О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 11.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 6219 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 4937 от 17.07.2014 г. на Й. С. В., Г. К. П., Д. К. П., Е. Н. И., К. Н. П., М. А. В., Б. В. Б., Д. В. К., Ц. Б. В., Р. К. Г., С. К. Б., Н. В. Б., Й. В. Б. и И. В. П., представлявани от адвокат Ю. С. от АК – К. срещу въззивно решение № 221 от 06.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 110/2014 г. по описа на ОС – [населено място].
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е насочена срещу решение по допускане на делбата, по отношение на което не се прилагат ограниченията по чл.280, ал.2 ГПК.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по касация Б. Б. В. чрез адвокат З. В. от АК – К. и М. Б. Б. чрез адвокат М. О. от АК – К., с които оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба.
По допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е отменил решение на първата инстанция (№ 494 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 2419/2010 г. на РС – Дупница) в частта, в която е допусната съдебна делба между настоящите касатори и ответницата по касация М. Б. Б. по отношение на 934/1400 ид.ч. от недвижим имот № 032096, находящ се в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „П.”, с площ на имота от 1,400 дка, начин на трайно ползване – ЛОЗЕ, както и в частта, в която на основание чл.537, ал.2, изр.2 ГПК е отменен Нотариален акт № 23, том I, peг. № 535, дело № 19 от 15.02.2010 г. на нотариус С. С. (район на действие РС – Д.) в частта относно т.А, в която Б. Б. В. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение за разликата над 1/6 до 934/1400 ид.части от правото на собственост върху същия имот № 032096, като вместо това е отхвърлил като неоснователен предявения иск за допускане на съдебна делба на 934/1400 ид.ч. от посочения недвижим имот № 032096 в землището на [населено място] село и е отхвърлил иска за делба на този имот с участие на М. Б. Б.. Посочил е, че „в останалата част, в която е допусната делба на имот №032096 в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, с площ на имота от 1,400 дка – за 436/1400 ид.ч. – решението като необжалвано е влязло в сила.”. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска за делба относно имот № 032097 в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „П.”, с площ на имота 1,147 дка, начин на трайно ползване – НИВА и относно имот № 014002 в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „К.” с площ на имота от 2,011 дка, начин на трайно ползване – НИВА. Посочено е, че в необжалваната част (относно останалите 10 допуснати по делба от районния съд имоти) решението е влязло в законна сила.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като в изложението по чл.284, ал.3 ГПК не са формулирани въпросите, които според касаторите са обусловили формирането на решаващата воля на съда и са разрешени от него в противоречие със задължителната и практиката на съдилищата.
Независимо от това, към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК следва да се пристъпи едва в случай, че Върховният касационен съд даде отрицателен отговор на въпроса дали е налице основание за допускане на касационното обжалване при условията на т.1, изр.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК – поради вероятна недопустимост на съдебното решение. Макар такъв довод да не се съдържа в касационната жалба, съобразно цитираното ТР ВКС е длъжен да извърши служебно проверка за валидността и допустимостта на атакуваното решение. В конкретния случай, по отношение произнасянето за имот № 032096 (лозе) се констатира, че въззивният съд е разгледал иск, с какъвто не е сезиран – за делба на идеални части от имота, при положение, че с исковата молба е заявена претенция за делба на целия имот. Това, наред с отрицателното становище на настоящия състав по въпроса дали е допустимо да се допуска извършването на делба на идеални части от недвижим имот (останалите 436/1400 ид.ч.), мотивира касационния съд да приеме, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която се е произнесъл по отношение делбата на имот № 032096 и обусловената от това претенция по чл.537, ал.2 ГПК, за да се провери неговата допустимост при условията на чл.281, т.2 ГПК и т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
По отношение останалата част на въззивното решение не са налице както общата, така и допълнителната (по чл.280, ал.1, т.2 ГПК) предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая касаторите не са формулирали правен въпрос, с посочената характеристика. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. От обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдът може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. Отделно от това не е обосновано наличието на специалното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото за цитираните и представени съдебни актове не е удостоверено да са влезли в сила (напротив – справката в ЦУБИПСА при ВСС показва, че решението на РС – Севлиево по гр.д.№ 1661/2012 г. е отменено, а решението на ОС – Ст.З. по в.гр.д.№ 332/2011 г. не е влязло в сила). Това съставлява самостоятелно основание да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване на тази част от въззивното решение.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 40 лв.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 06.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 110/2014 г. по описа на ОС – [населено място] в частта, с която е отменено решение № 494 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 2419/2010 г. на РС – Дупница в частта, в която е допусната съдебна делба между настоящите касатори и ответницата по касация М. Б. Б. по отношение на 934/1400 ид.ч. от недвижим имот № 032096, находящ се в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „П.”, с площ на имота от 1,400 дка, начин на трайно ползване – ЛОЗЕ, както и в частта, в която на основание чл.537, ал.2, изр.2 ГПК е отменен Нотариален акт № 23, том I, peг. № 535, дело № 19 от 15.02.2010 г. на нотариус С. С. (район на действие РС – Д.) в частта относно т.А, в която Б. Б. В. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение за разликата над 1/6 до 934/1400 ид.части от правото на собственост върху същия ИМОТ № 032096, като вместо това е отхвърлен като неоснователен иск за допускане на съдебна делба на 934/1400 ид.ч. от недвижим имот № 032096, находящ се в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „П.”, с площ на имота от 1,400 дка, начин на трайно ползване – ЛОЗЕ и е отхвърлен иска за делба на този имот с участие на М. Б. Б..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 06.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 110/2014 г. по описа на ОС – [населено място] в останалата част, с която решение № 494 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 2419/2010 г. на РС – Дупница е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска за делба относно имот № 032097 в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „П.”, с площ на имота 1,147 дка, начин на трайно ползване – НИВА и относно имот № 014002 в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „К.” с площ на имота от 2,011 дка, начин на трайно ползване – НИВА.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2015 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите, представлявани от адвокат Ю. С. от АК – К. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: