О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 07.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 91 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1661 от 10.07.17 г. по гр. д. № 899/2017 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 7900 от 31.10.16 г. по гр.д.№ 16019/14 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Съюза на архитектите в България иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците И. А. Б., А. А. Б., М. А. Б., С. В. Ч. и А. Х. Б., че не са собственици на 4/48 ид. ч. от имот с пл. № 22, кв. 550, м. „Ц.“, представляващ дворно място от 1795 кв. м., попадащо върху част от имот с идентификатор 68134.106.42 от 2575 кв. м., както и от построената в него къща със застроена площ 297,91 кв. м., част от сграда с идентификатор 68134.106.42.1.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с допустим иск, тъй като ищецът заявява собствени права върху спорните имоти, които ответниците оспорват. Процесуалната си легитимация ищецът обосновава с твърдението, че имотите били отчуждени при действието на ЗПИНМ /отм./ и З. /отм./ и предоставени му за реализиране на мероприятие, което било осъществено, поради което неправилно е възстановена собствеността върху съответните идеални части от тях на ответниците. Съдът е счел за безспорно установена фактическата обстановка по делото и по отношение на нея препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Констатирал, че основният спорен въпрос между страните се свежда до това осъществили ли са се предпоставките на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за възстановяване на отчуждените от наследодателите на ответниците имоти. Обосновал е, че постановеното в реституционното производство решение е непротивопоставимо на ищеца и по отношение на това решение е допустим косвен съдебен контрол. Позовавайки се на чл. 55а от ЗПИНМ /отм./, респективно чл. 64, вр. с чл. 63 З. /отм./, е посочил, че процесният имот е отчужден в полза на държавата, а на Съюза на архитектите в България е отстъпено само правото на строеж за реализиране на мероприятието, за което е имотът е отчужден. Обществената организация не е придобила собствеността върху земята и съществуващата към момента на отчуждаването й сграда и след като те са станали държавна собственост законосъобразно са върнати на наследниците на отчуждените собственици. За да отговори на въпроса дали към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ сградата е съществувала и мероприятието, за което е отчужден имотът, е реализирано, съдът съобразил разясненията, дадени с т. А1 на ТР № 1/1995г. на ОСГК на ВС относно приложението на ЗВСВОНИ, според които необходимо и достатъчно условие за осъществяване на реституцията е отнетите имоти да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са отчуждени, независимо от извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение. При извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което имотът е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на съществувалата към момента на одържавяването част. Отбелязал е, че от съществено значение е към момента на влизане в сила на реституционния закон дали съществуват основните и ограждащи стени на отчуждения обект и дали вследствие на извършено надстрояване и пристрояване обектът е реално присъединен към новоизградения такъв, респективно дали отделянето му от него ще доведе до съществено увреждане на последния. Посочил е, че посредством изграждането на стоманобетонни плочи и надзиждане на втори етаж с изграждане на нов покрив не възниква нов обект на правото на собственост, доколкото основните, носещите и ограждащи стени са запазени. Присъединяване по смисъла на чл. 97 ЗС при пристрояване на сграда би било налице ако старата сграда е функционално свързана с новопостроена самостоятелна сграда ако при отделянето й съществено би се повредил новосъздаденият обект. Съотнасяйки изложеното към конкретния случай съдът е приел, че процесната сграда е запазена във вида и квадратурата, в която е била отчуждена, като към нея е пристроена нова сграда, функционално свързана с нея. Извършеното издигане на различни елементи и нова покривна конструкция не променяли този извод. Не се установило отделянето на пристройката, която е със самостоятелни входове, да не може да се извърши без същественото й повреждане. Като резултат въззивният съд е приел за установени всички предпоставки, предвидени в нормата на чл. 1, ал.1 ЗВСВНОИ за възстановяване на имотите в полза на ответниците.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Съюза на архитектите в България. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно приел, че са налице предпоставките на чл.1, ал. 1 ЗВСВНОИ, тъй като не изследвал въпроса дали мероприятието, за което имотът е отчужден, фактически е било започнато към момента на влизане в сила на закона, което изискване е въведено кумулативно. В тази връзка счита за погрешно позоваването на ТР 1/95г., относимо към друг реституционен закон – ЗВСВОНИ, предвиждащ различен фактически състав за възстановяване на имотите. Обосновава довод за недопустимост на реституцията на реална част от парцел, който е изцяло застроен в изпълнение на мероприятието, за което отчужден, тъй като законът не предвижда възможност за възникване на съсобственост между отчуждените собственици и собствениците на невъзстановената част от регулационно обособения нов имот. Сочи, че неправилно съдът не е преценил съотношението между разпоредбите на чл. 97 ЗС и чл. 1, ал.1 ЗВСНОИ, която се явява специална. Счита за необоснован извода на съда за неприложимост на чл. 97 ЗС, след като не било установено по делото, с оглед вида на извършеното строителство, коя е главна и коя присъединена вещ. Жалбоподателят твърди, че съдът допуснал процесуални нарушения, като не извършил косвен съдебен контрол по отношение на реституционното решение, не обсъдил оплакванията във въззивната жалба, не изследвал задълбочено въпросите дали е извършено мероприятието, за което е отчужден имотът и дали сградата съществува във вида, в който е била при отчуждаването и не взел предвид събраните писмени доказателства и приетите заключения на СТЕ.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, редакция преди измененията с ДВ бр.86/2017 г., по въпросите:
1. Допустимо ли е при преценка на кумулативните предпоставки за реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. да се прилагат по аналогия разрешенията на ТР № 1/95г. на ОСГК на ВС по въпроси, свързани с предпоставките на реституция по друг самостоятелен реституционен закон – ЗВСОНИ. 2. Следва ли съдът да извърши самостоятелна преценка на предпоставките за реституция по чл. 1, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., с оглед мероприятието, за което имотът е отреден и обхвата, в който е осъществено. 3. Има ли правно значение по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. фактическото състояние на имота, чиято реституция е заявена, както и наличието на връзка между фактическото състояние на имота и благоустройственото мероприятие, за което е отчужден. 4. Какво е съдържанието на понятието „мероприятие, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало“ по смисъла на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др.
5. Какви са законовите или фактически критерии за преценка дали „мероприятие, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало“, като предпоставка за реституция.
6. Налице ли е пречка за реституция по чл.1, ал.1 от закона при реализирано право на строеж /за пристрояване/ на отчужден застроен имот в обхвата на мероприятието, за което е отреден.
7. Подлежи ли изцяло на възстановяване правото на собственост върху отчужден застроен имот – върху дворното място и сградата, когато: дворното място фактически е застроено след отчуждаването с новоизградената пристройка, както и чрез изградени подходи към нея, в изпълнение на мероприятието, за което е отредено, и няма характеристиката на самостоятелен обект на правото на собственост – регулационно и кадастрално; сградата фактически не съществува във вида, в който е била отчуждена, поради съществена промяна на основни конструктивни елементи, надстрояване, изграждане на нова покривна конструкция, пристрояване на новоизградена сграда, при конструктивна свързаност с новата сграда, което строителство е извършено в изпълнение на мероприятието, за което е отреден имотът.
8. Допустима ли е отмяна на отчуждаване и възстановяване на собственост върху реална част от парцел на основание чл. 1, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. 9. Следва ли разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗВСВНОИ да се тълкува във вр. с чл. 1, ал. 2 и ал. 3, в които хипотези законът изисква отчужденото дворно място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. 10. Следва ли да се тълкува разпоредбата и с оглед целта на реституционния закон и съдебната практика по въпроса, че ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. не предвижда начин на възникване на съсобственост по смисъла на чл. 77 ЗС.
11. Какво е съотношението между общата разпоредба на чл.97 ЗС и специалната разпоредба на чл. 1, ал.1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. при изследване на специалната предпоставка за реституция – „ мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически да е започнало“. 12. Следва ли съдът да мотивира решението си при спазване на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, когато препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. 13. Следва ли съдът да осъществи косвен съдебен контрол на реституционно решение на административен съд, при въведено възражение в исковото производство по спор за собственост за материална незаконосъобразност на акта на реституция.
Позовава се на решение № 262 от 22.12.2014 г. по гр. д. № 1155/2014 г. на ВКС, I г.о., решение № 222/20.06.2012 г. по гр. д. № 44/2012 г. на I г.о., решение № 102/25.11.2016 г. по гр. д. № 1055/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 186/02.07.2015 г. по гр. д. № 4465/2014 г. на ВКС, IVг.о., т. 4 от ТР № 6/10.05.2006г. по т. д. № 6/2005г. на ОСГТК на ВКС и решение № 225/27.06.2012г. по гр. д. № 1000/2011г. на ВКС, I г.о
Ответникът И. А. Б. изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, алтернативно за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците А. А. Б., М. А. Б., С. В. Ч. и А. Х. Б. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не съществува ограничение за осъществяване на касационен контрол с оглед цената на иска.
Поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси се свеждат до следното – 1. Може ли при преценка на основанието за реституция по чл. 1, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ и др. да се използват критериите, посочени в ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС и 2. Налице ли е основанието за реституция на чл.1, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ и др. по отношение на дворно място, част от което е застроено с отчуждената сграда, а в другата част се намира пристройка, изградена в изпълнение на предвиденото по плана мероприятие и по отношение на която реституция не е постановявана поради приемане, че тя има самостоятелен характер. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не дава отговор на тези въпроси, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в приложимата редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г. Въпросите обаче са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По процесуалноправните въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивният съд е изложил свои собствени мотиви и е осъществил косвен съдебен контрол върху акта за реституция, съобразно посочената от жалбоподателя практика на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1661 от 10.07.17 г. по гр. д. № 899/2017г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1340 лв. и в същия срок да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: