Решение №305 от по нак. дело №545/545 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305

                                   гр.София, 14.04.2009 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:                       
Председател:  Добрила Василева
                                                                  Членове:  Гълъбина Генчева
                                                                                       Ерик Василев

като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 477 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 432 от 27.06.2008 г., по гр.д. № 1271/2007 г., на Окръжен съд – Б. , е отменено решението от 11.07.2007 г., по гр.д. № 1176/2004 г., на Районен съд – гр. Р. и е отхвърлен предявеният от Г. Б. К. (починал в хода на производството и заместен от наследниците му Р. Г. К. и Б. Г. К.) и М. Л. К. срещу В. М. К., иск за признаване право на собственост върху УПИ ХІ в кв.63 по плана на с. Д., община Р., при съседи: от три страни път, УПИ VІІ и УПИ VІІІ, както и върху УПИ ХІІ в кв.63 по плана на с. Д., община Р., при съседи: от две страни път, УПИ ІХ, УПИ Х и УПИ ХІІІ, на основание покупко-продажба и давност. С решението си съдът е приел, че ищците не са доказали по несъмнен начин правото си на собственост върху имотите, а сключените договори за покупко-продажба с ликвидационния съвет на ТКЗС, от които ищците черпят права, противоречат на закона, тъй като те не са лица, които имат право да придобият по облекчен ред, без провеждане на търг, собствеността върху прилежащата земя – част от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
За да отхвърли изцяло предявения иск, съдът е приел също, че сключените от ликвидационния съвет договори за покупко-продажба на прилежащата земя, към продадени по-рано на търг сгради на трудовокооперативното земеделско стопанство, са нищожни, но извършения въз основа на тях въвод във владение установява началния момент на упражняване на фактическа власт – от 02.12.1994 г. Въззивният съд се е позовал както на показанията на свидетелите, така и на подадената искова молба от ответника за обявяване нищожност на договорите за покупка на прилежащите терени, от които е формирал крайния извод, че до предявяване на исковата молба през месец декември 2004 г., владението не е било спокойно и несъмнено, поради което за ищците не възниква право на собственост на основание давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Л. К., която поддържа, че съдът не е приложил точно закона по съществен материалноправен въпрос, свързан с института на придобивната давност. Твърди се, че поставения за разглеждане конкретен правен спор има значение за уеднаквяване на съдебната практика, в случаите на оспорване валидността на съответния придобивен способ за придобиване право на собственост върху прилежаща земя, когато вече е прехвърлена собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на трето лице.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Б. , по гр.д. № 1271/2007 г. Разрешеният съществен материалноправен въпрос за придобиването право на собственост върху прилежаща земя към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание давностно владение, когато не е спазена необходимата форма за придобиването й чрез правна сделка, не е разрешен еднозначно от съдилищата. Произнасянето по конкретния правен спор ще допринесе за точното и еднакво прилагане на материалния закон – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият съществен въпрос, свързан пряко с прилагането на института на придобивната давност, е дали всички действия на извънсъдебно оспорване на правата върху имотите водят до смущаване на владението и са пречка за придобиване право на собственост от владелците – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 432 от 27.06.2008 г., по гр.д. № 1271/2007 г., на Окръжен съд – Б. .
УКАЗВА на касатора М. Л. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева и в същия срок да представи вносния документ, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

ЧЛЕНОВЕ:

2.

Scroll to Top