О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 05.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 44 /2008 година
Постъпила е молба от М. Т. Н. за отмяна на присъдената й държавна такса и да се разпореди спиране на изпълнението.
По искането, съдът намира следното:
Молбата е неоснователна:
Издаден е изпълнителен лист от 18.03.2009г. по първоинстанционното гр.д.№ 473/1997г. на СГС, изпратен до НАП за събиране на сумата 2 499,78 лв. и 5 лв. по чл. 11 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани по ГПК съставляващи държавни такси за производството по делото, приключило с постановяване на решение № 1513/08 от 09.01.2009г. по настоящото гр.д.№ 44/2009г. на ВКС V тр.о. С него е оставено в сила решение № 91 от 28.03.2007г., постановено по гр.д.№ 1314/2004г. на Софийски апелативен съд, което е прието, че отношенията между ищцата и ответната фирма са уредени съобразно действащата към момента на възникването им Наредба за българските граждани, които работят в други държави чрез посредничеството на български фирми или организации, приета с ПМС № 39 от 28.04.1990 г., /обн., ДВ, бр. 38 от 11.05.1990 г./. Тази наредба, сключеният въз основа на нея договор е за посредническа услуга и клаузите на Спогодбата между България и А. не предвиждат възникване на трудовите отношения между българската организация и специалиста, а възникване на трудови отношения между български специалист и организацията, в която е изпратен за престира труда си, т.е. с работодателя от чужбина. ВКС е възприел изводът на въззивната инстанция, че няма сключен трудов договор между страните по смисъла на чл. 67 от КТ, въззивният съд, поради което въззивното решение е потвърдено изцяло, включително и в частта му за дължимата от ищцата държавна такса по гражданския иск, предявен на основание договор за посредничество за работа в чужбина. Това решение е влязло в сила и е задължително за съда и страните. Предвид изложеното, присъдената държавна такса е дължима от ищцата и няма основание за отмяната й и за спиране на производството по събирането й. Представеното от молителката определение от 16.02.1997г. по ч гр.д.№ 529/1996 г. не променя този извод. То е касаело квалификацията на предявения иск още на фаза искова молба и не урежда окончателно отношенията между страните и въпроса за дължимостта на държавна такса от ищцата.
По изложените съображения молбата е неоснователна и ще се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. Н. за отмяна на присъдената държавна такса, за която е издаден изпълнителен лист от 18.03.2009г. по първоинстанционното гр.д.№ 473/1997г. на СГС и за спиране на производството по събирането й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: