Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
София, 29.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 392/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение от 26.11.2007 г. по гр.д. № 575/ 2007 г. на Ш. окръжен съд ответникът “С” ООД гр. Ш. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца Ж. И. Г. владението на собствения му гараж № 1, намиращ се в жилищната сграда, построена в УПИ- ХХІІ- 2883 от кв. 161 по плана на гр. Ш., както и да му заплати разноски в размер на 111, 32 лв.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за недопустимост на иска, а по същество поддържа, че ищецът не е собственик на претендирания обект съгласно разпределението на гаражите по архитектурен проект. Твърди, че гаражът е придобит от трето лице преди предявяване на исковата молба. Моли за отмяна на решението и прекратяване на делото или отхвърляне на иска.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С нот.акт № 121/ 1999 г. ищецът е придобил апартамент, гараж и избено помещение в жилищна сграда, построена от ответника. Според твърденията в исковата молба ответникът предал на ищеца апартамента и избеното помещение, но отказвал да му предаде владението на гаража. За да уважи иска въззивният съд е приел, че според представения нотариален акт ищецът се легитимира като собственик на гараж № 1 с площ 16, 12 кв.м., при съседи- от изток- двор, от запад- магазин, от север- проход, от юг- гараж № 2, отгоре- етаж І, отдолу- гараж, както и че гаражът се владее без основание от ответника.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
Първото оплакване за недопустимост на исковата молба поради липсата на правен интерес и съществуването на друг ред за получаване владението на гаража е неоснователно. Винаги съществува правен интерес от предявяването на осъдителен иск по чл.108 ЗС, когато имотът не се владее от собственика. За разлика от установителния иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК при ревандикационния иск наличието на правен интерес не е предвидено като положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска, тъй като собственикът може да търси вещта от всяко трето лице, което я владее без основание.
Неоснователно е и становището, че ищецът не се легитимира като собственик на гараж № 1, намиращ се на ниво под първия етаж на сградата, тъй като според архитектурния проект той бил собственик на гараж в подземния етаж на кота – 3 м., на който съответства гараж № 6*ъззивният съд правилно е посочил, че относно индивидуализацията на гаража следва се изхожда от описанието на неговите граници според нотариалния акт, с който обектът е закупен, а не според предвижданията по архитектурния план. Същественото обстоятелство относно местонахождението на гаража е това, че като граница над него е посочен първи жилищен етаж, а под него- друг гараж- т.е. гараж в подземния етаж на сградата на кота – 3 м. Това показва че спорният обект не се намира в подземния етаж, а на етажа над него, така както е описан и в нотариалния акт. Заключението на вещото лице в противния смисъл не почива на доказателствата за правото на собственост, а на архитектурния проект и дадената по него номерация на гаражите, която обаче не е възпроизведена в нотариалните актове и гаражите са продадени по друга последователност.
Неоснователно е и възражението, че ответникът не владее имота и следователно не дължи предаването му на ищеца. От показанията на разпитания свидетел А е установено, че от построяването на гаража той се ползва от ответника, който държи ключовете и не го е предал на новия собственик- ищеца. При тези данни и с оглед становището на ответника по предявения иск въззивният съд правилно и обосновано е приел, че ответникът продължава да владее имота и дължи предаването му на лицето, на което го е прехвърлил с нотариалния акт. За първи път в касационната жалба се навежда и доводът, че още преди предявяване на иска гаражът е прехвърлен на трето, неучастващо в делото лице. Освен че въвеждането на такова възражение за първи път пред касационната инстанция е недопустимо, тъй като то не може на настоящия етап да бъде проверявано, то не би могло да доведе до отхвърляне на иска, тъй като е без значение за кого държи имота ответникът- за себе си или за трето лице.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26.11.2007 г., постановено по гр.д. № 575/ 2007 г. по описа на Ш. окръжен съд.
ОСЪЖДА “С“ ООД гр. Ш., ул. П., 10, ет. 4 да заплати на Ж. И. Г. от с.гр. разноски по делото за касационното производство в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: