разглеждане по реда на ЗОДВПГ или до неизпълнение на договорно задължение или умишлени вредоносни действия на определени длъжностни лица, в който случай спорът следва да се разгледа по общите правила на чл.79 и сл. от ЗЗД или на чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. Апелативният съд е дал възможност да се отстранят нередовностите на исковата молба и доколкото това не е направено – законосъобразно е констатирал недопустимостта на първоинстанционното решение, като постановено по нередовна искова, поради което е обезсилил същото и в съответствие с разпоредбата на чл.100 от ГПК /отм./ е прекратил съдебното производство.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 24.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: