Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
София, 11.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 642/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Д. Г. Д. е обжалвал въззивното решение на Б. окръжен съд № 190 от 30.08.2007г. по гр.д. № 11/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Б. окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. С. № 258 от 03.11.2006г. по гр.д. № 21/06г. , с което е отхвърлен предявения осъдителен иск от Д. Г. Д. против Н. К. М. за плащане на сумата 6000лв., дължима по договор за заем.
Благоевградският окръжен съд е приел, че искът е неоснователен, защото не е доказано с допустими доказателства твърдението в исковата за сключен между страните договор за заем. Съдът е посочил, че с оглед цената на договора предвид ограничението па чл.133 ГПК /отм./, сключването му следва да се установи с писмени доказателства , каквито по делото не са събрани. Съдът е разгледал и направеното при условията на евентуалност възражение на ответника за погасяване на иска по давност и е приел, че то също е основателно, тъй като са изтекли повече от пет години от сключването на договора до предявяване на иска при липса на данни за настъпило основание за прекъсване на давността поради признание на длъжника, направено преди изтичането й.
В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на решението, както и за нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът е игнорирал събраните по делото доказателства , в които се съдържа признание на ответника за получаване на сумите по заемните правоотношеня – разписка, бележка от тефтерче и др.
Решението е валидно и допустимо, но по същество е неправилно – постановено е в нарушение на процесуалните правила.
Въз основа на посочените в исковата молба фактически обстоятелства въззивният съд законосъобразно е приел, че основанието на иска е чл. 240 ал.4 ЗЗД, тъй като твърденията са, че исковата сума е била дадена от Д. Г. Д. на ответника Н. К. М. по договор за заем.
При спазване на процесуалните правила и конкретно на разпоредбата на чл.133 б „в” ГПК/отм/ съдът е приел, че за доказването на договора са недопустими свидетелски показания. Забраната на гласните доказателства обаче не изключва установяването на правоотношението освен с договор и с други писмени доказателства. Когато договорът не е сключен в писмена форма, документите, в които се съдържат данни за волеизявленията на двете страни може да не са достатъчни за да разкрият напълно съдържанието на договора и в този случай непълнотата следва да се отстрани както чрез тълкуване на самото волеизявление, така и чрез обсъждане и съпоставяне на обкръжаващите издаването на документите факти. Тези факти следва да бъдат тълкувани в тяхната последователност и във връзка един с друг. В случая съдът не е изпълнил задължението си по чл.188 ГПК /отм./ да обсъди доказателствата, да прецени какви факти установяват те и какво е тяхното правно значение за правоотношенията между страните. Той е изброил доказателствата като е посочил каква информация те не съдържат, но не е ги е обсъдил и не е оценил доказателствената им сила. Съдът не е разграничил също така двете правоотношения с оглед твърдението за сключени отделни договори на всеки един от ищците с ответника. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд независимо от извода му за основателност на възражението за изтекла погасителна давност. В тази част мотивите са непълни , не е посочено кой е началният момент на давността и кога е изтекъл срока, а констатацията за правилност на изводите на районния съд в тази насока е в противоречие с характера на въззивното производство. Съгласно разясненията на т.19 от ТР 1/2000г. въззивният съд е съд по същество, разглежда самия материалноправен спор и трябва да изложи собствени мотиви, а проверката на правилността на първоинстанционното решение е краен резултат от неговата дейност. Освен това възражението за погасителна давност може да прояви действие само по отношение на право, което е възникнало и съдът може да го разгледа само ако установи наличието на субективното право, чиято защита се търси./решение 249/1980г., ВС І г.о. , решение 1574/1996г.,ВС І. г.о. /. Ето защо ВКС не може да провери правилността на извода на въззивния съд за изтекла погасителна давност при допуснато нарушение на процесуалните правила при разглеждането на спора за основателността на претенцията. С оглед на изложеното на основание чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ В. вният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Б. окръжен съд № 190 от 30.08.2007г. по гр.д. № 11/2007г. в частта, в която е отхвърлен иска на Димитър Георгиев Д. и
ВРЪЩА делото на Б. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав по реда на отменения ГПК на основание §2 ал.2 ПЗР ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: