О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 246
София, 19.03.010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1581/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Л. дружество “С” гр. П. е подало касационната жалба срещу решение от 09.07.2009 г. по гр. д. № 334/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1097/2006 г. на Пазарджишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу община П. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че имот пл. № 0* в м. “К” по плана за земеразделяне на гр. П. с площ от 2.365 дка е бил собствен на ищеца към момента на образуване на ТКЗС и е бил включен в терена на ловното стопанство. Развит е довод за необоснованост на извода, че касаторът ищец не установява да е правоприемник на Л. дружество “С” гр. П., което през 1938 г. е придобило право на собственост върху имота, предмет на иска. Относно основанията за допускане касационна проверка на въззивното решение с оглед разрешения въпрос за правоприемството, който е от значение за изхода на спора, е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна, като поддържа че не е налице необоснованост на извода за недоказаност на активната легитимация основана на правоприемство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І г. о. взе предвид следното:
Предявеният от касатора установителен искът е отхвърлен по съображения, че той е новорегистрирано юридическо лице – сдружение с обществено полезна дейност с наименование “Л”, данни за което се съдържат в представеното удостоверение за актуално състояние издадено по ф. д. № 763/1999 г. от което се установява, че е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел с решение от 23.06.1999 г.
Имотът, предмет на иска, е част от придобития от Л. дружество “С” гр. П. през 1938 г. общински имот с площ от 66.88, дка за фазанария, стрелбище, паркове и др., намиращ се в землището на гр. П. при моста на р. Тополница и индивидуализирано с граници. Придобит е на основанието Закона за физическото възпитание на Българската младеж. С този закон е било предоставено право на общините да се разпореждат в полза на организации за физическо възпитание с общински недвижими имоти.
Наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК касаторът е мотивирал с твърдението, че въззивния съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото относно правоприемството. В изложението поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за проваприемството без да обсъди писмените доказателства, от които се установява, че след вливането на Л. дружество “С” гр. П. в създадения чрез обединяване на ловните и риболовни дружества през 1947 г. Народен ловно-рибарски съюз (НЛРС), този съюз е създал поделения на териториален принцип, които не са имали юридическа самостоятелност. НЛРС се е преобразувал в С. на ловците и риболовците в България с решение на ХІІ конгрес на СЛРБ проведен от 25-27 юни с. г. Съгласно чл. 1, ал. 2 съюзът е сдружение с нестопанска цел на ловно-рибарските дружества в страната, съгласно приложен списък. В списъка под № 76 е вписано ЛРД П. С устава – чл. 24 е решено, че дружеството е основно организационно звено в съюза и е самоуправляващо се обединение на дружини на определена територия. В изпълнение на решението юридическата самостоятелност поделението е създало като е учредило дружество с нестопанска цел , регистрирано по реда на ЗДНСЦ. То е правоприемник на влялото се през 1947 г. ЛСД “С” – П. в НЛРС.
Така формулирания правен въпрос сочи на това, че съдът се е произнесъл по въпрос за правоприемство, който е от значение за точното прилагане на закона. Това обуславя предпоставката по чл. 281, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа довод и за това, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по материалния въпрос за правото на собственост върху незастроени терени, собственост на сдруженията с идеална цел. По този въпрос въззивният съд не е формирал правни изводи, поради което той не е обусловил решаващия извод за отхвърляне на иска.
Налице е тази предпоставка за допускане на касационна проверка и поради това, че е налице влязло в сила решение по гр. д. № 636/200 г. на Пазарджишки РС, с което в развило се производство по предявен срещу Националното ловно-р. сдружение “С” гр. С. иск по чл. 97, ал.1 ГПК отм., е прието за установено, че ищецът, сега касатор, е правоприемник на активите и пасивите на татар-Пазарджишкото дружество “С”, създадено в 1893 г., както и на Пазарджишкото ловно-р. дружество “С”, вписано под № 18 в регистъра на Пазарджишки областен съд и посочено под № 76 в приложение № 1 в списъка на ЛРД в България изготвен във връзка с чл. 1, ал. 2 от Устава на СЛРБ. От значение за изхода на делото е въпросът дали решението, с което в спора между посочените страни е установено наличието на правоприемство, има задължителна сила и спрямо други, неучаствали в делото правни субекти.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2009 г. по гр. д. № 334/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в размер на 22.50 лв. и представи доказателство за извършеното плащане.
След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение за връщане на жалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.