Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
гр.София, 10.04.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на втори април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1701/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на РКС „Ч”, гр. Б. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 272 от 24.01.2008 г. по гр.д. № 550/ 2007 г. С обжалваното решение е обезсилено решение на Бургаски районен съд от 22.08.2005 г. по гр.д. № 842/ 2004 г и е прекратено производството по иска с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.), предявен от жалбоподателя против П. „К”, гр. Б..
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК, тъй като при постановяването му въззивният съд не се е съобразил с дадените задължителни указания на ВКС при първото касационно разглеждане на делото. Според касатора след като касационната инстанция е разгледала спора по същество и е дала указания това да стори и въззивната инстанция, при второто въззивно разглеждане на делото съдът нямал право да преценява допустимостта на иска. Излага и доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд, че липсвал правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Счита, че този интерес следва от обстоятелството, че владее имота и че би могъл да го придобие по давност. Оспорва и изводът на предходната инстанция, че не е доказано правоприемство между ОКС – Б. и РКС „Ч”. Според касатора за този факт са представени достатъчно писмени доказателства. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да бъде постановено ново решение, с което иска да бъде уважен.
Ответникът по касация П. „К” оспорва жалбата. Счита, че въззивният съд е съобразил задължителните указания на касационната инстанция, които се състояли в това предявеният иск да бъде квалифициран като отрицателен установителен иск за собственост. Това било изпълнено при второто въззивно разглеждане на спора, но въззивният съд не бил длъжен да приеме предявеният иск за допустим – той сам и суверенно трябвало да провери допустимостта на претенцията. Изводът, че липсва правен интерес за предявяване на претенцията, поради което искът е недопустим, според ответникът по касация е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Изложени са и доводи, че от доказателствата по делото не следва нито касаторът да е правоприемник на ОКС – Б. , нито че ОКС Б. е бил собственик на спорния имот. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима и за основателна.
Делото е образувано по иск на РКС „Ч” против П. „К” за установяване на право на собственост върху автосервиз, изграден в неурегулиран поземлен имот № 1* масив 1 по картата на землището на кв. Крайморие – Б. Първоинстанционният Бургаски районен съд е отхвърлил този иск, приемайки че ищецът не е доказал правото си на собственост върху имота. Бургаски окръжен съд, разглеждайки спора като въззивна инстанция по жалба на РКС „Ч”, се е съгласил с мотивите на първата инстанция и е оставил нейното решение в сила.
По касационна жалба на РКС „Ч” е било образувано гр.д. № 812/ 2006 г. на ВКС, ІV-а г.о., приключило с решение № 936 от 03.07.2007 г. С цитираното решение е отменен съдебният акт на Бургаският окръжен съд, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, с дадени задължителни указания. Тези указания се състоят в това, че предявеният иск следва да се разгледа като отрицателен установителен – а именно, че е ответната кооперация не е собственик на процесния имот.казано е също при новото разглеждане на спора да бъде съобразено, че ответникът носи доказателствената тежест за установяване на правото си на собственост върху спорната вещ.
При това положение при новото разглеждане на делото въззивният съд не е имал право да преценява дали предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Съгласно чл.218з ал.1 изр.2 от ГПК (отм.), указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. След като в отменителното решение на ВКС изрично е посочено, че е предявен допустим иск, въззивната инстанция е длъжна да се съобрази с тези указания. Постановеното решение в разрез с дадените указания е незаконосъобразно и подлежи на отмяна само на това основание.
Следва да се отбележи, че идентичен извод трябва да бъде направен дори ако в отменителното решение ВКС не беше направил изрична констатация за допустимост на иска. Това е така, защото за валидността и допустимостта на решението на въззивния съд ВКС следи служебно, дори и без да са направени доводи в тази насока от страните (т.10 от ТР № 1 от 2001 г на ОСГК на ВКС). Щом като спорът е разгледан по същество, това означава, че при извършената служебна проверка съставът на ВКС, който го е решил, не е установил обжалваното пред него въззивно решение да е недопустимо. А това означава, че служебно е установена допустимостта на предявения иск, тъй като ако той е бил недопустим, то би било недопустимо и постановеното по него въззивно решение. В този случай ВКС е задължен служебно да обезсили решението и да прекрати производството по иска. Както вече бе отбелязано, настоящата хипотеза не е такава, поради което не е възможно съдът, на който делото е върнато от ВКС за ново разглеждане да проверява допустимостта на иска и да приема, че същият не е допустим.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като с оглед обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл по същество, не е възможно такова произнасяне да има и от касационната инстанция. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да реши спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Бургаски окръжен съд № 272 от 24.01.2008 г. по гр.д. № 550/ 2007 г.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане по същество от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: