Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
гр.София, 07.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №30 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Д. и М. А. Д., двамата от гр. В., срещу решение от 31.10.2007г. по гр.д. №711/2007г. на Окръжен съд – Враца, с което след като е отменено решение от 15.06.2007г. по гр.д. №1711/2006г. на Районен съд – Враца, е отхвърлен предявения от тях срещу М. Н. М. и В. Б. Г., двамата от гр. В., иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответниците по жалбата М. Н. М. и В. Б. Г. оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от Х. И. Д. и М. А. Д. срещу М. Н. М. и В. Б. Г. негаторен иск – за преустановяване неоснователните си действия, изразяващи се в създаване на пречки за ищците да упражняват правото си на ползване върху реална част от 73кв.м. от урегулиран поземлен имот в гр. В., учредено с н.а. №13/1968г. при посочени в него граници за реално ползване, като същевременно преместят и премахнат всички техни предмети, поставени на това място; да не създават пречки ищците да си отворят входна врата /порта/ от към ул.”Ц”, съгласно цитирания нотариален акт и да преместят на достатъчно и безопасно разстояние кучешка къщичка, заедно с кучето, за да не ограничават и пречат за свободно преминаване и движение.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че притежават ограниченото вещно право на ползване, за чиято защита претендират.
Решението е неправилно.
Установено е, че с н.а. №13/1968г. Ирина К. К. е учредила възмездно право на строеж в полза на съпрузите Х. И. Д. и М. А. Д. върху 200кв.м. от собствения си парцел **** – 1150 в кв.37 по плана на гр. В., с площ 340кв.м., за надстрояване на един самостоятелен апартамент като втори етаж върху съществуващата в парцела собствена на К. масивна жилищна сграда, като застроената площ на апартамента е уговорено да бъде 127кв.м., както и да построи гараж.говорено е, че Д. получават и право на ползване на реална част от парцела с площ от 73кв.м. от към северозапад с описани съседи.говорено е отварянето на отделен вход за втори и трети етаж, различен от съществуващите два на първия етаж, отваряне на входна врата на оградата от към улица”Ц” от ищците, право на преминаване до входовете и за ползване на целия парцел ****т всички собственици на етажи. Със същия нотариален акт е К. е учредила безвъзмезно право на строеж на дъщеря си В. М. и зет си Н. М. правото на строеж върху 150кв.м. от имота, за надстрояване на трети етаж със застроена площ 127кв.м. като самостоятелен апартамент върху съществуващата жилищна сграда и гараж със застроена площ 23кв.м. в парцела. На приобретателите на правото на строеж е прехвърлена собствеността върху две мазета от къщата, като на ищците е продадено, а на другите приобретатели на правото на строеж е прехвърлена безвъзмездно.говорени са задълженията на страните във връзка с реализиране на строителните и укрепващи работи. С оглед наличието на спор по уговорките в договора относно правото на ползване върху земята, съдът е следвало да извърши тълкуването на договора. При тълкуването въззивният съд правилно е приложил правилата на тълкуването на договора – чл.20 от ЗЗД и правилно е приел, че уговорките касаят правото на ползване, което се инкорпорира в учреденото право на строеж. С оглед на установения точен смисъл на уговорките за правото на ползване, включени в съдържанието на договора за учредяване на право на строеж, въззивният съд правилно е приел за неоснователни доводите на ищците, че с договора им е учредено ограничено вещно право на ползване върху земята.
При тези правилни фактически изводи въззивният съд е направил неправилни изводи от правна страна, приемайки, че ищците не са доказали материалноправната си легитимация по предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, след като не притежават ограничено вещно право на ползване, а притежават право на ползване като инкорпорирано в учреденото им право на строеж.
Вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата. Вещното право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда действие и спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на собствеността върху постройката, респ. върху самостоятелни обекти в нея, не може да се осъществи без известно използване и на мястото около нея в поземления имот, в който тя е застроена. Поради това чл.64 от ЗС предвижда, че собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на сградата според нейното предназначение /да складира строителни материали върху мястото и да го използва като строителна площадка през време на строежа, да го използва при ремонт на постройката, да преминава през това място, да прекара през него водопровод, канализация, тръби за отопление и др., както и да го използва като дворно място за домакински нужди, за отдих, за засаждане на декоративни цветя и др./. Ползването от мястото извън сградата, за нуждите на нормалното използване на постройката, респ. обектите в нея в режим на етажна собственост, е необходим акцесориум към основните елементи на вещното право на строеж. Поради акцесорния му характер суперфициарният собственик може да защити правото си да се ползва от земята с негаторен иск. Неправилно в атакуваното решение е прието, че ищците имат друг път на защита – с иска по чл.64 от ЗС. Искът на собственика на постройката върху чужда земя за използването й, доколкото това е необходимо за използването на постройката, е предоставен на суперфициарния собственик при спор за ползването на земята със собственика на земята. В случая по делото няма твърдения и данни ответниците да са собственици на земята. Твърденията в исковата молба са, че ответниците живеят и ползват първия етаж – апартамент от жилищната сграда в имота.
С оглед изложеното неправилно въззивният съд е приел, че ищците не са материалноправно легитимирани по иска с правно основание чл.109 ЗС.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да обсъди и прецени становищата и доводите на страните, допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици, включително дали релевираното в исковата молба поведение на ответниците съставлява неоснователно действие или създадено състояние, което пречи на ищците да упражняват правото да ползват поземления имот като суперфициарни собственици.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 31.10.2007г. по гр.д. №711/2007г. на Окръжен съд – Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: