О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1221 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1418 от 17.11.2017 г. по в. гр. д. № 1679/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, X – ти състав, постановено по реда на чл. 218з ГПК /отм./, е отменено решение № 171 от 25.04.2014 г. по гр. д. № 9/2000 г. на Карловския районен съд, III – ти състав, в частта, с която във втората фаза на делбата е изнесено на публична продан правото на строеж на двуетажна двуфамилна сграда върху строително петно № 1 в парцел V, кв. 34 по плана на [населено място], въз основа на което е построен първи етаж, като сградата е покрита с временен покрив от дървена конструкция и керемиден покрив в груб строеж и делбата е извършена чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм./, като в общ дял на Д. М. Б., Н. М. Б. и М. М. Б. е възложено правото на строеж на първия етаж от процесната двуетажна двуфамилна сграда, а в общ дял на П. Г. К. и Ф. Д. К. е възложено правото на строеж на втория етаж от сградата.
Въззивният съд се позовал на приетото в решение № 60/05.07.2016 г. по гр. д. № 5519/15 г. на ВКС, с което е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане, според което въпросът дали допуснатото до делба право на строеж се е погасило е предмет на обсъждане в първата фаза на делбата и не може да бъде пререшаван в нейната втора фаза. Съобразно така даденото правно разрешение е приел, че не следва да се обсъждат наведените възражения за нищожност на договора за учредяване на правото на строеж и за погасяването му по давност. Съобразил е дадените с отменителното решение на ВКС констатации относно поделяемостта на вещното право и приложимите способи за извършване на делбата – чрез извършване на жребий или разпределяне в дял по колена, при отчитане на обстоятелството кой е вложил средства в съответното строителство. Счел е, че тегленото на жребий е много неудобно, тъй като по делото са ангажирани доказателства за извършвани строителни дейности по реализиране на правото на строеж, а и страните са направили искания за поставяне в дял на правото на строеж на първия етаж. След анализ на представените писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на вещо лице К., съдът е заключил, че ищците Б. са вложили средства за изграждането на първия етаж, които надвишават повече от 10 пъти средствата, вложени от ответниците К., поради което правото на строеж върху първия етаж следва да бъде разпределено на тях.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. Г. К. и Ф. Д. К.. Жалбоподателите твърдят, че поради погрешна преценка на свидетелските показания и позоваване на неприети и неотносими по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищците Б. имат по-голям принос в изграждането на първия етаж и възложил правото на строеж за него на тях. Считат, че след като построеното е незаконен строеж и като такъв не представлявала подобрение в имота и не се включва в оценката на дяловете, то не следва да се взима предвид при избора на способ за прекратяване на съсобствеността. Поддържат, че между страните нямало сключен договор за групов строеж по смисъла на чл. 192 З. /отм./ и отношенията между тях по повод извършените строителни дейности следва да се разгледат през призмата на водене на чужда работа без пълномощие. Развиват съображения, касаещи претенциите по сметки относно нередовното призоваване в първа инстанция на Ф. К., което препятствало възможността му да предяви своите претенции, както и свързани с погасяването по давност на завените такива от ищците и тяхната недопустимост. Със Заповед № 734 от 09.09.1996 г. бил изменен застроителният план за процесния парцел и затова П. К. проектирала сграда с партер – магазини, докато с договора от 19.09.1996 г. на страните било учредено право на строеж за двуетажна сграда, поради което договорът бил с невъзможен предмет. Порочността на въззивното решение се обосновава и с обстоятелството, че съдът не взел предвид новонастъпилите обстоятелства, установени с приети по делото писмени доказателства, а именно постъпилото по делото писмо от собственика на терена – [община] от 21.09.2017 г., според което той счита учреденото право на строеж за погасено поради неупражняването му в срока на договора и няма намерение да продължава срока на същия. Предвид това касаторите считат, че делбата няма предмет, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо. Алтернативно поддържат, че съдът е следвало да избере единствения справедлив способ за извършване на делба – жребият, за който не е налице неудобство по смисъла на т. 5б ППВС № 7873 г., тъй като не са извършени подобрения, довели до увеличаване на стойността на имота. Релевират оплакване, че с отказа на въззивния съд да допусне назначаване на експертиза, която да установи стойността на построения в груб строеж първи етаж, е нарушено правото им на справедлив процес. Искането е за обезсилване на въззивното решение и прекратяване на делото, алтернативно оставяне в сила на решението на районния съд или пристъпване към друг способ за ликвидиране на съсобствеността – извършване на жребий или пък разпределяне в дял на касаторите на правото на строеж върху първия етаж.
В изложението, съдържащо се в жалбата, се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл.280, ал.2 ГПК по въпросите, обобщени и уточнени от ВКС така:
1.Относно приложението на чл. 172 ГПК и задължението на съда да извърши преценката си за евентуална заинтересованост на свидетел, отразяваща се върху достоверността на показанията му, като изложи мотиви за това.
2. За задължението на съда да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.
3. Може ли съдът да основе решението си на представени, но неприети по делото писмени доказателства и да ги обсъжда въпреки направено изрично възражение за това.
4.Следва ли съдът във втората фаза на делбата служебно да следи за нищожността на предмета на делбата и длъжен ли е да се произнесе по възражение в този смисъл.
5.Длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на делото да вземе предвид и обсъди новонастъпилите обстоятелства и свързаните с тях нови доказателства по делото, или трябва да се аргументира единствено и само с мотивите на отменителното решение на ВКС.
6. Следва ли делбата да продължи във фазата по извършването й, ако след влизане в сила на решението по допускането й настъпят факти, които сочат, че това право не принадлежи на съделителите, а на трети лица, неучастващи в делбата.
7. Когато предмет на делба е право на строеж и във втората фаза на делбата, при повторно разглеждане на делото пред въззивния съд, собственикът на земята, който е трето неучастващо в делбата лице, направи изрично писмено възражение за погасено право на строеж поради неупражняването му в срок и изтичане сроковете на договора и това възражение достигне до съда и страните, следва ли съдът да го вземе предвид.
8. При равни квоти в съсобствеността и при равни дялове кой е водещият способ за ликвидиране на съсобствеността при делба на право на строеж? Може ли да се приложи чл. 292 ГПК / отм./ и да се приеме в този случай, че е налице неудобство по смисъла на т. 5б ППВС № 7/73 г. при положение, че по делото не са налице подобрения, увеличили стойността на някой от дяловете в съсобствеността и отразили се на оценката му, правото не е реализирано и не е владяно от никой, а е налице единствено спряно незаконно строителство, станало причина да не се реализира в срок правото на строеж.
9. При допусната с влязло в сила решение съдебна делба на право на строеж за двуетажна сграда може ли във втората фаза да се приеме от съда, че е налице групов строеж, въпреки забраната за делба по чл. 192, ал. 4 З./ отм./ на бъдещи вещи.
10. При извършване на делба на право на строеж следва ли съдът служебно да следи има ли действащ одобрен архитектурен проект, който да определя обема и вида на правото на строеж, т.е. да го индивидуализира и конкретизира в обект с площ и съседи.
11. Процесуално нарушение ли е отказът на въззивния съд да назначи СТЕ за стойността на дела на правото на строеж на първи етаж с изграденото в груб строеж.
Поддържа се противоречие с решение № 700 от 28.10.2010г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС IV г.о., решение № 297 от 22.12.2014г. по гр. д. № 404/2014 г. на ВКС I г.о., решение № 24 от 28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС I г.о., решение № 131 от 12.04.2013г. по гр. д. № 1/2013 г. на ВКС IV г.о., решение № 65 от 16.07.2010г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС IV г.о., решение № 297 от 22.12.2014г. по гр. д. № 4004/2014 г. на ВКС I г.о., решение № 287 от 01.10.2013г. по гр. д. № 984/2012 г. на ВКС IV г.о., решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС IV г.о. по първите два въпроса, с решение № 65 от 10.05.2013г. по т. д. № 491/2012 г. на ВКС по третия, с решение № 387 от 29.09.2010г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС II г.о. по шестия и решение № 68 от 23.06.1986 г. на ОСГК по деветия.
Касаторите считат, че произнасянето по поставените въпроси ще е от значение за развитието на правото и правилното прилагане на закона. Отделно от това поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, без обаче да го обосновават.
Ответниците в производството Д. М. Б., Н. М. Б. и М. М. Г. оспорват жалбата. Считат, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускането й до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по дело за делба, което подлежи на касационен контрол без оглед зената на иска, съгласно чл. 280, ал. 3, пр.1 ГПК.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите три въпроса са свързани с оплаквания в касационната жалба, че съдът се доверил на свидетеля М. Г., въпреки заинтересуваността на този свидетел от изхода на делото; без да съпостави думите му със заявеното от свидетелката В. С., а същевременно – при неправилна съпоставка на показанията му с неприети по делото писмени доказателства.
Въпросите са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но по тях въззивинят съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС, нито пък те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Свидетелят М. Г. е установил, че ищците Д. и М. Б. са извършили строителството на първия етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда, за която общо с ответниците П. и Ф. К. е отстъпено процесното право на строеж. В съответствие с практиката на ВКС по прилагане на чл.172 и чл.235 ГПК въззивният съд е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и е изложил съображения защо се доверява на показанията на този свидетел. Думите му са съпоставени и с писмени доказателства по делото. Действително – част от тези писмени доказателства (фактури и други счетоводни документи за закупуване на строителни материали) не са приети с изрично определение. Съдът обаче е свързал показанията на свидетеля Г. и с друг документ – наказателно постановление № Д-78 от 16.03.1999 г. на РДНСК П., с което на Д. М. Б., в качеството й на носител на правото на строеж върху общински парцел V-1394, е определена глоба за допуснати отклонения от одобрените проекти за изграждането на първия етаж. Това наказателно постановление потвърждава показанията на свидетеля и същевременно е редовно прието с протоколно определение на съда от 08.03.2011 г. И на последно място – заявеното от свидетелката В. С., че не е виждала ищците Д. и М. Б. на строежа, все още не означава, че те не са финансирали строителството и с нищо не опровергава показанията на свидетеля Б.. По делото няма нито твърдения, нито доказателства, че някой друг е извършил строителството на първия етаж, а не Б..
Четвъртият въпрос е свързан с направеното пред въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото след отменителното решение на ВКС възражение на ответниците П. и Ф. К. за нищожност на договора за отстъпване на право на строеж за процесната сграда, тъй като той имал невъзможен предмет – двуетажна двуфамилна жилищна сграда, докато по одобрения ЗРП и издадения въз основа на него архитектурен проект сградата трябва да бъде четириетажна. Въззивният съд е отказал да обсъжда това възражение, тъй като делбата се намира във втората си фаза, с дадени указания от ВКС за начина, по който тя трябва да бъде извършена, а възражението е относимо към първата фаза. Въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г., защото поставя правен проблем, от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл. По този въпрос обаче не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма колебание в съдебната практика по прилагането на чл.344, ал.1 ГПК, че възражението за нищожност на придобивното основание, което ищецът сочи като основание за възникването на съсобствеността, следва да бъде направено от страната и разгледано от съда в първата фаза на делбеното производство, тъй като от изхода на спора по този въпрос зависи дали делбата ще се допусне, или искът ще бъде отхвърлен. Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпросите, посочени в чл.344, ал.1 ГПК – между кои лица и за какви имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки наследник. След влизането му в сила се преклудират всички спорове относно наличието на съсобственост върху конкретен имот, лицата участващи в съсобствеността и правата им. Във втората фаза на делбата съдът се произнася само относно начина, по който ще се прекрати съсобствеността, съобразявайки поделяемостта на допуснатите до делба имущества и правата на съделителите – решение 1283 от 20.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6028/2007 г., V г. о. Разглеждането на касационната жалба по настоящото дело с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по поставения въпрос има установена практика на ВКС, с която обжалваното въззивно решение е съобразено.
Пети, шести и седми въпрос поставят проблема за необходимостта съдът да съобрази новите факти, настъпили в хода на втората фаза на делбата, които водят до прекратяване на съсобствеността върху допуснатия до делба имот. Въпросът е свързан с обстоятелството, че след влизане в сила на решението за допускане на делба е изготвено писмо изх. № 94-00-3568 от 21.09.2017 г. на кмета на [община] до ответницата П. Г. К., че правото на строеж, предмет на делбата, е автоматично погасено поради неупражняването му в петгодишния срок по чл.67 ЗС. Въпросът обаче не е обуславящ за изхода на делото, тъй като в настоящия случай няма настъпили нови факти. Погасяването на правото на строеж поради неупражняването му в срока по чл.67 ЗС не е такъв нов факт, настъпил в хода на втората фаза на делбата. Правото на строеж е отстъпено със заповед № 760 от 17.09.1996 г. и договор от 19.09.1996 г.; строителните разрешения са издадени на 08.07.1998 г. и от този момент е възникнала възможността да се предприемат действия по упражняването на това право в срока по чл.67 ЗС. Изтичането на този срок е настъпило при висящността на делбата в първата фаза. Съдебното решение на първата инстанция по допускане на делбата е постановено на 17.04.2006 г., а последното съдебно заседание пред въззивната инстанция е от 10.12.2007г. Следователно, до провеждането на последното съдебно заседание във въззивната инстанция срокът по чл.67 ЗС вече е изтекъл. Изтичането на този срок не е настъпило във втората фаза на делбата, т.е. не е налице ново обстоятелство, което да бъде съобразено в тази фаза, а оттук – поставеният правен въпрос не може да обуслови допускането на касационно обжалване, тъй като не е свързан с данните по настоящото дело. Само по себе си посоченото писмо на кмета на [община], представено във втората фаза на делбата, не сочи на ново обстоятелство, което да е настъпило в тази фаза. По изложените съображения неотносимо към спора по настоящото дело е и посоченото от жалбоподателите решение № 387 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС, II г.о., което има предвид новонастъпили факти. Отделно от това следва да се има предвид, че в настоящия случай правото на строеж е отстъпено в изпълнение на задължение на общината по § 5 от ДР на Закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Приложимата първоначална редакция на този текст гласи, че общинските съвети са длъжни да осигуряват терени на правоимащите по този закон за колективно и индивидуално строителство на жилища до задоволяване нуждите на лицата по чл. 1 по цени съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти. Цитираният закон има компенсационни функции (чл.2) и не предвижда възможност за отнемане на веднъж предоставената компенсация, в случая – на правото на строеж.
Осмият въпрос е за начина на ликвидиране на съсобствеността. По този въпрос въззивният съд е действал в съответствие с т. 5б, предложение 2 на ППВС № 7/73 г. Съдът е съобразил, че тегленето на жребий в случая ще бъде много неудобно, тъй като ищците са изградили първия етаж и затова на тях следва да бъде разпределено правото на строеж за този етаж. Противното би довело до значителни имуществени спорове между съделителите.
Деветият въпрос по същество поставя питането какъв е предметът на делбата при отстъпено общо на няколко лица право на строеж и сключен въз основа на него договор за групов строеж. Въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, а и той е относим към първата, а не към втората фаза на делбата. Посоченото от жалбоподателите решение № 68 от 23.06.1986 г. по гр. д. № 36/1986 г. на ОСГК на ВС сочи единствено това, че договорът за групов строеж не е пречка да се иска делба на построената сграда. В настоящия случай обаче е искана делба не на сградата, а на самото право на строеж. Тази делба е допусната с влязло в сила решение, поради което във втората фаза то следва да бъде изпълнено, а не отново да се разсъждава по въпросите дали в случая има валиден договор за групов строеж и какъв трябва да бъде предметът на делбата при такъв договор.
Десетият въпрос е за вида и обема на правото на строеж, предмет на съдебна делба. Този въпрос отново е неотносим към втората фаза на делбата. Предметът на делбата се определя с решението по допускането й. Във втората фаза на делбата съдът не може да изхожда от одобрения архитектурен проект, в случай, че той съдържа и други обекти, които не са включени в решението по допускане на делбата. Няма пречка при окончателното реализиране на отстъпеното право на строеж да се поиска съдебна делба и на останалите обекти, за които има утвърден архитектурен проект, но не са отразени в диспозитива на сегашното решение по допускане на делбата.
Единадесетия въпрос е породен от обстоятелството, че съдът е отказал да допусне експертиза за стойността на изградения в груб вид първи етаж от сградата, за която е учредено право на строеж. Този въпрос не е обуславящ за изхода на правния спор, предвид обстоятелството, че предмет на съдебна делба е само правото на строеж, а не първия етаж като самостоятелна вещ. Освен това, при избрания от съда начин на извършване на делбата чрез разпределение по чл.292 ГПК /отм./ и при поставяне на правото на строеж за първия етаж в дял на лицата, които са го изградили, между страните няма да се породят имуществени претенции във връзка с изграждането на този етаж и по тази причина е без значение паричната оценка на етажа.
И на последно място – основанието по чл.280, ал.2 ГПК само е посочено в касационната жалба, но не е обосновано, поради което следва да се приеме, че то не е реално предявено и съдът не е длъжен да се произнася по него. По всички оплаквания за неправилност на въззивното решение жалбоподателите са формулирали въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, които са разгледани в настоящото определение.
При този изход на делото на ответниците в производството следва да бъдат присъдени сторените разноски пред ВКС – 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.03.2018 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1418 от 17.11.2017 г. по в. гр. д. № 1679/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, X – ти състав.
ОСЪЖДА П. Г. К. и Ф. Д. К., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], № 68, ет.3, офис 1, адв. Е. Ф. К., да заплатят на Д. М. Б., Н. М. Б. и М. М. Г., трите със съдебен адрес [населено място], [улица], адв.Е. П., сумата от 700 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: