О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 19.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 93/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Р. Х. К. и К. Х. А., двамата от гр. В., са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 281/2008 год., към която е приложена допълнителна жалба, представляваща изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците И. П. Х. и Г. А. Х., двамата от гр. Т., считат че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд приема следното:
Делото е образувано по предявен от К. и А. против ответниците Х, иск с правно основание чл. 87 ЗЗД, за разваляне поради неизпълнение, на договор, сключен с нот. акт № 93/28. 3. 2007 г., с който наследодателят на ищците Х, починал на 17. 12. 2007 год., е прехвърлил собствения му недвижим имот – апартамент в гр. Т., на ответниците И срещу задължението им за полагане на грижи, гледане и издръжка. Искът е отхвърлен от Търговищкият районен съд с решение по гр. д. № 483/2008 год., което е потвърдено от Търговищкият окръжен съд с решение от 16. 10. 2008 г. по гр. д. № 281/2008 год.. Въззивният съд е счел за неоснователна исковата претенция и за недоказано твърдението на ищците, че ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора.
В представеното от касаторите изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК е посочено, че произнасянето на въззивния съд е по съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, като са представени и решения на отделни съдилища.
Доводите на жалбопадателите за допускане на касация са обосновани.
Въззивният съд правилно е посочил в мотивите на обжалваното решение, че при алеаторния договор, приобретателите имат задължение да се грижат и издържат прехвърлителя, независимо дали той има средства за издръжка и може да се обслужва сам и че те дължат обичайния обем от грижи и издръжка. Същевременно съдът е приел, че ответниците са изпълнявали задълженията си по договора, тъй-като ответницата му е приготвяла ядене, ответникът му е помагал в пренасянето на дърва за огрев до жилището му на осмия етаж и го е съпровождал при ходене на пазар и пътуване извън Търговище, че двамата ответници са направили ремонт в апартамента. Изводът на въззивния съд, че тези действия на ответниците представляват цялостното изпълнение на задълженията им за грижи, гледане и издръжка представлява произнасяне по съществен материалноправен въпрос, в противоречие със съдебната практика. От приложените решения следва, че въприетият от съдилищата критерий за изпълнение на задълженията по алеаторния договор е тяхното цялостно, системно и непрекъснато осъществяване. Този критерий не е бил приложен от съда по настоящото дело. Като изпълнение от приобретателите по алеаторния договор са посочени обстоятелства, които представляват инцидентни прояви на грижа и гледане – приготвяне и даване на ядене, цепене и пренасяне на дърва за огрев. За тези обстоятелства са депозирали показания свидетели, посочени от ответниците, но те са говорили за единични случаи на такива действия от страна на ответниците, а не за системно изпълнение. Същевременно решаващият съд не е съпоставил тези доказателства с показания на другите свидетели, посочени от ищците, конкретно свид. Донка В. , непосредствена съседка до дома на праводателя Х. , която твърди, че до смъртта си той се е грижил сам за ежедневното си битие, не е виждала други хора и конкретно ответниците да са го посещавали и че никой не е знаел и не е разбрал за прехвърлянето на имота срещу гледане и издръжка.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 10. 2008 г. по гр. д. № 281/2008 год. на Търговищкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Р. К. и К. А. да внесат по сметка на ВКС, сумата 163.50/сто шестдесет и три лева и петдесет стотинки/ държавна такса, определена съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавни такси по ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: