3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 20.05. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1508/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от С. М. И., М. И. И. и Н. С. К. чрез пълномощник адвокат Пл. В., срещу въззивното решение № 1960 от 30.10.2012 г. по в. гр. д. № 2449/2012 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация – ищцата М. Щ. Г., счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1937 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 1380/2010 г. на Варненския районен съд и е признато за установено, че касаторите не са собственици на имот пл. № 494 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование «Д. чешма, Дъбравата и М. рид», а определение № 9096 от 24.06.2012 г., с което ищцата е осъдена да заплати на ответниците 1 200 лева разноски, е отменено.
Ищцата е наследница на бившия собственик Щ. А., като правото на възстановяване на земеделски земи е признато с решение на поземлената комисия № 1191 от 21.01.2005 г. Въззивният съд приел, че правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ползвател по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е обусловен от необходимостта да се защити правото на собственост на поземлен имот, включен в плана на новообразуваните имоти, като се разреши спорът за конкуренция на права и се финализира административната процедура чрез издаване на заповед на кмета или се стигне до изменение на вече издадена заповед по реда на пар. 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
По съществото на спора въззивният съд приел за установено, че в имота, за който е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 76/1977 г., липсва сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като построеното не отговаря на изискванията на чл. 177 от Наредба № 5/1977 г. /отм./. По тази причина Н. Ст. К. не се легитимира за собственица и не е могла да се разпореди с имота, като го дари на касаторите И. с н. а. № 86/2010 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в уточняващата молба към касационната жалба касаторите са поставили на първо място въпроса за допустимостта на постановения съдебен акт. Позовават се на разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК, обосновават теза за недопустимост и от гледна точка вида на предявения иск – отрицателен установителен, и въвеждат довод, че съдът в двете инстанции не е упражнил в пълен обем правомощията си за косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административния акт – реституционното решение, от което ищцата черпи права, с преюдициално значение за гражданскоправния спор.
На следващо място в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен материалноправният въпрос дали изграденото в имота съставлява сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При разрешаването на този въпрос въззивният съд изходил от данните по делото и се позовал на тълкуването на посочената норма, прието с решение № 137 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 343/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., че постройката следва да отговаря на изискванията на строителните правила и норми, установени с Наредба № 5/1977 г. /отм./. За да обосноват допускането на касационното обжалване, касаторите се позовават на ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС и на даденото с него задължително тълкуване, че в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.
С оглед изложеното, налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения материалноправен въпрос. Касационното обжалване следва да се допусне и за проверка по допустимостта на въззивното решение, тъй като произнасянето по отвода за пресъдено нещо е свързано с преценка на доказателствата, която не е предмет на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1960 от 30.10.2012 г. по в. гр. д. № 2449/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 109.88 /сто и девет лв. и 88 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: