О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 07.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 334 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. И.-К., против въззивното решение № 298 от 21 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 543 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2011 г., с което е потвърдено решение № 307 от 30 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 769 по описа на районния съд в гр. Ловеч за 2011 г. за отхвърляне исковете на К. за признаване незаконност на две заповеди на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване за незаконно на уволнението на К., за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, и К. е осъден за разноски.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото спорът е относно законосъобразността на заповедта, с която е отменена заповед за уволнение, а съдът е приел, че не може да проведе проверка по нейната законосъобразност поради благоприятните последици за работника – прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие срещу уговорено обезщетение разкрива общи белези с прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но са налице и специфики: то се инициира от работодателя и го обвързва до изтичането на седемдневния срок за отговор от работника, а веднъж направено, може да бъде оттеглено само ако оттеглянето се извърши преди или едновременно с получаването на предложението от адресата по аргумент на чл. 13, ал. 2 ЗЗД; съгласието на ищеца е обективирано с подписа му в заповедта, като моментът на прекратяването на трудовото правоотношеине е от датата, за която страните са постигнали съгласие за това и то автоматично се е прекратило, поради което работодателят не разполага с възможността едностранно да отмени със заповед на основание чл. 344, ал. 2 КТ заповедта за уволнение с правно основание по чл. 331, ал. 1 КТ; тъй като работодателят не е изплатил дължимото обезщетение в едномесечния срок от датата на прекратяването, ищецът се е явил на работа в първия работен ден след изтичането на едномесечния срок поради възстановеното по силата на закона трудово правоотношение; неправилен е изводът на съда относно законосъобразната процедура по връчването на втората заповед и в двата й варианта. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: може ли работодателят при подписано споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя на основание чл. 331, ал. 1 КТ едностранно да отмени постигнатото съгласие преди изтичане на едномесечния срок, в който е длъжен да изплати договореното обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ, като издаде заповед за отмяна на споразумението. По този въпрос липсва съдебна практика на ВКС.
Ответникът [фирма], съ седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя А. Д. Н., чрез процесуалния му представител адв. С. Л.-П., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че първата заповед с правно основание по чл. 331, ал. 1 КТ е връчена на ищеца на 7 март 2011 г., след което е отменена на основание чл. 344, ал. 2 КТ поради неспазване изискванията на чл. 331, ал. 1 КТ и ищецът е поканен да се яви на работа в деня, следващ получаването на заповедта; заповедта за отмяна е произвела действието си – изявлението на работодателя е достигнало до служителя; с втора заповед от 10 март 2011 г. работодателят е допълнил съдържанието на предходната, като е разпоредил да се изплати обезщетение от 8 март 2011 г. до връчването на заповедта и това второ изявление е достигнало до служителя първо по време, макар служителят да е отказал да го получи; релевантен за спора е фактът дали заповедта за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнала до адресата; срокът по чл. 345, ал. 1 КТ е започнал да тече от 17 март 2011 г. и работодателят може да приложи разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ; прекратеното трудово правоотношение е възникнало отново с издаването на заповедта от 10 март 2011 г., при което за работодателя са били налице предпоставките законосъобразно да упражни правомощията си, издавайки заповед от 1 април 2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради неявяването на служителя да заеме предишната му работа.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по уточнения от състава на касационния съд въпрос: може ли работодателят да отмени заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с основание чл. 331, ал. 1 КТ преди изтичането на едномесечния срок по чл. 331, ал. 3 КТ. Касационното обжалване следва да се допусне по обусловилия изхода на спора правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебна практика по него на състава на съда не е известна.
На основание чл. 359 КТ касаторът не дължи държавна такса за касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 298 от 21 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 543 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2011 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: