РЕШЕНИЕ № 431
гр.София, 25.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
при участие на секретаря Емилия Петрова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 463 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Р. срещу решението на Окръжен съд – гр. В. № 437 от 07.11.2007 г., по гр.д. № 681/2007 г., с което е отменено решение от 27.04.2007 г., по гр.д. № 1764/2006 г. на Районен съд – гр. В. и е отхвърлен предявения иск за разваляне съдебна спогодба от 14.08.1997 г., по гр.дело № 931/1997 г., на ВТРС, за прехвърляне право на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и грижи, на основание чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ответникът по касационната жалба Т. Т. В. е депозирала писмен отговор, в който излага доводи за необоснованост на оплакванията за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като твърди, че е предоставила на прехвърлителката онзи обем от грижи, който е бил необходим и достатъчен за нормално живеене, при което неизпълнението на задълженията й е незначителен, за да се приеме виновно неизпълнение на сключения договор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното:
Окръжният съд е приел, че по делото е доказано по несъмнен начин, че с договор от 14.08.1997 г., по гр.дело № 931/1997 г., на ВТРС, Е. А. Т. , починала на 06.12.2006 г., приживе е прехвърлила на Т. Т. В. собствената си ? идеална част от дворно място, отредено за парцел ****, по плана на с. П., заедно с построените в мястото къща и стопански сгради, срещу задължението да полага грижи и осигурява всичко необходимо за издръжката на прехвърлителката, която си е запазила право на ползване върху имота до края на живота си.
За да отхвърли предявеният иск, въззивният съд е приел, че задълженията на ответницата за полагането на грижи и издръжка е изпълнявано продължително и непрекъснато по отношение осигуряването на храна, облекло и отопление, както и че възрастта и здравословното състояние на Е. А. Т. са позволявали посещенията в дома й да бъдат периодични, по няколко пъти на месец. Прието е също, че на прехвърлителката е било предложено да живее в общо домакинство с Т. Т. В. в гр. С. или да бъде нает човек да се грижи за нея, което било отказано от нея. С оглед установените от свидетелите обстоятелства за начина, при който била намерена възрастната жена в своето жилище през ноември 2006 г. и общото й тежко здравословно състояние, което налагало допълнителни грижи в болница в гр. В., са мотивирали съда да посочи, че е налице неточно изпълнението на задълженията от ответната страна малко преди смъртта на прехвърлителката. Въззивният съд е приел, че здравословното състояние и нуждата от непосредствени грижи на кредитора са се променили за кратък период от време, което води до извода за частично неизпълнение на задълженията по договора от длъжника, но не е основание за разваляне на договорните отношения, установени със съдебната спогодба от 1997 година. Правните изводи на своето решение съдът е обосновал с конкретното изпълнение на договора и условията за живеене, която ответницата обективно е осигурила на своята родственица приживе.
Касационната жалба на Б. И. Р. срещу решението на Окръжен съд – гр. В., по гр.д. № 681/2007 г., съдържа твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се твърди, че съдът не е преценил в достатъчна степен имущественото и здравословно състояние на прехвърлителката, както и липсата на активност от ответницата, когато леля й е имала нужда от грижи. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като окръжният съд не е взел предвид неизпълнението на задълженията на ответницата, когато той и съпругата му са полагали дължимите от нея грижи за прехвърлителката.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за разваляне на сключения договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за даване на грижи и издръжка, по който въпрос се е произнесъл въззивния съд, обуславя допустимостта на съдебното решение.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Страните са били обвързани от валиден договор, оформен като съдебна спогодба, одобрена от съда, по силата на който Т. Т. В. се е задължила да издържа и да полага грижи за Е. А. Т. докато е жива. В съответствие с изискванията на закона въззивният съд е разпределил доказателствената тежест и е приел, че е в тежест на приобретателя да докаже изпълнение на сключената спогодба.становено е по делото, че Т. Т. В. е полагала грижи за своята леля – кредитор по спогодбата от 1997 г., като й е предоставяла храна и средства за облекло според нейните нужди. Правилно е възприето от решаващият състав, че не е необходимо страните по договора за прехвърляне право на собственост срещу задължение за полагане на грижи и издръжката на прехвърлителя, да живеят в общо домакинство и във всеки един момент да се получава вниманието на приобретателя, чрез постоянното му присъствие в дома й. Достатъчно е задължението за полагане на грижи по сключения между страните договор да се изпълнява в такава степен, която съответства адекватно на очакванията на кредитора, но и да е съобразена с възможностите на длъжника.
В конкретния случай е установено по несъмнен начин, че в продължителен период от време са полагани грижи и са предоставяни средства за издръжката на прехвърлителката в онзи обем, който тя е очаквала и от който се е нуждаела. Предложено е да живее в общо домакинство при ответницата или да й бъде осигурено лице, което да се грижи ежедневно за нея, което също е било отказано. Разбира се, евентуален отказ не освобождава длъжника от задълженията му, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. От друга страна, задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура, през цялото време на действие на договора. Длъжницата е получавала необходимото съдействие за изпълнението на това задължение в натура – предоставяно е всичко необходимо – храна, облекло и са плащани разноски за жилището. В тази връзка, правилно е прието, че не са представени никакви доказателства за необходимост от осигуряване на средства или грижи за прехвърлителката, които да не са удовлетворени до настъпване на събитието през месец ноември 2006 г., когато тя е получила „мозъчен инфаркт”. Следователно, от сключване на договора от 15.09.1997 г. до внезапното й заболяване на 24.11.2006 г., задължението за предоставяне на грижи и издръжка е изпълнявано добросъвестно и в пълен обем. От доказателствата се установява също, че през времето от 24.11.2006 г. до смъртта й, настъпила на 06.12.2006 г., непосредствените грижи и средства за издръжката на Е. А. Т. са давани от нейния син Б. И. Р.. П. от това неизпълнение на задължението по договора за издръжка и гледане не е в степен, от която да се направи извод за виновно поведение на ответника, което да е основание за заличаване на последиците от сключената спогодба. Съпоставен с цялостното поведение на страните по договора, през време на действие му, това неизпълнение не е съществено, поради което правилно въззивният съд по същество е отказал да развали спогодбата.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 437 от 07.11.2007 г., по гр.д. № 681/2007 г., на Окръжен съд – гр. В..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.