РЕШЕНИЕ
№246
гр.София, 16 юни 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Павлина Панова
с участието на прокурора Руско Карагогов
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 236/09 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимия КС. и частните обвинители и граждански ищци В. Р. и А. П. , против решение № 27 от 13.03.2009 год. по внохд № 1161/08 год. на Софийски апелативен съд.
Оплакванията в жалбата на подсъдимия С са на посочените в чл.348 ал.1, т.1-3 НПК. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства за пресичане на пострадалата преди произшествието на пешеходна пътека, за. да е нарушил подсъдимият чл.119 ал. З ЗДвП. В решението не е отговорено на направени доводи във въззивната жалба, с оглед противоречията в доказателствените средства. Наказанието е явно несправедливо, без приложението на чл.55 и чл.66 НК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или наказанието не намали, с приложение на условното осъждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и представя писмена защита в която доразвива тези доводи.
Жалбите на гражданските ищци и частни обвинители, изготвени от повереника-адв. С. са с искане за изменение на решението и прекратяване на производството в гражданската част. Съображенията за това са, че доверителите му са депозирали молби за отказ от предявените от тях граждански искове, което потвърдили и в първото съдебно заседание пред въззивният съд. Независимо от това съда се е произнесъл и
по уважените от първата инстанция граждански искове от по 10 000.00 лв.за всеки един от тях. Гражданските ищци А. П. и В. Р. поддържат това в съдебно заседание защото считат, че присъдените обезщетения са занижени.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователно твърдяното в жалбата на подсъдимия за недоказаност на обвинението. Наказанието намира за завишено, а за начина на изтърпяване предоставя на съда. В гражданско осъдителната част производството да се прекрати.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 16 от 03.10.2008 год. по нохд № 1225/06 год., Софийският градски съд е признал подсъдимия К. Б. С. за виновен в извършено престъпление по 343, ал. З, пр.4, б.“б, пр.1 вр. с ал.1, б.“в““ НК и при условията на чл.54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален „лек“ режим.
На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години.
Със същата присъда е осъден да заплати на А. П. и В.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата на подсъдимия С е НЕОСНОВАТЕЛНА, а на гражданските ищци и частни обвинители за ОСНОВАТЕЛНА. По жалбата на подсъдимият К:
Въззивната инстанция с основание е възприела фактическата обстановка за станалото ПТП, след като и допълнително е събрала необходимите доказателства, които доизясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване. Спазени са правилата за оценката им и са направени верни изводи от тях. От гласните и писмени доказателства и изслушаните СМЕ, комплексна медико-автотехническа експертиза, СМЕ за изследване на веществени доказателства, пред въззивната инстанция допълнителна АТЕ и СМЕ, безспорно е установено, че подсъдимият С. , към 21.30 ч. на 08.05.2005 год. в гр. С., след кръстовището на ул.“Опълченска“ и ул.“Пиротска“ на пешеходна пътека, при управление на МПС, нарушил правилата за движение-чл.119 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката А. Д. Скоростта за движение на управлявания от подсъдимия автомобил преди произшествието е била 50 км./час и от техническа гледна точка, при всички варианти на движение на пешеходката от ляво надясно, гледано от посоката на движение на процесния автомобил, ударът е бил предотвратим, чрез аварийно спиране. На възраженията относно авторството на деянието съдържащи се и в касационната жалба, въззивната инстанция за да ги отхвърли като несъстоятелни е отговорила с подробни съображения, по реда на чл.339 ал.2 НК. Те се споделят и от касационния състав. От заключенията на вещите лица, по категоричен начин е опровергана версията на защитата, относно съприкосновението на автомобила на подсъдимия не с тялото на пострадалата, а евентуално от удар с друг автомобил. След произшествието е изготвен констативен протокол от дежурен дознател. Св. М. описва обстановката при която е станало, а св. К мястото на удара „след кръстовището, срещу спирката“. От св. Р е установено, че са осигурили гараж на подсъдимия да укрие автомобила. След като бил задържан, сам отвел полицейските служители в частен гараж в с. А., където се намирало превозното средство за ремонт. Извършен е оглед и за иззети демонтирани части от него, които са били предмет на изследване от експертизите, онагледени със снимков материал. Вещите лица, след анализ на СМЕ на труп и иззетите при огледа веществени доказателства, са категорични за наличие на съответствие /идентитет/ с получените от пострадалата увреждания и установените повреди по автомобиладарът е станал с изправен пешеходец в движение, с последвало отхвърляне нагоре и падане на тялото с дясната си с. върху автомобила и терена. При огледа са иззети от предната част на автомобила, бели влакнести обекти и при тяхното изследване е изолиран върхов край на човешки косъм от глава, произхождащ от лице, с кръвно-групова принадлежност, каквато е кръвната група на пострадалата. Очевидци са дали описание на участвалото в произшествието МПС с характерен белег-счупено задно стъкло, което е било стабилизирано с лепенка. При огледа на автомобила на подсъдимия, от външната с. на задната врата , около рамката са намерени остатъци от лъскава лепенка. На базата на тези доказателства, а и по силата на формалната логика, въззивната инстанция не е приела основното възражение на защитата, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, както изисква чл. ЗОЗ ал.2 НПК. В рамките на фактическите констатации, материалният закон е приложен правилно. При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания.
Както е приела и въззивната инстанция определеното наказание на подсъдимия С, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, близко до предвидения в закона минимум, не е явно несправедливо. Конкретният случай очертава висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. След като подсъдимият е напуснал произшествието е направил опит да заличи следите и осуети разкриването на престъплението. Допуснал е грубо нарушение на правилата на движение. Представлява и висока степен на обществена опасност като водач, защото многократно е санкциониран по административен ред за нарушение на правилата за движение /вж. л.49-52 от сл.дело/. Всичко това не дава основание за по-голяма снизходителност, с оглед преди всичко за поправянето на подсъдимия, както и по съображения за постигане целите на генералната превенция. Индивидуализирано в размер на четири години лишаване от свобода, съответства на тежестта и на моралната укоримост на извършеното престъпление и личността на извършителя. То е съобразено и с указанията дадени в решението на ОСНК № 83 от 27.10.1983 год.
По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители:
Частните обвинители и граждански ищци-А. П. и В. Р. , пред въззивна инстанция са подали саморъчно написани молби, с които се отказват от предявените и уважени частично от първата инстанция граждански искове, срещу К. Б. С.. В съдебното заседание проведено на 17.12.2008 год., съдът е докладвал молбите и те са заявили, че не желаят въззивната инстанция да се произнася по граждански искове, като производството в тази част се прекрати. В съдебните прения повереника е поискал да се потвърди присъдата, а П. е взела отношение само за наказанието и за доказаност на авторството. В решението си, въззивният съд се е произнесъл и по гражданските искове, като ги е приел за справедливо определени по размер и съответни на причинените им обезщетения за причинени им неимуществени вреди. Присъдата е потвърдена изцяло.
ВКС намира, че с оглед заявеното пред въззивната инстанция желание гражданските ищци да оттеглят предявените си в наказателното производство граждански искове срещу подсъдимия С, е следвало да се прекрати производството в гражданско осъдителната част. Това становище те поддържат в касационните жалби, и в съдебно заседание. Поради това и съобразно правомощията на ВКС по чл.354 ал.2, т.5, изр.посл. НПК в тази част решението следва да се отмени и производството се прекрати. В този смисъл решението е необходимо да се коригира, като в останалата част остане в сила.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.2, т.5 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 27 от 13.03.2009 год., постановено по внохд № 1161 по описа за 2008 год. на Софийски апелативен съд, САМО в гражданско осъдителната част, с която подсъдимият К е осъден да заплати на А. П. и В. Р. сумите от по 10 000.00 лв., за причинени им неимуществени вреди, със законните последици. ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСТАВЯ решението в останалата част в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: