3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 30
гр. София, 30.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 януари , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3049/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Д. К. и С. И. К. срещу решение № 767 от 22.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4477/2012 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 05.07.2012 г. по гр.д. № 3050/2012 г. на СГС, ГК, 13 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от по 55 000 лева до пълнопредявените размери от по 75 000 лева за всеки един от ищците. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото са били подадени въззивни жалби от страните само относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди претендирани на основание чл.226 КЗ, то с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд са установени със сила на пресъдено нещо основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил причинил виновно ПТП в резултат, на което е починала дъщерята на ищците Р. С. И.-р. 1989 г.. Съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания на двамата родители от смъртта на дъщеря им му в размер на 100 000 лева на всеки един от тях, като е отчел доброволното плащане на сумите от по 45 000 лева от страна на застрахователя по задължителната застраховка на отговорността виновния водач на МПС за настъпване на ПТП с последица смъртта на пострадалата .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и по специално за това следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия , чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и постановените по реда на чл.290 ГПК: Р №1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/11 на ІІ т.о. на ВКС, Р №83 от 06.07.2009 г. на ВКС по т.д. №795/2008 г. на ІІ т.о. .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано разминаване със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, както и посочените от касатора постановени по реда на чл.290 ГПК: Р №1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/11 на ІІ т.о. на ВКС, Р №83 от 06.07.2009 г. на ВКС по т.д. №795/2008 г. на ІІ т.о и служебно известното на съда Р №95/24.10.12 г. по т.д. № 916/ 2011 г. , което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№ 767 от 22.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4477/2012 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 05.07.2012 г. по гр.д. № 3050/2012 г. на СГС, ГК, 13 с-в в частта, с която е отхвърлен искът срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от по 55 000 лева до пълнопредявените размери от по 75 000 лева за всеки един от ищците
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.