Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
гр. София, 01.06..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1165/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на С. Д. С. от гр. М. срещу въззивно решение от 11.12.2007г. по гр.д. № 276/06г. на М. окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”б” ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 10.07.2003г., постановено по гр.д. № 896/98г. на М. районен съд, с което по иска на П. Х. Д. против С. Д. С. и С. Д. С. по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ е признато за установено, че при заснемането на кадастралния план, служещ като основа при изготвяне на действащия регулационен план на гр. М., кв.”М”, одобрен през 1994г., е допусната грешка, вследствие на което неправилно е нанесена границата между имот пл. № 4* и имот пл. № 4* в кв.56, като 108 кв.м., обозначени в зелен цвят на скицата на вещото лице, неразделна част от решението, вместо към първия, са заснети неправилно към втория имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за кв.”М” съществуват три регулационни плана – от 1927г., 1986г. и 1994г., като вторият план не е прилаган, при изготвяне на действащия регулационен план от 1994г. е използван като основа кадастралният план от 1978г. През 1985-1986г. е направена сега съществуващата ограда от мрежа и в една част с бетонова основа между имот пл. № 4* собственост на ищеца, и имот пл. № 4* собственост на ответниците, а преди това между двата имота е съществувала естествена ограда от тръни и плет. От заключението на вещото лице – техническа експертиза е установено, че съществуващата ограда между имотите съвпада с оградната линия по протокол от 1929г. и че е налице несъвпадане на регулационните линии между двата имота по първия и сега действащия план като несъвпадащата част включва 108 кв.м. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че регулационните линии, очертаващи границите на двата имота по плана от 1927г., са се трансформирали в имотни граници, което обстоятелство е следвало да намери отражение и при заснемането на кадастралния план от 1978г., служещ като основа на действащия регулационен план. Доколкото при кадастралното заснемане през 1978г. материализираната разделителна граница между двата имота е била във вида към настоящия момент и е отразена неточно, предявеният иск е приет за основателен.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касатора, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като с представената по делото скица от 02.10.2006г. на службата по кадастъра е установено, че границата между двата имота е нанесена там, където ищецът твърди, че трябва да се намира и че поради това правният интерес на същия от водене на настоящото дело е отпаднал, не са основателни. Във връзка с тях следва да се отбележи, че предмет на спора по чл. 32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./, респ. чл.53, ал.3 ЗКИР е наличието на материализирана разделителна граница между имоти, която е отразена неточно в кадастралната основа на устройствения план, т.е. предметът на иска е спорно материално право на собственост към един минал момент – на влизане в сила на кадастралния план, поради което представената при повторното разглеждане на делото от въззивния съд скица е неотносима към делото и същият не е допуснал процесуално нарушение като не я е обсъдил.
Неоснователно е и оплакването, че решаващият съд е допуснал нарушение на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ като е отказал да спре производството по настоящото дело, до приключване на гр.д. № 139/98г., образувано по предявен от касатора против ищеца по настоящото дело и трето лице иск по чл.108 ЗС за предаване владението на 100 кв.м. от парцел ****. Действително, че когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, същият се решава предварително по съдебен ред – чл.32, ал.1, т.2, изр.3 ЗТСУ/отм./, но в тази хипотеза законът има предвид именно спорът предмет на настоящото производство, който е преюдициален на спора по чл.108 ЗС, а не обратното. Ето защо въззивният съд правилно е отказал да спре производството по настоящото дело до приключване на гр.д. № 139/98г., тъй като предпоставките за това не са били налице. Липсва и несъответствие на фактическите изводи на въззивния съд на установеното от събрания по делото доказателствен материал, дължащо се на допуснати грешки при формиране вътрешното му убеждение при прилагане логически, опитни или научни правила, поради което и направеното оплакване за необоснованост на постановеното решение е неоснователно.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение от 11.12.2007г. по гр.д. № 276/06г. на М. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: