Решение №304 от по гр. дело №2484/2484 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 304
 
                                             гр.София, 18.03.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2484 по описа на І г.о.  за 2008 год.
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Ф. Р., Е. Ф. Р. и С. Ф. Д. , тримата от гр. Р., против решението от 14.03.2008г., постановено по в.гр.д. №4/2008г. на Разградски окръжен съд, с което след частична отмяна на решението от 16.10.2007г. по гр.д. №375/2007г. на Разградски районен съд в частта, с която са определени правата на съделителите, е допусната делбата при равни права на съделителите Й. Ф. Р., Е. Ф. Р. , С. Ф. Д. и М. Р. Х.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Р. Х. и третото лице-помагач Л. К. К. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С първоинстанционното решение е допусната делба на УПИ ХХ-315 от кв.19 по плана на с. С., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда и маза между съделителите Й. Ф. Р., Е. Ф. Р. , С. Ф. Д. и М. Р. Х. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е допуснато делбата да се извърши при равни права на съделителите.
Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е единствената вещ, изчерпваща наследството, поради което актът на разпореждане – дарение, до размер на 1/4ид.част – идеалната част, която съответства на наследствения дял на разпоредилия се наследник М, съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получила. С делбения имот се изчерпва наследството, поради което е прието, че разпореждането с него до размер на притежаваните права от съделителката е противопоставимо по отношение на останалите съделитиле и не намира приложение чл.76 от ЗН, а приобретателят Л. К. е придобил собствеността върху 1/4ид.част от имота. За останалата 1/4ид.част разпоредителната сделка не е произвела вещно-прехвърлително действие.
Въззивният съд е приел, че при прехвърляне на права върху делбеното имущество на трети лица след предявяване на иска за делба, намират приложение общите правила на чл.121, ал.2 от ГПК/отм./ и чл.178 от ГПК/отм./: приобретателят може да встъпи в делото като подпомагаща страна, а при съгласие и на всички съделители приобретателят може да замести прехвърлителя в делбеното производство.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и с ТР №1 от 2004г. на ОСГК на ВКС по въпросът за възможността за предявяване на възражение за относителна недействителност по чл.76 от ЗН, както и по въпроса намира ли приложение разпоредбата на чл.121 от ГПК/отм./ в делбеното производство с оглед регламентираната в чл.75, ал.2 от ЗН нищожност на делбата при неучастие на съсобственик.
В настоящия случай първият от релевираните въпроси – за приложението на чл.76 от ЗН, е разрешен от въззивния съд в съответствие с указанията, дадени с ТР №1 от 2004г. на ОСГК на ВКС, че актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл.212 от ЗЗД. По втория от релевираните от касаторите въпроси – за приложението на разпоредбата на чл.121 от ГПК/отм./ във фазата по допускане на делбата с оглед разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗН, е налице основание за допускане на касационното обжалване на решението, с оглед съдебната практика, на която има позоваване във въззивното решение, установяваща, че производството по допускане на делбата продължава в лицето на съделителя, прехвърлил правата си на трето лице и по-новата съдебната практика, изразена в Решение № 818 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 399/2004 г., I г. о., с което е прието, че в делбата следва да участват действителните участници в имуществената общност, макар да е налице придобиване на права след предявяване на иска, което е основание за допускане до касационно обжалване на касационното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.03.2008г., постановено по в.гр.д. №4/2008г. на Разградски окръжен съд, по касационна жалба на Й. Ф. Р., Е. Ф. Р. и С. Ф. Д.
УКАЗВА на касаторите Й. Ф. Р., Е. Ф. Р. и С. Ф. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 50лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top