4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 29.04.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7696/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1691 от 01.08.2013 г. по гр. д. № 1822/2013 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 1038 от 14.02.2013 г. по гр. д. № 4642/2010 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявен от В. И. Т. и Д. И. Е. срещу Х. Н. М. и Л. К. М. иск за ревандикация на един апартамент, находящ се в [населено място], [улица], с принадлежащите му таванско и зимнично помещения.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците, които поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по иска са изразили становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд приел, че ищците не са доказали наследодателят им И. Д. Г., починал на 27.04.2008 г., да е единствен наследник на основание чл. 8, ал. 4 ЗНсл на Я. К. – преживяла съпруга на първоначалния собственик на имота Л. К.. Съгласно българското законодателство наследяването, кръгът наследници и техният дял от имуществото се установява единствено с удостоверение за наследници. В случая удостоверение за наследници на Я. К. не е представено, а две от представените удостоверения за наследници на починалия собственик са оспорени от ответника М. с твърдение, че посочените в тях лица не са наследници по закон на Л. К. и Я. К.. Освен това съществува несъответствие между оспорените удостоверения, доколкото в това от 01.10.2009 г. са посочени и други лица.
На следващо място въззивният съд приел, че основен и решаващ мотив за съставяне на завещание от 21.11.2004 г., с което Я. К. завещала на ответника Х. М. цялото си имущество, не е, че същият ще се грижи за нея когато има нужда от чужда помощ, в който случай то би било нищожно на основание чл. 42, б. „в” ЗНсл, а, че не желае след нейната смърт той да бъде притесняван от роднините й, които биха търсили част от имуществото й като наследство. Вторият мотив е взет предвид в съвкупност с депозирани по делото свидетелски показания, че завещателката имала Х. като свое собствено дете, че приживе при нея не са идвали нейни роднини, и този мотив е израз на последната й воля да лиши роднините си, които не са се интересували и не са полагали грижи за нея, от правото да получат нейното имущество в наследство. С оглед изложеното въззивният съд заключил, че първият мотив не може да доведе до нищожност на завещанието, което, съобразно заключението на експертизата, е подписано от завещателката.
На последно място въззивният съд приел за неоснователен отводът за наличие на сила на пресъдено нещо, тъй като влязлото в сила решение по гр. д. № 3559/2006 г. на Софийския градски съд е по иск с правно основание чл. 34 ЗС, а настоящото дело е по чл. 108 ЗС, като страните по двете дела са различни. С това решение е отхвърлен иск за делба, предявен от А. И. П. срещу наследодателя на ищците И. Д. Г. и ответника Х. М., по съображения за липса на съсобственост, тъй като единствен собственик на имота е И. Д. Г. в качеството му на наследник на Я. К. по съребрена линия от четвърта степен – син на чичото на наследодателката Д. И. Г. и неин първи братовчед, който изключва наследяването от по-далечния по степен роднина по съребрена линия от пета степен А. П. /ищец по иска по чл. 34 ЗС/ – син на първа братовчедка на Я. К.; прието е също, с оглед клаузата, че Х. М. се задължил да се грижи за завешателката през периода от живота й, когато ще има нужда от грижи и помощ, че завещанието в негова полза е нищожно и той не е придобил собствеността.
В касационната жалба се поддържа, че влязлото в сила решение по гр. д. № 3559/2006 г. на Софийския градски съд се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост и това правно положение неправилно не е съобразено от решаващия съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили четири въпроса във връзка с валидността на завещанието предвид съдържащите се в него два мотива, както и въпросите: допустими ли са свидетелски показания за установяване волята на завещателката към момента на съставяне на завещанието, какво значение имат действителните отношения между завещателка и бенефициер и какво значение имат за действителността или нищожността на завещателния акт; каква е доказателствената сила на официален свидетелствуващ документ, в конкретния случай удостоверение за наследници на Л. Ц. К., следва ли съдът да се съобрази с обвързващата формална и материална доказателствена сила на такъв документ, може ли съдът да изключи обвързващата формална и материална доказателствена сила на такъв документ, ако по отношение на него не е оспорена автентичността му и не е открита процедура по оспорването му; следва ли въззивният съд да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, независимо от тези на първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото доказателства. Във връзка с така поставените въпроси касаторът е приложил съдебни актове.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че на първо място следва да се произнесе по наличието или липсата на сила на пресъдено нещо. Тъй като правото на иск съществува само ако липсва сила на пресъдено нещо, то отводът за пресъдено нещо се свързва с допустимостта на предявения иск. В разглеждания случай касаторите поддържат, че въпросът кому принадлежи правото на собственост е разрешен с влязлото в сила решение по първата фаза на делбеното производство и то обвързва страните по настоящото дело с предмет иск за ревандикация. Последният съдържа две части: установителна и осъдителна, поради което доводът за наличие на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, следва да се прецени във връзка с допустимостта на първата част на ревандикационната претенция. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е нищожен или недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за неговата валидност или допустимост ще се извърши при разглеждане на касационната жалба по същество. Произнасянето по поставените в изложението въпроси е в зависимост от разрешаването на въпроса за допустимостта на обжалвания акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1691 от 01.08.2013 г. по гр. д. № 1822/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за касационното обжалване в размер на 412.38 лева /четиристотин и дванадесет лв. и 38 ст./ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: