1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4494 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № I-70 от 20.07.2017 г. по в. гр. д. № 864/2017 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 50/10.04.2017 г. по гр. д. № 379/2016 г. на Несебърския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Министерство на отбраната / МО/ срещу Национален институт по метеорология и хидрология при Б. /НИМХБАН/ иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот с идентификатор № 27454.14.83, находящ се в област Б., [община], землището на [населено място], местност „П.“, с площ от 2000 кв. м., 5-та категория, начин на ползване – специално предназначение, застроена площ 134,70 кв. м., при граници: на изток – море; на запад – общинска мера; на север – общинска мера и на юг – море, и граници съгласно скица на С. Б.: поземлен имот с идентификатор 27454.14.90 – вид собственост – държавна част – НТП – крайбрежна плажна ивица, собственост на МОСВ; поземлен имот с идентификатор 27454.3.11 – вид собственост – държавна публична – НТП – защитена местност, собственост на МОСВ, поземлен имот 27454.14.85 – местност „П.“, начин на трайно ползване „пасище“, собственост на [община].
По делото е установено, че и двете страни ползват спорния имот. Ищецът ползва площ от около 1000 кв. м., заедно с намиращите се в нея фар и две свързани с него постройки, а ответникът – площ от около 430кв. м., върху която са разположени метеорологични уреди, както и една сграда от около 34 кв. м. Разположението на ползваните площи и сгради е означено на скицата на стр. 225 от първоинстанционното производство, като площта и сградите, ползвани от МО, са означени с червени щрихи, а площта и сградата на НИМХБАН – в сини щрихи.
Въззивният съд е приел, че Министерство на отбраната не е доказало правото си на собственост върху процесния имот. Представеният от него нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1932 г. легитимира като собственик на имота държавата, а не МО. Липсват доказателства за надлежно предоставяне на този имот на МО. Посоченото ПМС № 11 от 23.03.1949 г. не доказва предаването на имота на МО по действащата към този момент нормативна уредба – Закон за държавните имоти, ДВ от 22.12.1948 г. /отм./ и Правилник за приложение на ЗДИ, утвърден с ПМС № 10/29.03.1949 г. Не доказва предаването на имота и представеният протокол от 31.12.1949 г., тъй като с него само се описва състоянието на фара, постройката с жилищно помещение и пристройката към нея, но не и предаването на имота на МО. Не са представени доказателства, че имотът е предаван от държавата на хидрографните служби при Дирекция на пристанищата за Черно море и р. Д., както и доказателства, че впоследствие е предаден от Дирекция на пристанищата на МО. Имотът не е свързан по никакъв начин и с разпореждане от 31.08.1956 г. за отчуждаване на частни имоти и предаване на държавни имоти за нуждите на МНО.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Министерство на отбраната.
Жалбоподателят счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е игнорирал доказателства по делото, които обосновават неговата собственост върху процесния имот, а освен това неправилно е приложил материалния закон, като отказал да зачете разпоредбата на чл.34 и чл.41 ППЗДИ. Представените доказателства отричали правото на собственост на ответника НИМХБАН върху процесния имот, а съдът зачел права, каквито ответникът няма.
В изложението към жалбата се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Предоставянето на държавни имоти по ПМС № 11 от 23.03.1949 г. по силата на самото постановление ли се извършва, или е необходимо съставянето на специален протокол на комисия с представители на държавата и Министерство на отбраната;
2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с оплакванията в жалбата и доводите на страните.
Ответникът в производството Национален институт по метеорология и хидрология при Б. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не е налице пречка за осъществяване на касационен контрол с оглед цената на иска.
От поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е само вторият. По този въпрос има формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК, служебно известна на настоящия състав. Обжалваното въззивно решение противоречи на тази практика, поради което възниква основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, редакция преди измененията с ДВ бр. 86/2017 г., тъй като касационната жалба е подадена на 28.08.2017 г. и е заварена от посоченото изменение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-70 от 20.07.2017 г. по в. гр. д. № 864/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
Държавна такса не се дължи на основание чл.84, т.1 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: